Французите избират днес нов състав на Националното събрание, след като преди три седмици президентът Еманюел Макрон изненадващо разпусна парламента, предаде ДПА, пише БТА.
Шокиращото решение на Макрон да предприеме толкова рискован ход последва тежкото поражение за центристкото му правителство от крайната десница на изборите за Европейски парламент. Постът на Макрон не е застрашен на изборите, които се произвеждат в два тура, но съставът на парламента ще окаже голямо влияние върху оставащата част от мандата му, който продължава до 2027 г. Ето как става гласуването в една от най-влиятелните европейски държави:
Каква е ролята на Народното събрание?
Националното събрание е централният стълб на френския парламент. Депутатите, които са общо 577, се избират пряко за срок от пет години и гласуват закони. Съществува и втора камара на парламента - Сенатът, който играе второстепенна роля и се избира по друго време. Ако двете камари не могат да постигнат съгласие по даден закон, правителството има правомощието да даде последната дума на Националното събрание. Преди разпускането на Националното събрание центристкият алианс на Макрон разполагаше с най-много места, но не и с абсолютно мнозинство.
Доколко е важно за Макрон партията му да получи мнозинство?
Споровете и борбите във френския парламент през последните две години показаха, че управлението без абсолютно мнозинство в Националното събрание е трудно. Но мнозинството ще бъде особено важно за Макрон по една основна причина – долната камара може да свали правителството с вот на недоверие.
Ако абсолютно мнозинство получи някой от опозиционните лагери, което според социологическите проучвания е възможно, президентът ще бъде принуден да назначи премиер на правителството от редиците на съответната политическа сила. Крайнодесните националисти имат надежди да влязат в управлението. Дори и при подобен сценарий постът на Макрон да не е застрашен, позициите на сегашния френски лидер значително ще отслабнат.
Как протича изборният процес?
Депутатите се избират пряко от гражданите по избирателни райони. Кандидатите, получили подкрепата на повече от половината избиратели в даден избирателен район, печелят място в парламента. За целта обаче има още едно условие - делът на бюлетините за спечелилия кандидат трябва да се равнява на поне една четвърт от регистрираните в съответния район гласоподаватели. Много малко кандидати ще успеят да покрият тези условия на първия тур на вота.
Повечето места ще се разпределят на втори тур, който ще се състои след една седмица. На балотажа задължително отиват двамата кандидати на първо и второ място в дадения избирателен район, но и всеки друг претендент, който е получил подкрепата на поне 12,5% от всички регистрирани гласоподаватели в района. Ако няколко кандидати стигнат до втория тур, често се случва някои от претендентите да се откажат от надпреварата. Тази тактика се използва, за да се консолидират избирателите и да се предотвратят победи на крайнодесните кандидати.
Кога ще станат известни резултатите?
Тъй като членовете на парламента се избират по райони (мажоритарно), а не на принципа на пропорционалното представителство, няма да бъдат обявявани резултати кой каква подкрепа е получил на национално равнище. Въпреки това анализаторите на изборите ще сумират резултатите от отделните райони, за да направят оценка на представянето на отделните партии и коалиции.
Но тъй като на първи тур обикновено не се разпределят почти никакви места, а на втория политическите ветрове могат да се променят, е трудно да се направят каквито и да било изводи въз основа на резултатите от днешния вот. Предсрочният характер на тези избори във Франция прави прогнозирането на крайния резултат още по-трудно. Това е така, защото обикновено парламентарните избори се произвеждат скоро след президентските и подкрепата за партиите на единия вот до голяма степен се пренася и на другия.