Лечението на пациенти с вдишване на 100% чист кислород под налягане е блокирало основните активатори на болестта и ранните ѝ симптоми, предава 24 часа.
Подобрили са се функцията на съдовете, притокът на кръв към мозъка, капацитетът на паметта, вниманието и скоростта на обработка на информацията. Експериментът, включващ хора над 65 г., които вече са изпитвали сривове на паметта, успешно е противодействал на образуването на нови протеинови амилоидни плаки в мозъка - най-честата съдова патология при алцхаймер.
През юни в САЩ бе одобрено ново лекарство срещу алцхаймер и се очаква догодина то да бъде пуснато в продажба. Според клиничните тестове Aducanumab на фирмата Biogen разбива плаките и съответно спира развитието на болестта и подобрява паметта. Медикаментът – първият срещу алцхаймер от 20-ина години, бе приветстван като важен пробив и надежда за страдащите от болестта. При тестовете пациентите са подобрили говора си, а загубата на памет се е забавила. Но реалният ефект от лекарството тепърва ще се изяснява. Съществуват и други препарати срещу деменция, но те не я лекуват, а само крият симптомите, обясняват специалистите.
Все още няма лечение на тази унищожаваща човешкото у човека болест, от която в света страдат над 55 млн. души, а броят на жертвите се удвоява на всеки 20 години и се очаква през 2050 г. да стигне 140 млн. Тя поразява главно хора над 65 г., но възрастта на засегнатите спада. За България точна статистика няма, някои изчисляват на около 100 000 жертвите на алцхаймера у нас. Обширната тема за деменциите и ранните маркери за заболяването е в центъра на провеждащата се в момента в София конференция с международно участие. Има много варианти на мозъчен упадък, наричан в миналото просто склероза, но главните разновидности са три.
Най-разпространена е болестта на Алцхаймер, засягаща 2/3 от хората с деменция. Тя руши комуникацията между мозъчните нервни клетки, блокира функцията им и ги убива. Вторият вид е деменция с телца на Леви (ДТЛ) (Lewy body dementia) – тя засяга 15-20% от пациентите с мозъчна дегенерация. Свързват я с анормално натрупване на протеин alfa-synuclein в мозъка. Третият по разпространение вид е васкуларна (съдова) деменция, поразяваща до 10 на сто от хората с увредена памет. Причинява се от намалено кръвоснабдяване на мозъка. Деменцията връхлита като хищна птица, с острата си човка ти изпива мозъка и оставя празна черупка на мястото на човека, който някога си бил. Всичките ѝ форми с напредването на болестта водят до загуба на памет, объркване, промени на личността и настроенията, труден говор, упадък на познавателните способности. Пациентите живеят с този синдром средно 10 години, измъчвайки и себе си, и близките си. Както и при СПИН обаче смъртта не настъпва от него, а от свързани с него причини като пневмония от неподвижност и залежаване, недохранване, инсулт, сърдечна недостатъчност, сепсис в резултат на инфекция. Случват се и битови инциденти, падания, счупвания на бедрената става.
Процентът смъртност при различните видове деменция е добре документиран, особено в развитите страни. 61% от хората с алцхаймер на 70-годишна възраст се очаква да умрат до 10 години, докато при здравите им връстници процентът е 30. Като рискови фактори за мозъчна дегенерация се сочат начинът на живот, околната среда, наследствеността. Сред тях лекарите нареждат генетичното предразположение, пушенето, пиенето, храненето, липсата на движение, високото кръвно налягане и холестерол, нивата на аминокиселината хомоцистеин в кръвта, диабета. За да намалите шанса тези коварни мозъчни болести да ви повалят, специалистите препоръчват редовна физическа активност, по възможност спорт, пълен отказ от цигарите, да не се злоупотребява с алкохол, менюто да е богато на плодове, зеленчуци, зърнени храни, зехтин. Те подчертават, че за да има ефект, трябва да се спазва не един, а комбинация от всички тези фактори. Голяма роля играе и контролирането на кръвното налягане и холестерола.