Владимир Путин се страхува от западните страни и постоянните му заплахи не могат да скрият това, дори напротив – ясно го доказват, пише The Telegraph.
Една от по-предсказуемите характеристики на войната в Украйна са апокалиптичните заплахи от Путин всеки път, когато западните лидери се стремят да засилят огневата мощ на украинската армия.
Жалката реторика на Путин има за цел да сплаши западните лидери, за да намалят проукраинската им позиция. Тактиката започна няколко дни след като Русия започна своята така наречена „специална военна операция“ за завладяване на Украйна. За да възпре намесата на Запада, той предупреди, че Западът е изправен пред „ужасни последици“, ако подкрепи борбата на Украйна за свобода.
Оттогава той многократно споменава огромния ядрен арсенал на Русия, обикновено когато лидерите на НАТО обмислят начини за подобряване на военната си подкрепа, като например предоставяне на танкове и бойни самолети F-16. Една от по-откровените му заплахи дойде през февруари, след като френският президент Еманюел Макрон едностранно направи предложение силите на НАТО да бъдат разположени на украинското бойно поле. Путин заплаши с „унищожаване на цивилизацията“.
От тези заплахи не произлезе нищо, не на последно място защото Китай, на чиято подкрепа Кремъл разчита, за да поддържа руската икономика, ясно даде да се разбере, че няма да толерира използването на никакви ядрени оръжия от Москва.
Докато Путин сипе празни заплахи, доставките на западни оръжия продължават да си проправят път към Украйна, което значително подобрява способността на украинците да се защитават срещу руската агресия. Това не означава, че самохвалството на руския лидер не е повлияло на обсъжданията при обсъждането на военната подкрепа за Украйна.
Джо Байдън, по-специално, беше уплашен от заплахите на Путин, като често забавяше предоставянето на жизненоважна военна техника от страх да не провокира по-широка ескалация на конфликта.
Притесненията относно реакцията на Русия спрямо Украйна, ако използва произведени от Запада ракети с голям обсег за удари по цели на руска територия, по същия начин пречат на способността на Америка да даде яснота по въпроса.
Путин има основателна причина да се страхува от тяхното използване, тъй като те биха могли да унищожат 250 руски бази близо до границата, използвани за извършване на почти ежедневни атаки срещу гражданската инфраструктура на Украйна.
Колебливостта на администрацията на Байдън просто дава на руснаците ясно предимство на бойното поле, което е извратено, като се има предвид, че Москва разчита на доставени от Иран балистични ракети и дронове, за да поддържа варварското си нападение.
Нещо повече, колебанието на Вашингтон по въпроса не отчита собственото политическо затруднение на Путин, където вместо да постигне някоя от целите си в Украйна, той претърпя първата загуба на руска територия след Втората световна война.
Руският лидер отчаяно се е вкопчил в надеждата, че Доналд Тръмп ще спечели президентските избори през ноември – надявайки се по този начин да анексира голяма част от Украйна. Подобен резултат би бил катастрофален. Прозорецът от време, в който да се натисне украинското предимство, става все по-тесен. Западните лидери трябва да поемат инициативата и да позволят на Украйна да спечели тази война.