Защо българите толкова често са жертва на трудова експлоатация в Германия? Какво може да се направи за промяна на тази ситуация? Българите, пострадали от експлоатацията на своите работодатели в Германия, са повече от поляците и румънците, което е истински парадокс – имайки предвид, че едната държава е съседна на Федералната република, а другата е с население от 19 милиона, научаваме от Ирина Лазарова - трудово-правен консултант в проекта БЕМА: Берлинския консултантски център за миграция и достоен труд. Тя обяснява, че поляците постоянно преминават границата с Германия, където идват да работят, познават ситуацията и поради това имат по-малко проблеми. А Румъния, както стана дума, има далеч по-голямо население и въпреки това случаите, в които се търси консултантска помощ от експерти за нарушени трудови права, са много по-малко.
ДВ: Какво е Вашето обяснение?
И. Лазарова: Много недоразумения произлизат от незнанието на езика – това е първото, второто – много лесно тръгват, вероятно на базата на тежката ситуация в България през последните години. Заминават от България към Германия, защото са им обещали нещо, на което много лесно вярват. Поляците имат по-реалистична представа как стоят нещата, отколкото в някое бедно българско село, в което няма никаква работа и каквото и да предложиш на човека, той ще повярва. Няма и информация, той няма как да прецени – и заминава. Основните браншове, в които работят българите в Германия, са чистотата, строителството, месопреработването, куриерските услуги, грижите за възрастни хора и селското стопанство.
ДВ: Какви са основните проблеми, с които се сблъскват тези хора, когато дойдат в Германия да работят?
И. Лазарова: На първо място – неизплатена заплата, изцяло или частично. На второ – прекъсване на трудовото правоотношение, уволнения или подписване на споразумения за приключване на правоотношенията по взаимно съгласие, без обаче хората да са наясно какви са последиците за тях. Затова се случва след това да търсят консултация и се опитваме например да изтеглим техните подписи, което невинаги е възможно – ако е минало време. На трето място идва липсата на документи – на писмен трудов договор, фишове за заплата, писмено уволнение. На четвърто място вече идва обезщетението за безработица, което нерядко е свързано с липсата на документи – ако няма писмен трудов договор и няма фишове за заплата, после е много трудно да се получи обезщетение. Но всичко това съвсем не се дължи само на работниците - голяма част от работодателите не спазват законодателството.
ДВ: Как успявате да им помогнете?
И. Лазарова: Когато дойдат при нас, първо преглеждаме документите, които носят и правим опит да разрешим проблемите извънсъдебно. Контактуваме с работодателите, обясняваме ситуацията – като медиатори сме между двете страни, за да видим къде е проблемът. Някои от работодателите са съгласни да отстъпят, други не са и тогава вече се стига до съд. В тези случаи подкрепяме търсещите помощ лица да отидат в трудовия съд, да подадат искова молба и ги подготвяме за първото заседание. Голяма част от резултатите се постигат още на него и няма нужда от второ – намира се някакъв компромис. Около 65 процента от случаите се разрешават успешно. Миналата година само в Берлин сме успели да съберем около 130 000 евро по съдебен или извънсъдебен път. Сумата може да не изглежда голяма, но за някои хора и 500 евро са важни.
ДВ: Как намират пътя до вас хората с такива проблеми?
И. Лазарова: От интернет, от социалните мрежи, от уста на уста от познати или от социални работници, а често получават нашите контакти и от посолството. От линка на нашата консултантска мрежа може да се установи в коя провинция има консултанти с български, те са 11 в Германия.
ДВ: Провеждате семинари в България с Националната комисия за борба с трафика на хора – какви проблеми се открояват там?
И. Лазарова: Имахме възможност да се видим с медиаторите – трудови, здравни и образователни, които отговарят специално за ромската общност и са от нея, обучени са да помагат на другите роми и се ползват с доверието им. И когато става дума за българи в Германия, лишени от права или пари – те общуват, чуват истории и могат да насочват към нас. Другото, което за нас е много по-важно, е превенцията – да се предотврати още в зародиш евентуалната експлоатация или извършване на престъпление. Затова имахме упражнение с три обяви за работа в Германия – показваме ги на медиаторите, те ги анализират и се опитват да открият уловките. Обучихме ги как да ги откриват и за какво трябва да се внимава – когато става дума за „осигурена квартира“ например, покрай която може да са създадени зависимости, или пък за платени осигуровки, но неизвестно защо в Словакия. Точно тази обява беше 10 страници, много подробна и би могла да създаде впечатлението, че е сериозна, но е естествено човек да се запита защо осигуровките се плащат в Словакия, ако работата е в Германия.
Затова нашата препоръка е да се понаучи езика, да могат хората да си казват името, да знаят числата до десет на немски, да могат да посочат адреса си и да не са безпомощни, ако им се налага да потърсят съдействие – например в полицията.
ДВ: А дали се наблюдава тенденцията хората да тръгват малко по-знаещи и по-подготвени?
И. Лазарова: Забелязах и на обученията в България – събираха информационни материали, питаха много. Започват да се ориентират, знаят, че имат права. Забелязвам, че и тук в Германия българите искат да си отстояват правата, готови са да отидат на съд, не се страхуват.
ДВ: Кой е най-драматичният случай, с който сте се сблъсквали?
И. Лазарова: Фирма в Германия с български собственик, който отдавна е в Германия и има съответните контакти, взима сграда за саниране – стара сграда в много лошо състояние, изискваща основен ремонт. Той я взима и какво прави – наема куриери за работа и ги настанява там, т.е. сградата въобще няма да се ремонтира, той няма никакви разходи за настаняването на хората. Работодателят частично ги осигурява, щедро им дава заеми, поставяйки ги в пълна зависимост. Куриерите работеха извънредно, за което въобще не им се плащаше – поредица от закони беше нарушена. Едно от момчетата, чиято съпруга скоро щеше да ражда, се обърна към мен. Докато всичко се разреши, бебето се роди. Там стигнахме до съд, помогнахме и за адвокат и се споразумяха накрая с работодателя – т.е. всичко приключи успешно.
ДВ: Има ли и нови форми на експлоатация или изпитаните стари схеми остават ефективни?
И. Лазарова: Старите схеми функционират, като например с тоалетните в моловете. Фирмите взимат тоалетните на аренда, назначават хора на четиричасов работен ден, за толкова им се плащат и осигуровките, а те седят по 12 часа на ден. Останалото не им се плаща, а осигурената им квартира не е ясно колко струва. Тези хора дори не могат да си позволят „лукса“ да се разболеят, защото някой трябва да седи и да прибира парите за тоалетната. А да си останат вкъщи също не може, защото там ще трябва да бъде настанено някое друго лице, което да ги замести на работата. В резултат на именно такава експлоатация ми се обадиха за едно момче от берлинската клиника „Шарите“ - че постъпил там с изгаряния, отравяния и паник атаки заради работата шест дни в седмицата по 12 часа в търговския център. Успяхме да му помогнем да си замине за Пловдив, но той беше загубил доверие в полицията – затова не даде показания да се продължи разследването.
Информационните кампании и обучения засега са единственият начин да намалим поне грубата трудова експлоатация – за да не изпадат хората в крайни ситуации, в които и здравето или животът им се застрашава. Неизплатените отпуски и болнични са „бял кахър“ на този фон.
По официални данни на Прокуратурата на България, през 2023 година 39 души са идентифицирани като жертви на трафик с цел принудителен труд, 25 от тях са мъже, а 14 са жени. Мъжете обичайно са повече, но се наблюдава увеличение на жените, които стават жертва на това престъпление. През 2024 година в Националната комисия за борба с трафика на хора са регистрирани 13 случая на трафик на хора с цел трудова експлоатация, с държави на дестинация Германия, Гърция, Чехия и Норвегия, казва за ДВ главната експертка в комисията Ернеста Русева.
ДВ: Кои са най-тревожните случаи, с които сте се сблъсквали?
Е. Русева: Германия е една от водещите държави за трудова миграция на българските граждани, което крие и рискове от въвличане в трафик на хора и принудителен труд. Често разликата между случаите на трафик и тези на нарушени трудови права е много тънка. Особено рискови сектори са строителството, месопреработването и услугите, свързани с грижата за възрастни и болни хора.
В случаите на трудова експлоатация работодателите или посредниците, които съдействат на място, често пъти задържат документите на работниците под различен претекст и настояват хората да подпишат договори на език, който те не владеят. Служителите работят без почивен ден, с прекалено дълго работно време и заплащане под минимума. Друг начин, който работодателите използват, за да държат жертвите на експлоатация в подчинение, е вменяването на дълг – затова, че са ги „уредили“ на работа или като им дават заем след заем, който те не успяват да изплатят от надниците. В много от случаите работниците живеят в изключително лоши условия, нямат достъп до медицинска помощ, нито до течаща вода. Ако не говорят добре езика или се страхуват, те често не търсят помощ. А в случаите, в които решат да се опълчат на експлоататорите, нерядко стават и обект на насилие.
ДВ: Информацията е нещо особено важно и в този случай - това разбира ли се достатъчно от българите, които тръгват за Германия?
Е. Русева: Много хора търсят възможности за по-добра работа и живот в чужбина, особено ако живеят в региони с високи нива на безработица и изпитват финансови затруднения. Често те са склонни да подценяват рисковете от въвличане в трафик и експлоатация - доверяват се на съмнителни обяви за работа в интернет и социалните мрежи, които предлагат твърде високо заплащане за нискоквалифициран труд. Случва се да попаднат на нелицензирани трудови посредници или дори да бъдат подведени от близки и приятели.
Хората не се информират достатъчно добре за условията на живот и труд в Германия или друга чужда държава, не познават трудовите, здравните и социално-осигурителните си права, и не знаят към кого да се обърнат за помощ.
Българските граждани, които са станали жертва на трафик и експлоатация могат да търсят помощ в полицията, в българското посолство в Берлин, а могат и да подават сигнали на горещия телефон за трафик на хора 080020100, който се избира с кода за България от чужбина (+359). На горещия телефон хората, които планират да заминат на работа в чужбина, могат също да проверяват съмнителни обяви за работа – ако нещо ги притеснява, могат да се обадят, да споделят притесненията си и да получат обратна връзка в рамките на 72 часа.
Автор: Биляна Михайлова