В последната си книга "Нашата война. Престъплението и забравата" международният коментатор, академичен учен, преподавател по политически науки, философ и писател Никола Танзер анализира политическите рискове за Европа от пълномащабната война на Русия срещу Украйна. С него разговаря Еми Барух.
Бил сте много пъти в Украйна, изследвате процесите in situ. Пишете, че това не е териториална война, а война на разрушението, война между доброто и злото. Сравнявате случващото се там с нацистката епоха на Германия...
Сравнението, разбира се, отчита разликите. Но когато един руски войник види украинец - бил той жена, дете, мъж и го убива или измъчва със същата жестокост, с която някога нацистите са убивали, няма как да не правя това сравнение. Познавам този почерк - моята майка беше депортиране в концлагера Равенсбрюк…
Нацистите казваха, че евреите са носителите на злото, на заразата, на всички нещастия на света и ги посочваха като раса, която трябва да бъде унищожена. Путин прави същото. Само че той изврати понятията. Той нарече украинците нацисти. А нацистът е фигурата на абсолютния враг. С него не може да се преговаря. Той трябва да бъде унищожен.
Ако Путин би могъл да унищожи целия украински народ, той не би се поколебал.
Казвате, че не е възможно да се преговаря с фигурата на абсолютното зло. Има обаче западни лидери, които са готови да седнат на масата на преговорите с Путин.
Трябва да сме абсолютно наясно: когато са извършени четирите престъпления, за които няма давност: военни престъпления, престъпления срещу човечеството, геноцид, агресия - какъвто е случаят с Русия, да преговаряш с тази власт означава да оставиш престъпника ненаказан.
За мен това е напълно неприемливо. Това означава, че международното право вече няма никаква стойност, че то е тотално погребано. Че Путин, Русия и руснаците - съзнателно споменавам и трите категории - могат безнаказано да убиват стотици хиляди души. И в Украйна, и преди това - в Сирия, в Чечения, в Грузия… И продължават да убиват в Северна Африка с формированията на групата Вагнер и онова, което остана след Вагнер по подобие на африканския военен корпус на Нацистка Германия… Не е възможно да се преговаря с авторите на престъпления от такъв мащаб, извършени планирано, хладнокръвно, систематично.
Условията на Кремъл за спиране на войната включват завземането на украински територии, върху които Русия има претенции. Какви биха били последствията, ако все пак се стигне до преговори?
Първо, Путин ще възобнови войната няколко години по-късно - време, което му е необходимо, за да възстанови силите си. Това би било вид отсрочка, след която сблъсъкът ще стане още по-ожесточен.
Второ, това би изпратило сигнал до всички диктатури в света, че западняците са слаби, че демокрациите произнасят ефектни, красиви речи за ценностите, но не са в състояние да поемат риск, за да ги защитят.
И трето, на което много държа, е, че това ще даде на Путин официален лиценз да убива на териториите, все още окупирани от Русия. Всеки път, когато Русия е окупирала и най-малкото парче украинска земя, това е водело до депортиране на деца, което е престъпление според конвенцията от 9 декември 1948 г., до изтезания, до бързи екзекуции на личности.
Да даваме на някой лиценз да убива е неприемливо. Ако днес сме готови да водим преговори за мир, това косвено би означавало подкрепа на режима на Путин. Той е единственият, който ще излезе победител, а не демократичните лидери.
Путин си беше същият и преди началото на пълномащабната война срещу Украйна. Как обяснявате мълчанието на демократичните лидери след многократните доказателства за неговите имперски домогвания?
Аз съм изключително критичен към тях. Пиша за това в последната си книга. Мисля, че те пожелаха да не знаят. Не искаме да гледаме, не искаме да виждаме. Те се ръкуваха с Путин, въпреки че цялата му ръка беше окървавена. За мен това е форма на вина. Някакво безразличие към престъпления, които нямат давност. Сякаш международното право не е посочило принципите, които трябва да са валидни за всички, във всяко демократично общество.
Това е отчасти резултат на влиянието на мощни мрежи, които внушаваха на президенти, на министър-председатели, на управници, че не могат да се изправят срещу Русия. Че това е твърде голяма опасност. Че за военните престъпления на Русия по-добре да не се говори на висок глас.
Няма да забравя някои изявления в ООН по време на масовите кланета в Сирия - както на служители на организацията, така и на редица западни министри. Изказващите се призоваваха Русия да повлияе на г-н Асад да спре касапницата, призоваваха същата Русия, която по същото време извършваше същите престъпления в Сирия. Това беше тотално лицемерие.
Не споменавате страха на западните лидери от ядрен конфликт - тема, към която Путин периодична се връща.
Дълго време Русия облъчваше западните лидери с възможността за Трета световна война или ядрен конфликт. Тези внушения се увенчаха с успех. Западните лидери се уплашиха.
Макар заплахата да беше изфабрикувана, разбира се, че не трябва да изключваме и такава хипотеза. Нулев риск не съществува. Но е добре да си даваме сметка, че рискът е малък.
На първо място, защото това предполага самият Путин да умре физически. А Путин не иска да умира. Нали помните поведението му по време на Ковид кризата и онзи негов ужасен страх…
Освен това - как ще работи неговия команден състав? Какво ще се случи по веригата? Ще изпълняват ли заповеди началникът на щаба на Въоръжените сили, министърът на отбраната? Не си го представям.
И още - когато виждаме състоянието на руската армия и повредените им системи, не можем да не си зададем въпроса дали функционират и как ядрените им оръжия? Всичко това се следи много внимателно.
Не трябва да забравяме и друг външен фактор - сравнително близки до Путин държави, като Китай и Индия, биха направили всичко, за да възпрат Русия в тази посока.
Говорите за мощното влияние на руската пропагандна машина. В България то е много осезаемо. Какъв е, според Вас, антидотът?
Мисля, че има едно нещо, което всички трябва да направят - журналисти, лидери, активисти, НПО, политици: да покажат мащаба и жестокостта на престъпленията. Да ги покажат физически. Безжизнени лица, разбити тела. Показвайте и говорете за това всеки ден. За да стане видима тази приемственост между нацисткия и руския почерк.
Второ, необходимо е да се покаже какви биха били последствията от не-победа за Украйна. Съзнателно не използвам думата поражение. Какво би означавало това за нашия европейски модел, за нашите принципи, за нашите ценности?
Една победа на Русия означава все повече корупция да навлезе в социалното тяло на Европа. Путин иска напълно да разпокъса Европа, да я разкъса отвътре. Ако Европа се разпадне, повече няма да има европейски фондове. Нито в България, нито в други страни - ето нещо съвсем конкретно за повечето хора.
Трето, това би означавало, че приемаме да участваме в играта на Путин - онзи Путин, който не губи войната... Всъщност това би означавало вечна война.
Искаме ли да живеем в този свят или предпочитаме да живеем в свят, който се придържа към демократичните принципи, към ценностите на свободата? Има само един отговор на този въпрос.
Автор: Еми Барух