Виола Андерсен е лекар по вътрешни болести и специалист по здравословно хранене
Какво трябва да има в чинията, за да се храним максимално здравословно и балансирано?
Виола Андерсен: Вълшебната дума при всички случаи е - разнообразие. Храната трябва да е максимално разнообразна и да включва много зеленчуци, баластни вещества и по-малко червено месо. Важно е и още нещо - храната да се приготвя вкъщи, да не се купуват полуготови храни. Така се избягват добавките, подсладителите, консумира се по-малко захар. Трябва да развием съзнателно отношение към храната. Захарта например не е непременно лоша, но ние ядем твърде много захар, защото тя се крие в много от хранителните продукти. Един пример - сладките напитки, те наистина трябва да се сведат до минимум.
Как оценявате ситуацията в Германия - като цяло добре или зле се хранят хората?
Виола Андерсен: За съжаление от данните излиза, че не се храним добре. Проблемът с наднорменото тегло става все по-голям - към половината от жените и почти две трети от мъжете в Германия са с наднормено тегло. Това са драматични числа, защото наднорменото тегло води до сериозни здравословни проблеми.
Какво се случва в тялото, когато се храним зле?
Виола Андерсен: Най-големият проблем са т.нар. коремни мазнини, там могат да се съберат много вещества, предизвикващи възпаление. Това означава, че тялото получава много сигнали за възможно възпаление, от което се повишава рискът от заболявания на сърдечно-съдовата система, сърдечни инфаркти, инсулти, но и възпалителни и ревматологични заболявания, диабет тип 2, рак. Всичко това се засилва от наднорменото тегло и може да има драматични последствия. Към това се добавят проблеми със ставите, болки, артроза, задъхване при изкачването на стълби, т.е. движението вече се оказва по-трудно.
Вярно ли е, че който има наднормено тегло, живее по-кратко?
Виола Андерсен: Средностатистически да. Всички тези заболявания се проявяват от статистическа гледна точка по-често при хората с наднормено тегло. Но трябва да се прави една ясна разлика: от една страна колко силно изразено е наднорменото тегло. А и най-много рискове носят висцералните мазнини в коремната област. Жените често имат по някое кило повече в тази зона, което не е толкова тревожно в здравословен план. Има два различни типа телосложение - тип ябълка и тип круша. Първият крие повече рискове за здравето, вторият е по-непроблематичен.
Има ли полза от различните диети?
Виола Андерсен: От гледна точка на храненето всички краткосрочни диети са свързани и с краткосрочен спад в теглото, а накрая се получава известният йо-йо ефект. Тялото се настройва към приемането на по-малко храна, във връзка с което всичко, което изяждаме, се складира двойно във вид на мазнини. Т.е. - ние не искаме диети, а дългосрочна промяна в режима на хранене. По-добре нещата да се променят бавно, след което да се промени и начинът на живот - но това изобщо не е толкова лесно. Може да се заложи на известните инсулинови паузи - например чрез инсулиновото разделно хранене. Това би означавало да не казваш - никога вече спагети, а просто да ги ядеш на обяд, а вечерно време да не приемаш въглехидрати. Консумацията на захар също е по-добре да се намали постепенно, тъй като това е начинът режимът на хората да се промени.
За съжаление ние сме жертва на хранителната индустрия: всички продукти са толкова сладки, че човек свикват със захарта. Но хората, които опитват, забелязват не след дълго: това вече не ми е вкусно, твърде сладко е. И съвсем съзнателно намаляват трайно своята консумация на захар.
А може ли да помогне храненето през по-големи интервали?
Виола Андерсен: Всички методи, включващи по-дълги паузи в храненето и най-вече дълги инсулинови паузи са подходящи. Инсулинът подпомага складирането на мазнини в мастните клетки. А нивото на инсулин се повишава именно след консумацията на въглехидрати и захар. Докато са високи, не можем да разграждаме мазнините. Затова всички методи, които поддържат инсулина нисък, са уместни. Това може да се постигне и чрез хранене през по-големи интервали - когато просто в течение на часове не се яде нищо. Или пък чрез инсулиново разделно хранене, когато някои хранения изобщо не съдържат инсулин - например ако се яде само салата и риба.
Автор: Аня Мартини ARD