Микропластмасата вече е проникнала до всяко кътче на света - от дълбочините на океана до висините на Еверест. "Откриваме микропластмаса в почти всички видове, които сме изследвали", казва Тамара Галоуей, професорка по екотоксикология в Университета в Ексетър, Великобритания.
Малките пластмасови частици, обикновено невидими с просто око, могат да бъдат открити в питейната вода, вътрешностите на риби и морски птици, в земеделските продукти и дори в човешката кръв.
Ново проучване показва, че с водата хората дори поглъщат повече пластмасови частици, отколкото сме смятали досега. Според изследването бутилираната вода съдържа 100 пъти повече такива частици, отколкото са били откривани при предишни проучвания.
100 пъти повече пластмаса в бутилките за вода
Резултатите от изследването са публикувани в американското научно списание Proceedings of the National Academy of Sciences. Според него водата в пластмасови бутилки съдържа средно над четвърт милион пластмасови частици на литър. Деветдесет процента от тях са наночастици.
Изследователите са използвали нова технология, която позволява да бъде направен по-прецизен анализ. Наночастиците представляват микроскопични късчета пластмаса, чиито размер не надвишава един микрометър. Представете си нещо, което е 80 пъти по-малко от диаметъра на човешки косъм. Смята се, че нанопластмасите са по-вредни от по-големите от тях микропластмаси, тъй като могат да проникват по-лесно в човешкото тяло.
430 млн. тона нови пластмасови продукти годишно
Всяка година в света се произвеждат около 430 млн. тона пластмасови продукти. До 2060 г. това количество може да се утрои. Само около 9% от пластмасите на практика се рециклират. Останалата част от тях се изгаря, попада в сметищата или в околната среда, където разграждането им може да отнеме векове.
Дори и тогава обаче тя не изчезва напълно, а продължава живота си под формата на отпадък, състоящ се от мънички фрагменти с диаметър под 5 милиметра.
Микропластмасата обикновено започва своя път на сушата, но в крайна сметка се пренася в океаните от реките и вятъра. Тя би могла да идва от козметичните продукти, градския прах, пътната маркировка и изкуствените пластмасови украшения. Но според Международния съюз за опазване на природата по-голямата част от първичната микропластика в световните океани идва от прането на текстил (35%) и от износването на гумите на автомобилите (28 процента).
Микропластмасите са в храната, водата и въздуха ни
Веднъж попаднали в околната среда, микропластмасите могат да се натрупат в животните, включително в рибите и ракообразните. След това те биват поглъщани от хората заедно с храната, която консумират.
И това не се отнася само за морските продукти. Отпадъчните води също съдържат микропластмаси. Проучвания показват, че всяка година до 42 000 тона микропластика попадат в земеделските земи на Европа, тъй като замърсените с тях утайки от отпадъчните води се използват като тор в земеделието.
Микропластмасите могат да бъдат открити и в останалата ни храна. Проучване от Италия, проведено през 2020 г., е установило, че ябълките имат най-високото съдържание на микропластмаса от всички видове плодове. Най-замърсеният зеленчук са морковите.
Анализ на чешмяна и бутилирана вода от 14 държави открива микропластика в 80% от взетите проби. Средно на литър вода се падат по 4,34 пластмасови частици. САЩ са начело в негативния списък с 94% от пробите, съдържащи микропластмаса.
Влияние на малките пластмасови частици върху здравето
Тъй като пластмасовите частици са навсякъде - във въздуха, който дишаме, в храната, която ядем и във водата, която пием - те неизбежно попадат в телата ни. Проучвания са установили микропластмаси в кръвта и майчиното мляко на хората. При мишките частиците преминават кръвно-мозъчната бариера.
Екотоксиколожката Тамара Галоуей отбелязва, че отдавна е известно, че в човешкото тяло има пластмасови добавки като Бисфенол А и фталати. Но фактът, че в организма ни вече се откриват и малки пластмасови частици вече е изненадващ. "Онова, което ние не знаем, е какво те правят там. Имаме няколко предположения, но все още не сме успели да докажем нито едно от тях", обяснява Галоуей.
Не съществуват надеждни данни за ефектите на микропластмасовите замърсявания върху човешкото здраве. Трудно е частиците да се изолират и да се докаже директното им въздействие, тъй като всички ние влизаме в контакт с редица химикали и вещества в нашето всекидневие.
Тамара Галоуей смята за доста вероятно малките пластмасови частици да предизвикват дразнение и възпалителни реакции, веднъж станали част от човешката тъкан. Възможно е също така от пластмасата бавно да се освобождават химическите добавки - в това число пластификатори, киселини, добавки, антиоксиданти и оцветители.
Какво да направим срещу разпространението на микропластмаса?
Един от начините за ограничаване на излагането ни на микропластмаси е да консумираме по-малко преработена и пакетирана храна. Както и да не претопляме многократно в пластмасови контейнери храна в микровълновата печка.
Значително по-малко микропластмаси биха попадали в океаните, ако използваме продукти за лична хигиена, които не съдържат пластмаса, както и ако носим дрехи от естествени материали, вместо от синтетични. А да не използваме колата си би редуцирало износването на гумите. Така би намалял друг източник на разпространението на микропластмаса в света.
Автор: Натали Мюлер