Най-известният симптом на болестта е треперенето на ръцете и мускулната слабост. Има обаче, по-ранни симптоми на заболяването, на които повечето пациенти не обръщат внимание.
Запек
Колкото и да е странно, постоянният и редовен запек може да бъде и вид предупреждение за появата на болестта на Паркинсон. Факт е, че при това заболяване се променя вегетативната нервна система на тялото, която контролира и храносмилането, и изпразването на червата.
Депресия
Изследванията показват, че много пациенти с болестта на Паркинсон за първи път показват признаци на депресия няколко години преди да бъдат открити първите физически симптоми на болестта. Лекарите предполагат, че това може да се дължи на факта, че при болестта на Паркинсон нивото на невротрансмитери, като серотонин и допамин, липсата на които е тясно свързано с депресията, е рязко намалено.
Проблеми с усета за миризми
Учените все още не могат да обяснят как точно са свързани болестта на Паркинсон и намаленото обоняние, но признават, че намаляващата чувствителност към миризмите е най-ранният признак на болестта. Може би това е така, защото алфа-синуклеиновият протеин, който се произвежда в мозъка на човек с болест на Паркинсон, блокира частта, отговорна за миризмите.
Безсъние
Неспокойният сън или внезапното говорене по време на сън могат да бъдат признак за начална болест на Паркинсон.
Промяна на почерка
Една от най-ранните прояви на болестта на Паркинсон е промяната в почерка. Ако текстът ви заема по-малко място на хартията от преди, ако почеркът ви е по-малко ясен, може да се наложи да посетите лекар, пише сайтът Zdrave.to.
Какво представлява болестта на Паркинсон
Паркинсон представлява невродегенеративно заболяване, нареждащо се на второ място по честота сред този вид болести в света. Заболяването е диагностицирано за първи път през 1817 г. от британския лекар Джеймс Паркинсон. Причините за болестта са свързани с дегенеративен процес в структура от средния мозък – субстанция нигра („черно вещество”, наричано така заради характерния цвят на съставящите го клетки.), съдържаща допаминергични неврони, пише са своя сайт Националната организация на болните от късен Паркинсон у нас..
В резултат от засягането на нервните клетки се стига и до загуба на изключително важното за двигателната система вещество допамин, което на практика е невромедиаторът, предаващ импулсите за осигуряване на нормалните движения на индивида. С други думи – болестта буквално срива цялата нервна система на човек.
Освен сериозни проблеми, свързани с движенията, заболяването рефлектира и на емоционалния статус, като нерядко може да доведе и до отключване на депресивни състояния. За съжаление, симптомите на болестта се проявяват най-често, когато голям процент (над 70%) от нервните клетки вече са загинали, което е индикация, че тя е в напреднал стадий.
Паркинсоновата болест засяга 0.15% от цялото население, но болестността се увеличава с нарастване на възрастта. От 65 до 80 г. боледуват около 3% от хората, а над 80 г. – 10%. По-често боледува бялата раса, като болестта засяга 1.5 пъти повече мъжете.
Болните в България са около 12-13 000 души. 10% от тях или над 1200 души са в тежък стадий на болестта. От паркинсон най-често заболяват мъжете, като причината защо болестта засяга в по-голяма степен силния пол все още не е докрай изяснена. Характерно за заболяването е, че е възрастово зависимо.
Средната възраст, на която най-често се проявява болестта, е 60 години, но понякога може да се открие и при далеч по-млади хора, включително такива под 30 години. Специалистите са единодушни и за факта, че болестта на Паркинсон се „подмладява” и застига хора в активна възраст. Все още не са установени докрай и причините, водещи до разрушаване на нервните клетки, „отключващи” заболяването. Засега специалистите се обединяват в мнението, че болестта на Паркинсон не се дължи на един фактор, а е по-скоро комбинация от генетично предразположение и влияние на вредни фактори от околната среда.