Алкохолната чернодробна болест или наричана още алкохолен хепатит се характеризира с това, че най-често в началните стадии клиничните симптоми са незначителни или липсват. При някои безсимптомни болни при случайни изследвания е възможно да бъде открита и цироза на черния дроб.
Лабораторните изследвания невинаги дават сигурна диагноза. С висока диагностична стойност е хистологичното изследване на биопсичен материал от чернодробна тъкан.
Най-честата и ранна проява на чернодробната алкохолна болест е стеатозата на черния дроб – натрупване на мастни депа около хепатоцитите („омазнен“ или „затлъстял“ черен дроб). Този етап от заболяването може да бъде самостоятелно изявен или да придружава възпалителните или циротичните промени.
В 75% от случаите е налице увеличен размер на черния дроб. При опипване органът се усеща леко уплътнен и твърд, със заоблен долен ръб. Пациентите не се оплакват от наличието на болезненост. От лабораторните изследвания е налице завишаване на трансаминазите, като се наблюдава специфична корелация – АСАТ е повишен в по-изразена степен от АЛАТ. ГГТ – гама-глутамил трансфераза се повишава до 2-3 пъти над нормата в 80% от случаите.
За потвърждаване на диагнозата чернодробна стеатоза е достатъчно ехографско изследване, с което се установява т. нар. „светещ“ черен дроб (понякога с множество хиперехогенни и хиподенсни зони).
Алкохолният хепатит се характеризира с наличието на възпалителни промени, некроза и фиброза. Клиничното протичане е в две форми – лека и тежка.
Леката форма е трудна за диагностициране, поради липсата на специфични белези. Клиничната картина е „маскирана“ от самата алкохолна интоксикация. Рядко може да са налице иктер (жълтеница) или болки в областта на черния дроб. При палпация (опипване) в половината от случаите може да има лека до умерена болезненост.
Тежката форма на алкохолният хепатит се изявява след значителна алкохолна интоксикация. В продължение на седмици при пациентите е налице отслабване (анорексия), слабост, повишена телесна температура (до 38-39 градуса). Заболяването може да имитира клиничната картина на апендицит или холецистит (възпален жлъчен мехур). Често е налице пожълтяване на кожата, склерите, лигавиците, потъмняване на урината и изсветляване на изпражненията.
При алкохолен хепатит трансаминазите се увеличават петкратно в 80% от случаите. Билирубинът е умерено до силно повишен, най-често за сметка на конюгирания. ГГТ намалява постепенно, най-често след преустанвояване консумацията на алкохол.
Алкохолната болест прогресира често безсимптомно, поради което е от значение да бъде открит навреме ексцесивният консуматор. Важен критерий е установяването на макроцитоза (увеличен размер на еритроцитите, MCV над 98 U/l), особено на фона на липсата на анемия, заедно с останалите стойности на чернодробните ензими.
Алкохолната стеатоза трябва да бъде различени от стеатозата при диабетно болни, хора със затлъстяване, терапия с кортикостероиди, някои метаболитни заболявания и други.
Алкохолният хепатит изисква изключването на неалкохолни хепатопатии. Важно е отдиференцирането му от апендицит и холецистит, които налагат хирургична интервенция.
Краткосрочната прогноза се определя от тежестта на клиничната картина и подлежащо предшестващо чернодробно увреждане. Лоши прогностични критерии са наличието на асцит, чернодробна енцефалопатия, фебрилитет, покачващи се нива на билирубина в кръвта, протромбинов индекс под 50%, хемолиза и други.
Дълготрайната прогноза се определя от прекратяване на алкохолната консумация. Въпреки че при част от болните дори на фона на преустановената консумация болестта продължава да напредва, пише Puls.bg.