Европейските страни могат да бъдат оставени в изключително уязвима позиция, ако САЩ напуснат НАТО, пише The Hill.
„На ЕС му липсва сплотеност, военен капацитет и политическа воля, за да замени НАТО. Франция и Германия са в противоречие относно бъдещето на европейската отбрана, докато източноевропейските държави, особено Полша и Балтийските страни, ще пострадат най-много, защото все още виждат САЩ, а не ЕС, като основен гарант за сигурността си.
"Оттеглянето на САЩ от НАТО само би изострило тези проблеми, принуждавайки Европа да се изправи срещу собствената си стратегическа уязвимост. По-нататъшното ангажиране на Вашингтон със Северноатлантическия алианс е застрашено, тъй като висши служители намекнаха за нарастващо нетърпение в Белия дом. Ако европейските съюзници продължат да разчитат на американските гаранции за сигурност, скоро могат да ги загубят, предупреждава вестникът
„Европа след НАТО ще бъде континент от съревноваващи се страни, а не единен и сплотен блок. Най-способните във военно отношение държави ще се сблъскат с противоречиви интереси, а източноевропейските държави, особено Полша и балтийските страни, ще се стремят да получат някакъв вид гаранция за сигурност, потенциално задълбочавайки връзките си със Съединените щати извън Европейския съюз за отбрана.
Подобен сценарий би променил фундаментално трансатлантическите отношения, поставяйки Европа в несигурна позиция в ерата на глобална нестабилност“, отбелязват авторите на публикацията, като подчертават, че, "фокусът на интересите на САЩ отдавна се е изместил от Европа към тихоокеанския регион, където Китай представлява пряко предизвикателство за мощта на САЩ".
Освен това икономическата целесъобразност на запазването на НАТО е все по-съмнителна във Вашингтон, пише изданието.
Тази седмица по инициатива на Макрон в Париж се проведоха извънредни срещи на върха за Украйна. Исландия, Норвегия, балтийските държави, Чехия, Гърция, Финландия, Румъния, Швеция и Белгия, както и Канада, взеха участие в срещата на лидерите в сряда. Представители на повечето от тях се включиха в преговорите чрез видеоконферентна връзка, а позициите на страните от ЕС бяха разделени по въпроса за изпращането на мироопазващ контингент в Украйна. Някои членове на ЕС като Франция, скандинавските и балтийските държави, представлявани в Елисейския дворец от датския министър-председател Мете Фредериксен, и Великобритания, обявиха готовност да изпратят войски.
В същото време идеята за изпращане на мироопазващ контингент не намери подкрепа в Испания, Полша и особено в Германия и Италия.