В Киев тайно се говори за потенциална сделка с Русия, за да бъде сложен край на войната, предаде в. Financial Times. Военните цели на Украйна се променят заради намаляващата западна подкрепа.
По информация на вестника сценарият Киев и Москва да започнат преговори изглежда все по-вероятен. Официални лица от Украйна споделят, че на страната ѝ липсва военен персонал, огнева мощ и западна подкрепа за връщане на всички окупирани територии – каквато цел е поставена от Володимир Зеленски.
Вече става все по-ясно, че Украйна няма да може да си върне в момента окупираните от руската армия територии, представляващи близо 1/5 от страната, включително Крим. Дори някои западни столици, които преди това настояваха за необходимостта от военно поражение на руския президент Владимир Путин, променят позицията си.
Украйна навлиза в третата си зима на война с настроение, по-мрачно от всякога. На изток нейните войски губят позиции пред продължаващото настъпление на армията на Путин – макар и с огромна цена за силите на Москва. Във Вашингтон и някои западни столици — и в коридорите на Киев — настроенията се променят: от решимост, че войната може да приключи само с изтласкването на руската армия от Украйна, до неохотното признаване, че договорено уреждане може да е най-добрата надежда. И все пак Киев не получава подкрепата, от която се нуждае дори за постигане на тази намалена цел.
Перспективите на Украйна са мрачни преди всичко от опасността Доналд Тръмп да спечели изборите в САЩ следващия месец и да търси бърз край на войната, както обеща. Някои американски и европейски служители се надяват Тръмп поне да бъде разубеден да принуди Киев да сключи неблагоприятна сделка с Москва, която би представлявала сериозни рискове за бъдещата европейска и американска сигурност.
Водят се разговори при закрити врати за сделка, в която Москва запазва де факто контрола над приблизително една пета от Украйна, която е окупирала – въпреки че суверенитетът на Русия няма да бъде признат – докато на останалата част от страната е позволено да се присъедини към НАТО или се предоставя еквивалентна сигурност гаранции. Под този чадър тя може да се възстанови и да се интегрира в ЕС, подобно на Западна Германия през Студената война.
Този сценарий обаче се основава на неизвестни. Едната е, че САЩ и техните съюзници трябва да са готови да предложат членство в НАТО или необходимите гаранции, когато досега не са били склонни да предоставят на Киев. Втората голяма въпросителна е свързана с това дали президентът на Русия може да бъде подтикнат да преговаря и да приеме такъв сценарий. Именно предотвратяването на присъединяването на Украйна към НАТО беше една от обявените от Кремъл причини за започване на тази война. Освен това е съмнително дали Путин ще спре войната, ако усеща, че армията му може да превземе повече територии.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски представи „план за победа“ във Вашингтон миналия месец, с който се надяваше да убеди съюзниците на Киев да принудят Москва да седне на масата от позицията на силата. Той си тръгна с празни ръце по две ключови искания: напредък към НАТО и разрешение на САЩ Киев да използва западни ракети с голям обсег за удари на руска територия.
През оставащите му три месеца на поста президентът на САЩ Джо Байдън и неговите европейски съюзници трябва да подкрепят Украйна колкото е възможно повече. Целта трябва да бъде да се постави Киев във възможно най-силната позиция преди президентството на Тръмп или да се осигури основа, върху която Камала Харис може да гради, ако надделее в надпреварата за Белия дом. Все още не можем да знаем как ще свърши войната. Но в интерес на Запада е да помогне на Украйна да си върне надмощието над врага си, пише FT.