Една рисунка, няколко линии и усмивка, която често има по-остър ръб от дълъг политически коментар. Така Борис Димовски изгражда своя почерк в българското изкуство. Художникът е роден на 20 октомври 1925 г. в село Яврово, Асеновградско, а умира през 2007 г.
Димовски учи графика в Художествената академия в София между 1949 и 1951 г. Негов преподавател е Илия Бешков – име, което има особено значение за развитието на българската карикатура. По-късно Димовски работи във вестниците „Труд“ и „Стършел“, а между 1980 и 1985 г. е редактор и художник в Българската национална телевизия.
Хиляди рисунки и над 200 илюстрирани книги
Карикатурата е само една от посоките в творчеството му. Той работи в областта на графиката, акварела, стенописта и сценографията. Илюстрира над 200 книги за деца и възрастни, сред които „Моля, заповядайте“ с епиграми от Радой Ралин, „Невчесани мисли“ на Станислав Йежи Лец и „Весели народни приказки“.
Димовски оформя и декорите за театрални постановки като „Импровизация“ на Валери Петров и Радой Ралин и „Божествена комедия“ на Исидор Щок. По думите на изкуствоведа Красимир Илиев художникът е създал между 10 000 и 20 000 рисунки, като около 5000 от тях са карикатури. В телевизионното предаване „Всяка неделя“ той рисува на живо пред зрителите.
„Люти чушки“ и цената на сатирата
Най-известният епизод от творческия му път е свързан с книгата „Люти чушки“ на Радой Ралин. Изданието от 1968 г. събира епиграми и карикатури, а след появата му е иззето от разпространение заради сатиричните послания. Случаят се превръща в един от знаковите конфликти между свободата на изразяване и официалната идеологическа цензура в България.
Димовски не се отказва от острия си език. На 15 май 1989 г. пред вестник „Единство“ той казва:
„Възпявам свободата и демокрацията, защото ги обичам, но аз обичам и реда“.
През годините художникът получава редица отличия, сред които наградата за рисунка и карикатура „Илия Бешков“ за 1986 г. и извънредна и специална награда на Международната академия на изкуствата в Париж през 1991 г. През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.
Борис Димовски участва и в обществения живот като депутат във VII Велико народно събрание и в 36-ото Народно събрание. Но най-трайният му образ остава този на художника, който превръща няколко линии в присъда, шега или въпрос. В неговите рисунки смехът не е бягство от действителността, а начин тя да бъде видяна по-ясно.
Източници: bta.bg, bnt.bg
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Нострадамус
20:05 20.10.2026
2 Хайде наште
20:24 20.10.2026
3 Монархист
Коментиран от #5
20:30 20.10.2026
4 Този коментар е премахнат от модератор.
5 Софето
До коментар #3 от "Монархист":
Що за глупости пишеш, факт е агента Симеон монархо-комунистът. Срам.. ти не си монархист то всички около царя сте си монархо-комунета. Да не ви изреждам по име, цървули такива!!20:58 20.10.2026
6 Вимето на народа
Това което е рисувал няма никаква художествена стойност.
Скица с молив на чаша вино....работа за 10 минути.
След 89 година беше депутат от БСП.
21:01 20.10.2026
7 Да се знае
• Скандалът: В една от илюстрациите към епиграмата „Сит търбух, за наука глух“ Димовски рисува прасе, чиято завита опашка поразително много прилича на автентичния подпис на първия секретар на БКП Тодор Живков.
• Реакцията на властта: Случаят предизвиква огромен политически скандал. Книгата е спряна от разпространение, а целият останал тираж в печатницата е изпратен за унищожение (хвърлен в огъня).
• Последствия: Радой Ралин и Борис Димовски са подложени на тежки репресии – изключвани са от Партията (БКП), забранява им се да работят дълго време и са подложени на обществено порицание, въпреки че Димовски твърди, че не е вложил зла умисъл, а е направил стилизация на „помпозен подпис“.
21:12 20.10.2026