Още когато коронавирусът започна настъплението си от китайския град Ухан, учените започнаха да следят за качеството на въздуха в района, вкл. за концентрацията на фини прахови частици. В многомилионния китайски град има сериозна въглищна и стоманена индустрия, химически заводи и огромни фабрики за производство на хартия. Всичко това води до високо замърсяване на въздуха.
Подобна е ситуацията и в регион Ломбардия, Северна Италия, който също се превърна в огнище на заразата в началото на 2020 година. Почти половината от всички жертви на COVID-19 в Италия бяха от Ломбардия. Лекарите оттогава спекулират, че високото ниво на смъртност вероятно има връзка със замърсяването на въздуха, резултат от развитата индустрия и селско стопанство. За експертите отдавна е ясно: лошият въздух с висока концентрация на фини прахови частици отслабва имунната система и уврежда белите дробове.
Заплаха за сърдечно-съдовата система
Изследване, публикувано в едно от водещите научни списания, потвърждава връзката между високите нива на частици и повишения риск от смърт от COVID-19. Изследователите са изчислили, че средно 15 процента от леталните изходи след инфекция с коронавирус в световен мащаб могат да бъдат свързани с мръсния въздух, който пациентите са дишали продължително време. Най-голям е делът им Източна Азия - 27 процента, следвана от Европа и Северна Америка, съответно с 19 и 17 процента. Но докато средното годишно ниво на фини прахови частици във въздуха към 2016 година по данни на СЗО в Берлин е 24 µg/m³, в Милано то е 37 µg/m³, в Атина - 40 µg/m³, а в София е почти двойно повече от германската столица - 43 µg/m³.
Фините прахови частици причиняват възпаления в белите дробове. “Установено е, че инфекцията с Ковид-19 засяга предимно вътрешния, ендотелен слой на кръвоносните съдове“, казва кардиологът и професор от университета в Майнц д-р Мюнцел за ДВ. Той е съавтор на изследването за връзката между мръсния въздух и COVID-19. Точно този ендотелен слой е атакуван и от праховите частици. След като белите дробове са повредени от тях, те трудно могат да се защитят срещу SARS-CoV-2.
"Нашите оценки показват влиянието на мръсния въздух върху здравните фактори, които взаимно си влияят и се влошават, като по този начин предизвикват фатални вирусни инфекции“, обяснява Андреа Поцер, ръководителка на групата за атмосферна химия в Института по химия “Макс Планк” в Майнц, която също участва в изследването.
Замърсяването на въздуха и коронавирусът са опасна комбинация за кръвоносните съдове и сърцето, добавя професор Мюнцел. Хората, които вече страдат от сърдечни заболявания, са силно засегнати. Ако развият и инфекция с COVID-19, възниква риск от сериозни заболявания като инфаркт или инсулт. “Колкото по-малка е фината частица прах, толкова по-голяма е вероятността тя да достигне кръвта и да се абсорбира оттам в съдовата система”, обяснява Мюнцел.
90% от световното население живее в замърсена среда
Финият прах представлява въглеродни ядра, на повърхността на които се отлагат замърсители като алуминий, олово, нитрати или сулфати. Те се носят във въздуха, например от индустриални комини. Понякога се наричат сажди, понякога зрънца пясък. Те се отделят също от гуми или спирачни накладки, пластмасови частици, прашец или прах от строителни обекти. Селското стопанство допринася значително за замърсяването с фин прах чрез емисии на амоняк, остатъци от торене или изхвърляне на отпадъци. Азотните оксиди, които често идват от дизеловите двигатели, увеличават ефекта на финия прах.
Учените категоризират частиците спрямо техния размер. Има някои с размер 100 микрометра, други само няколко нанометра. Така наречените ултрафини прахови частици с диаметър по-малък от 0,1 микрометра или 100 нанометра и са особено опасни. Техният размер приблизително отговаря на размера на един вирус.
СЗО настоява за допустима максимална стойност от 10 микрограма на кубичен метър въздух, докато въведената от ЕС горна граница е доста по-висока – 25 микрограма. "90 процента от човечеството на практика живее над допустимите стойности на СЗО,” казва Мюнцел.
Подценяван риск
Обществото подценява риска от прекомерно замърсяване с фини прахови частици. Кардиологът от Майнц предупреждава, че пандемията досега е убила малко повече от един милион души. Но поради прекомерното замърсяване на въздуха, почти 9 милиона души по света умират всяка година. Професорът по медицина настоява за промяна в мисленето, най-вече в политиката по въпроса.
С ваксините, които сега се разработват, COVID-19 може да бъде победен в обозримо бъдеще. Няма обаче ваксина срещу лошото качество на въздуха.
Автор: Миодраг Сорич