Руснаците търсят заем за дига във Финския залив

В своята близо тривековна история старата руска столица помни немалко големи бедствия, предизвикани от водната стихия. По експертни оценки в началото на новото столетие се очакват много голями наводнения. Статистиката за щетите от катастрофалните наводнения е показателна. Най-голямото за 20-ти век става през 1924 г., когато нивото на Финския залив се покачва с 4,20 м над нормалното. Под водата се оказват първите етажи на сградите в целия град. Специалистите твърдят, че метереологичните прогнози за следващите години не са успокояващи. След 1996 г. зоната на С. Петербург се оказва на границата между топли и хладни въздушни маси, които предизвикват циклони, раждащи

дългите приливни вълни откъм залива
По този начин значително се увеличават рисковете от големи наводнения в града. Разбира се не е възможно да се прогнозира кога точно ще се случи най-лошото. Хидролози прогнозират, че силен циклон, преминаващ по северните брегове на Финския залив, може да предизвика вдигане на нивото на водата с цели 5,4 м.
Главен виновник за прииждането на водата са западните ветрове, които на моменти предизвикват огромна приливна вълна откъм Балтийско море. Още от съветско време има проект за строеж на защитна дига с шлюзове, която да спаси старата руска столица от грозящата я опасност. Част от насипите за дигата са направени. По оценка на някои специалисти тя е вече почти готова. Експерти от града на Нева споменават, че строежът на съоръжението може да се реализира много по-бързо, ако руското правителство отпусне още 800 млн. долара. Изчисленията показват, че за строителството на дигата

досега са похарчени над 3 млрд. долара
Въпреки това властите не проявяват голям ентусиазъм за довършването й. За да се ускори намирането на нужните средства, от управата на С. Петербург са решили да започнат даването на определени участъци от дигата на концесия. Тя ще бъде разделена на 12 зони. Очакват се първите търгове. От началото на годината Русия води преговори с Европейската банка за възстановяване и развитие за кредит от 215 млн. долара за продължаване реализацията на проекта.
Аргументи за отпускане на парите има много. Европейските експерти обаче се интересуват и от екологичните последици от изпълнението на проекта. По време на преговорите с евентуалните кредитори от ЕБВР е проведен международен търг. На него за изпълнител на подготовката на технико-икономическото задание е избран холандският консорциум “Недеко”.
Днес обаче се появява и друг проблем. Водят се спорове за колко време ще бъде довършено строителството на дигата. Изпълнителите на проекта - държавната фирма “Госстрой”, не споделят оптимизма на много чиновници от управата на града. Те смятат, че строителството може да завърши едва след срок от пет до осем години. Според специалисти от строителния тръст най-малко 2 години ще са нужни за удълбочаване на определени зони от дъното на залива. Около година ще трябва за насипване на неготовите участъци от дигата. Повече от две години ще са нужни за слягането им. Още толкова време ще мине, докато бъдат довършен първият шлюз за преминаване на кораби. Година-две ще трябват и за окончателното предаване на обекта от строителите на фирмите, които ще го експлоатират и поддържат.
Сроковете не могат да се съкратят, защото зависят от спецификата и технологията на строителството. Всяко избързване може да се отрази не само на качеството на изпълнението, но и да породи риск от скъсване на дигата. Според работните планове на “Госстрой” при ритмично осигураване на нужните инвестиции строителството на защитното съоръжение във водите на Финския залив може да завърши 2006 г.
Дигата във Финския залив, защитаваща С. Петербург от наводнения, ще представлява

грандиозно хидро-техническо съоръжение.
В него ще има 2 шлюза за кораби и 6 за пропускане на вода, 7 моста и транспортен тунел. В северната част на дигата водните шлюзове ще са 4, а в южната - само 2. Всеки шлюз за вода се състои от 12 секции с ширина по 24 м. По-близките до брега два водни шлюза ще са с ширина по 288 м, а централните - по 240 м. Всеки от металическите затвори ще тежи 280 тона и ще се вдига при опасност от наводнение. Така нивото на морето в най-източната част на Финския залив ще бъде значително по-ниска, отколкото западно от защитното хидро-техническо съоръжение. Северният шлюз за кораби ще бъде с ширина 200 м, а южният - 110 м.
Височината на защитната дига над обичайното ниво на залива е 8,5 м, а ширината й в най-високата й част е 29 м, което позволява

да се построи 6-лентова автомагистрала
Тя основно ще преминава по върха на дигата. Само в сектора, където е разположен южният шлюз за преминаване на кораби, автомобилните платна ще са разположени в подводен транспортен тунел. Смята се, че автомагистралата по протежение на дигата ще може да играе ролята на липсващия (по понятни причини) сега западен полупръстен на околовръстното шосе на С. Петербург и ще спомогне за облекчаване на транспортния трафик (особено транзитния от Финландия към Прибалтийските републики) в и през града на Нева.
Дължината на дигата трябва да бъде 25,4 км, като 22,2 км са в зоната на акваторията на Финския залив, а останалата част защитава нейните краища.

Васил ТАШЕВСКИ
[email protected]