Проф. Панайот Куртев пред ФАКТИ: Нужно е да се преразгледа отношението към скрининговите програми в онкологията

За ролята на скрининга, когато става въпрос за рак. Какво показаха резултатите от последната програма през 2024-а… Пред ФАКТИ говори проф. д-р Панайот Куртев, хирург, онколог, онкохирург, ръководи екипа онкосъдова хирургия в УМБАЛ „Лозенец“.

- Проф. Куртев, вие сте основоположник на скрининга за рак на дебелото черво у нас. Какво показаха резултатите от последната програма през 2024 година – повече надежда или повече тревога?
- Резултатите от последната програма показаха, че българското общество има желание за участие в скрининга, когато се предоставя ясна информация относно целта и начините на провеждане на изследването. Това е важно, защото при правилно обяснение и подкрепа, хората са по-мотивирани да се включат. Въпреки това, макар и резултатите да показват положителна реакция от населението, трябва да се подчертае, че на институционално ниво все още липсва сериозна ангажираност за провеждането на пълномащабен скрининг. За да се постигне успех, е необходима политическа воля и ресурсно осигуряване, което, за съжаление, все още не съществува в нужните мащаби.

Затова за момента има повече тревога отколкото надежда. Нужно е да се преразгледа отношението към скрининговите програми и да се инвестира в тях,

както и да се приеме теста за окултно кървене като част от стандартния профилактичен пакет за хората на възраст 50-74 г.

- Изненадващо ли е колко хора всъщност живеят със заболяването, без да знаят?
- Не е изненадващо, че толкова хора живеят с неразпознато заболяване, тъй като симптомите на рака на дебелото черво,

особено в началните стадии, могат да бъдат слаби или дори напълно отсъстващи.

Много от пациентите започват да усещат симптоми, когато туморът вече е в по-напреднал стадий, което намалява шансовете за успешен изход от лечението. Въпросът с ниската профилактика също играе роля – в много случаи хората не предприемат изследвания, защото не изпитват очевидни симптоми, а често и не са запознати с рисковете. Важно е да подчертаем, че при наличие на ежегодна профилактика и скрининг именно при хората без симптоми много случаи биха били открити на по-ранен етап, което е ключово за успешното лечение.

- Защо точно ракът на дебелото черво е един от „тихите убийци“ – действително симптомите често се появяват късно, но ранното откриване може да бъде животоспасяващо. Как да накараме хората да осъзнаят това?
- За да накараме хората да осъзнаят значението на ранната диагностика, трябва да проведем по-мащабни информационни кампании, които да подчертаят не само рисковете, но и ползите от ранното откритие. Примерите от други държави, които са постигнали успех с подобни програми, трябва да служат като мотивираща сила. Важно е да обучим както населението, така и медицинските специалисти да мислят за този проблем, дори когато пациентът не се оплаква от конкретни симптоми. Тук е мястото на профилактиката -

тестване за окултна кръв в изпражненията ежегодно, дори и над 45 г. и насочване за фиброколоноскопия при положителен резултат.

В случаите на фамилна обремененост профилактиката трябва да стартира и много по-рано, а при най-малък стомашно-чревен дискомфорт - трябва да се търси консултация с гастроентеролог.

- Българите често казват: „Щом не ме боли, значи съм здрав“. Колко опасна е тази нагласа?
- Тази нагласа е изключително опасна, защото често води до игнориране на потенциални здравословни проблеми, които могат да се развиват бавно и да не се появяват веднага. Въпросът не е дали имаме болка, а дали правим всичко възможно, за да се уверим, че нямаме сериозни заболявания, които не са очевидни. Това е в основата на профилактиката – да се предотвратят болести преди реално да се развият. В България тази нагласа често е свързана с ниската здравна култура и с липсата на достатъчно информация за ползите от профилактиката.

- Защо мислите, че страхът от диагнозата е по-силен от желанието за превенция?
- Страхът от диагнозата

е в основата на многото пропуснати възможности за ранна диагностика.

Това се дължи на различни фактори. Много хора все още асоциират диагнозата рак с неизбежен край, което е не само погрешно, но и опасно. Когато хората се информират, че съществуват ефективни методи за лечение и че ранната диагностика значително увеличава шансовете за успешно лечение, този страх може да бъде овладян. Трябва да се работи активно за разчупване на стереотипите около рака.

- Как може да се промени това – с образование, с личен пример, или с твърди политики?
- Промяната може да се постигне чрез комбинирането на всички тези фактори. Образованието е ключово за създаване на по-добра здравна култура, която да включва и разбиране на важността на профилактиката. Личният пример на медицинските специалисти и влиятелни обществени фигури също играе важна роля в мотивирането на хората да се подлагат на прегледи. Освен това, държавата трябва да приеме сериозни политики,

които да включват задължителни и финансирани скринингови програми, както и да гарантира, че профилактичните тестове ще бъдат широко достъпни.

Само с интегриран подход, който обединява образованието, личния пример и политическата ангажираност, можем да постигнем значителна промяна.

- Можем ли тогава да кажем, че скринингът е „по-евтин“ от лечението?
- Без съмнение, инвестицията в профилактика и скрининг е напълно оправдана, тъй като, освен че спасява човешки животи, спестява разходи за скъпоструващи терапии при лечението в по-късните стадии. Инвестицията в профилактични програми се отплаща многократно, като значително намалява разходите за лечение на болни в напреднал стадий, както и разходите за хоспитализация.

- Тестът за окултно кървене е елементарен, безболезнен, неинвазивен и достъпен. Какво пречи да се превърне в задължителен профилактичен тест след определена възраст, както е в редица други страни?
- Основната пречка е липсата на достатъчно добра организация на здравната система и воля за интегриране на този тест в регулярните профилактични прегледи. Също така, не винаги има достатъчно информация, че този тест е от съществено значение за ранното откритие на рак на дебелото черво. За да се постигне включването му в задължителната профилактика, трябва да се изгради стратегия на държавно ниво, която да подкрепя организирането и финансирането на подобни тестове. Личните лекари също трябва да бъдат подкрепени, за да могат ефективно да изпълняват своята ключова роля като първа линия. Това изисква и промяна в Наредба 8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията.

- Ако трябва да сведете всичко до едно изречение – кое е най-важното, което всеки българин трябва да разбере за профилактиката?
- Здравето е най - ценното нещо, което притежаваме. И когато го загубим, тогава разбираме огромната загуба.

- Има ли нещо, което ви дава надежда, че след 5 години ще говорим за профилактиката не като за „кауза“, а като за част от нормалния живот?
- И в най тъмната нощ винаги има звезди, но трябва само да ги видим. Вярвам, че въпреки трудностите, с които се сблъскваме в момента, промяната е възможна. Винаги има надежда и светлина в края на тунела. Ако успеем да обединим усилията на държавата, медицинската общност, неправителствените организации и обществото като цяло, можем да постигнем значителен напредък в това профилактиката да стане част от ежедневието на всеки българин.

-------------------------------------------------
Проф. д-р Панайот Куртев е хирург, онколог и онкохирург с дългогодишен клиничен и академичен опит. Специализира в оперативното лечение на солидни тумори, включително при съседство или инфилтрация на големи кръвоносни съдове. Ръководи онкологичната част на екипа онкосъдова хирургия в УМБАЛ „Лозенец“ и е отговорен за стратегиите за цялостно лечение на пациента.