Руската „безаналогова“ армия постоянно се хвали, че има ракети, които не могат да бъдат прехванати от западните системи. Войната в Украйна обаче показа друго, пише за oboz.ua военно-политическият анализатор Олександър Коваленко.
В третата година от пълномащабната война в Украйна руснаците продължават да заплашват целия свят с ядрени оръжия и смятат, че техните заплахи все още имат някакъв смисъл и тежест. И ако наистина приемем, че Русия ще удари страните от НАТО, какъв ще бъде резултатът?
Когато говорим за руски ядрен потенциал, имаме предвид преди всичко ядрената триада на Руската федерация, способна да използва цялата гама оръжия с ядрени бойни глави. Това са наземни средства (мобилни и стационарни), авиационни комплекси (Ту-95МС, Ту-22М3 и Ту-160) и военноморски компоненти (ядрени подводници).
Ако разгледаме потенциала на всички тези компоненти, се оказва, че той е изключително нисък и понякога дори опасен за самата Русия. През 30-те години на съществуване на Русия след разпадането на СССР повечето от ядрените бойни глави и техните носители не са били подложени на подходяща редовна поддръжка и рутинни ремонтни дейности. Ако говорим за стационарни силозни пускови установки, предимно за междуконтинентални балистични ракети (МБР), то две трети от тях на територията на Русия отдавна не са боеспособни.
Ситуацията с авиационния компонент не е по-добра. Флотът от стратегически бомбардировачи-ракетоносци е изключително износен. Системата за проследяване и наблюдение на руските летища позволява на западните страни да оценят всички заплахи от руската авиация. Ако говорим за цялата ядрена триада, тогава може би руските атомни подводници представляват най-голямата опасност за западните страни в контекста на ядрени удари, но много по-малка, отколкото през съветската епоха. Почти целият руски подводен флот се нуждае от ремонт, но извършването му при сегашните условия и в такива обеми е просто невъзможно.
И стигаме може би до най-важния момент – противовъздушната отбрана. Задачата за прехващане на ракети и минимизиране на загубите от удари ще падне върху плещите на ПВО. И тук има едно интересно обстоятелство.
През третата година от пълномащабната война в Украйна западните системи за противовъздушна отбрана като зенитно-ракетните системи Patriot и SAMP/T показаха най-високо ниво на ефективност при прехващане на руски ракети. И то абсолютно всички модификации. Дори уж „несравнимите“ руски ракети „Циркон“ и „Кинжал“ бяха свалени.
Войната в Украйна потвърди качеството и ефективността на системите за ПВО, както и липсата на уникална безаналогова руска ракета, която не може да бъде прехваната.
При руската ПВО ситуацията е съвсем различна. Тя пропусна атаки срещу Крим с ракети Storm Shadow и Scalp EG. Десетки обекти на окупаторите бяха унищожени, включително щабът на руския Черноморски флот. През 2024 г. ракетите ATACMS започнаха целенасочено да унищожават самите комплекси С-400 и С-300 в Крим (и не само). Унищожаването на най-модерните руски системи за противовъздушна отбрана беше придружено от масирани атаки на украински дронове-камикадзе срещу руски петролни рафинерии, летища и дори стратегически обект като радиолокационната станция „Воронеж“. През 2024 година целият свят видя, че руската ПВО не е хищник, а жертва.
От всичко казано по-горе възниква въпросът: чия ПВО ще може да минимизира щетите от ядрен удар, може би дори да ги намали до нула?
Заплахите на Русия за ядрени удари по страните от НАТО звучат все по-нелепо, предвид факта, че реалните възможности на руската армия са несравнимо по-малки от натовските сили. Празните приказки за „безаналогови“ оръжия са само в мокрите сънища на Путин и неговите пропагандисти.
Ядрената война за Русия ще завърши с пълно разрушение и унищожение, тъй като тя няма как да се защити от ответния удар. На свой ред страните от НАТО имат много добра противовъздушна отбрана, способна да прехване целия спектър на руските ракети. Така че има ли смисъл да заплашвате с нещо, което е по-вероятно да унищожи вас, отколкото противника ви?