Според проучване, публикувано в списание „Нейчър“, mРНК-ваксините като Moderna и BioNTech/Pfizer вероятно осигуряват защита в продължение на години. В такъв случай подновяване на ваксината няма да е нужно, освен ако структурата на коронавируса не се промени рязко чрез мутации. Обект на проучването са били само РНК-ваксините, векторните не са били анализирани.
Влиянието на B-клетките
Учените от Вашингтонския университет в Сейнт Луис са проучвали най-вече т.нар. "зародишен център" в лимфните възли, който възниква след инфекция или след имунизация. Решаваща роля в това отношение играят т.нар. В-лимфоцити или накратко В-клетки. Те спадат към белите кръвни телца и само те могат да образуват плазмени клетки, които произвеждат антитела. В-клетките и Т-клетките са елементи от т.нар. „адаптивна имунна система“, която може да се настройва спрямо нови или променени вируси.
Ако B-клетките бъдат активирани чрез тези несвойствени на организма антигени, те могат да се доразвият, така че сами да започнат да произвеждат антигени. И колкото по-дълго останат в тялото тези В-лимфоцити, толкова по-добре се справя имунната система и с вариантите на вируса. Американските учени са установили, че у всички 14 участници в проучването, които били имунизирани с РНК-ваксина, „зародишният център“ в лимфните възли остава много активен в продължение на необикновено дълъг период от 15 седмици след поставянето на първата доза. Обичайно този център е активен само в течение на 14 дни след ваксиниране или след инфекция, след което постепенно активността му спада.
Трайна имунна защита срещу коронавирус?
Още през февруари друго проучване констатира, че прекаралите COVID-19 пациенти имат имунни клетки срещу коронавируса в костния си мозък и осем месеца след заразата. На базата на това и на други изследвания може да се направи изводът, че В-лимфоцитите, които пазят „спомена“ за инфекцията, най-вероятно се задържат цяла година в организма. Ако оздравелите след това бъдат и ваксинирани, те навярно ще могат да си изградят дори трайни имунни клетки срещу SARS-CoV-2. Подобна дълготрайна защита би могла да се създаде и у хората, имунизирани с mРНК-ваксина, предполагат учените от Вашингтонския университет в Сейнт Луис. Ако в течение на времето вирусът не промени радикално структурата си чрез мутации, от редовно подновяване на ваксината ще имат нужда само хората с по-слаба имунна система - тоест по-възрастните или онези, които приемат медикаменти за потискане на имунната система.
Ваксините защитават и срещу Делта мутацията
Основните одобрени до момента ваксини осигуряват защита и срещу новата мутация Делта, която се разпространява много по-лесно, показват проучванията на изследователите от института „Паул Ерлих“. Тяхното становище е, че „допуснатите в ЕС ваксини предлагат при пълна имунизация от добра до много добра защита“. Същевременно се подчертава важността на „пълната имунизация“ - който има поставена само една доза AstraZeneca, BioNTech или Moderna, е изложен на по-висок риск да се зарази от Делта мутацията. По тази причина в Германия се обмисля съкращаване на интервала между първата и втората имунизация, за да получат повече хора максимално бързо пълноценна защита и срещу мутацията.
Автор: Александър Фройнд