Едно от най-странните неща, които се случват през последните няколко месеца на планетата Земя е безмилостният стремеж да се ваксинират абсолютно всички, независимо от това какъв е индивидуалният им риск при среща с вируса и дали те вече са го преболедували или не. Дълго преди появата на covid беше добре известно, че хората, които са прекарали една инфекция, обикновено са поне толкова добре защитени, колкото тези, които са ваксинирани срещу нея. Целият смисъл на ваксинацията в крайна сметка е в това да имитира тази инфекция, така че да стимулира имунитета. Ако сте изкарали морбили, не е необходимо да си поставяте ваксина срещу морбили. Ако сте имали преди хепатит А, не е необходимо да си слагате ваксина срещу хепатит А. Ако сте имали варицела, не е необходимо да приемате ваксината срещу варицела. И все пак, ако сте преболедували covid, независимо от този факт, вие все пак сте длъжен да се имунизирате срещу covid.
Странно. Манията за ваксиниране на всички е особено странна в ситуацията, при която достъпът до ваксини е ограничен, а посочената цел е да се постигне възможно най-бързо групов имунитет, тъй като губенето на време за ваксиниране на хора, които вече са изкарали инфекцията, неизбежно ще забави времето, необходимо за населението за постигането на този стаден имунитет. Въпреки това, много от хората, които би трябвало да са наясно с всичко казано дотук, в един глас припяват мантрата „всеки трябва да се ваксинира“, въпреки факта, че това противоречи на заявената цел на правителствата и агенциите по обществено здравеопазване. Много лекари, които са преболедували covid през 2020 г., въпреки този факг, демонстрираха публично особен вид щастие с това, да излязат на предна линия и да си поставят ваксината в края на 2020 г. или в началото на 2021 г., въпреки че принципно знаеха (или би трябвало да знаят), че почти сигурно вече са максимално защитени и че приемането на ваксината неизбежно би означавало забавянето на ваксинацията на тези, които все още не са прекарали инфекцията.
Преди няколко месеца публикувах материал за едно проучване, който бе поместен в The Lancet през април, което показва 93% намален риск от повторна инфекция при хората, които вече са изкарали covid. Имунитетът, придобит чрез прекараната инфекция, е еквивалентен на придобития след имунизация с най-ефективните ваксини по отношение на способността им да предпазват от covid (което е точно това, което е редно да се очаква). За тези, които продължават да проявяват скептицизъм по отношение на факта, че предишната инфекция е поне еквивалентна на ваксинацията, наскоро беше публикувано много интересно проучване на MedRxiv. То представлява ретроспективно кохортно изследване на 52 238 служители в клиниката в Кливланд, които са били проследени от16 декември 2020 г. (когато клиниката в Кливланд започна да ваксинира персонала си) до 15 май 2021 г. Целта на проучването беше да се сравнят относителните нива на инфектиране при четири групи служители: Tези, които са прекарали covid и са били ваксинирани; тези, които са имали covid, но все още не са били ваксинирани; тези, които не са изкарали covid, но са били ваксинирани и накрая тези, които нито са били преболедували covid, нито са били ваксинирани.
За диагностицирането на covid в проучването бе използван PCR тест. Клиниката в Кливланд не е прилагала никакъв скрининг на асимптоматичения персонал през периода на изследването, така че тестовете в почти всички случаи се били използвани само когато участниците са проявявали симптоми, предполагащи covid. С други думи, методът, използван за диагностициране на covid в това проучване, е еквивалентен на метода, използван в повечето други изследвания, а също и на прийомите, които се използват в реалния свят. И така, какви са били резултатите? Сред 52 238 участници са били отчетени 2139 нови инфекции от covid. С други думи, 4,1% от участниците в изследването са се разболели през тези пет месеца. 99.3% от тези инфекции са били сред участниците, които нито са изкарали инфекцията, нито са били ваксинирани. Останалите 0,7% са били отчетени сред участниците, които не са прекарали covid, но са били ваксинирани. 2 579 участници вече са се били срещали с covid инфекцията в началото на проучването. Нито един от тях не е развил ковид през пет месечния период.
Тук се включват както 1 229 човека, които са преболедували инфекцията и впоследствие са били ваксинирани, така и 1 359 души, които не са били ваксинирани. Това означава, че случаите на предишна инфекция се свързват със 100% намаляване на относителния риск от нова инфекция. Като това е било вярно за всички, независимо дали човекът, който е имал история на covid инфекция е бил ваксиниран или не. Ваксинацията не е предоставила никаква допълнителна полза за тези, които вече са преболедували от covid. Какво можем да заключим? Предшестващата инфекция дава високо ефективна защита срещу covid. Следователно няма нужда хората, които вече са боледували от covid, да се ваксинират. Когато правителствата ваксинират хора, които вече са изкарали covid, те разхищават парите на данъкоплатците и излагат хората на риск от странични ефекти без никаква основателна причина за това.
Източник: sebastianrushworth.com; превод Албена Даракчиева, доктор по История на философията