Сърбия основава специално бюро, което да се бори с негативните публикации за страната в западните медии. Единственият проблем е, че повечето от тях отговарят на истината, казват журналисти.
Арно Гуйон е само на 38 години, но има богата биография - в средата на 20-те си години е искал да стане президент на Франция като номинация на дясноекстремистка партия, но дори не успява да се кандидатира, тъй като не събира достатъчно подписи.
Французинът проявява специален интерес към събитията от времето на Косовската война от 1999 година и предприетата от НАТО интервенция, която и до днес е оспорвана, тъй като е осъществена без мандат на ООН. "Тогава е демонизиран един цял народ", казва Гуйон, който отдавна живее в Белград и наред с другото се ангажира и със сръбското малцинство в Косово. Говори перфектно сръбски, има съпруга сръбкиня и сръбски паспорт, освен това е депутат от управляващата Сръбска прогресивна партия.
Сега Гуйон има нова задача: той е директор на новооснованото бюро за обществена и културна дипломация. В бъдеще неговите сътрудници ще проверяват методично международните медии за негативни материали срещу Сърбия, след което ще влизат в контакт с редакциите, за да излъскват имиджа на страната. Ще се работи с езиците английски, френски, немски и италиански.
"Тези, които са свикнали да публикуват лъжи и негативни мнения за събитията на Балканите и в Сърбия, трябва сега да знаят, че всеки път ще получават отговор от нас", заяви новоназначеният директор пред белградския вестник "Вечерни новости", който е неофициален рупор на сръбското правителство.
Необосновано лош ли е имиджът на Сърбия?
Имиджът на Сърбия в чуждестранните медии не е добър, което според президента Александър Вучич и неговото правителство не е основателно. Вучич, който е превърнал страната в автокрация, задушава свободните медии, независимото правосъдие и опозицията, а обществени поръчки и служби се предоставят само на хората с правилната партийна книжка.
Западните медии освен това често описват Вучич като "провокатор". Неговата идея за "Сръбски свят" със зони на влияние в Косово, Черна гора и в Република Сръбска често бива определяна като взривоопасна.
"Стереотипите от югославските войни през 90-те години" също играят роля за днешното представяне на Сърбия в международните медии, казва политологът Милан Кръстич от Белград. "Това няма да може да се промени лесно. Тогава всичко е било представяно само черно и бяло, без нюанси - сърбите са палачите, другите са само жертви."
"Севернокорейско агитационно бюро"
Сърбия наистина има нужда да подобри имиджа си, казва Кръстич пред ДВ. Но не така, както планира Гуйон: "Трябва да се акцентира върху положителните истории, да се произвеждат добри новини за туризма и икономиката, но да не влиза в полемики със западните медии, което само би потвърдило още един стереотип - за склонността на балканците към конфликти."
Независимите сръбски журналисти също изобщо не са очаровани от идеята. Вучич и неговите хора контролират всички големи телевизии и булевардни вестници в страната, в които пропагандата срещу критиците, опозицията и "колективния Запад" е традиция.
За Желко Бодрожич, председателя на независимия журналистически съюз NUNS, борната на сегашното сръбско ръководство срещу "фалшивите новини" граничи със сарказъм. "Глупостите им стават все по-големи. Те създават сега нещо, което напомня на севернокорейско агитационно бюро."
Как ще работи това бюро така и не е ясно
Президентът Вучич, който управлява Сърбия от 12 години и е известен с това, че в политически план се люшка между ЕС, САЩ, Русия и Китай, не би могъл да спре негативните заглавия в западната преса. "Тъй като повечето текстове, които Арно Гуйон сега ще трябва да опровергава, напълно отговарят на действителността", посочва Бодрожич.
Но все пак какви са намеренията на Гуйон? Как ще се влиза в контакт с чуждестранните медии? Запитванията, отправени от ДВ към сръбското правителство и към самия Гуйон, така и не получиха отговор. Сръбското издание "Nova Ekonomija" обаче разкри, че новото бюро вече е получило над три милиона евро.