Град Нинбо на картата на китайската външна политика

Проф. Георги ЧАНКОВ

Малко повече от месец след като Урсула фон дер Лайен събра в едно изказване България и т.нар. „Среден коридор“, външният министър на КНР, Ван И, прави обиколка по ключови точки от тази отсечка от стратегическия проект „Пояс и път“: Азербайджан, Хърватия, Черна гора. Кацна и в София и има защо.

Заради войната, която Европейският съюз (не?) води срещу Русия, северното разклонение на ”Пояс и път“ стана несигурно за търговските кервани, въпреки географските и административни предимства. (Две или три граници.) „Средният транспортен коридор“ през Средна Азия, Каспийско море, Южен Кавказ, с възможен излаз в България, пое част от стокопотока – 4,5 млн. за 2025 г., с изгледи обемът да достигне 10 млн. т. годишно. Наистина, “Северният коридор” има капацитет над 100 млн. т, но след смразяването с Русия обслужва главно нейната търговия с Китай, а транзитните товари за ЕС паднаха до едва 3,7 млн. т. Заради трудната география и множеството граници превозите по “Средния коридор” вървят почти два пъти по-бавно, но за сметка на това два пъти по-скъпо.

Но в кръстоносния си поход за свобода и демокрация ЕС изглежда готов да плаща цената. И става любопитно дали изказването на председателката на Европейската комисия има някаква връзка с посещението на китайския външен министър в България, при положение, че такива посещения се подготвят месеци наред и подпечатват вече готови договорености. Ако България има предоставена някаква свобода на действие в източна посока, при това не само по суша, това скоро трябва да стане ясно.

Засега на равнище Брюксел китайският проект „Пояс и път“ продължава да предизвиква мисловна парализа. ЕС още не може да реши дали Китай е стратегически съюзник или стратегически противник и как би изглеждал европейският пазар без китайските стоки – същите, които омекотяват последиците от инфлацията. (В т.ч. за потребителите, които губят работните си места, тъй като пък не могат да устоят на китайската конкуренция.) Наистина, през 2021 г.

ЕС сложи на масата алтернативен проект, „Глобален портал“, който трябваше да събере 300 млрд. € за цифрова свързаност, превози, енергия, вездесъщия климат и пр. Част от усилията бяха (и все още са) насочени към Средна Азия и находищата на енергия и суровини там, без които икономиката на 21 в. няма да я бъде. Но обичайната бюрократична мудност и присъщите за еврокрацията поучения за „прозрачност“ и „човешки права“ в общуването с партньорите потопиха проекта в бездънно море от папки. Необходимостта да бъде подхранва финансово украинския „пациент“ пък съвсем пресуши финансовия поток, който и без друго изтънява във военните условия.

В същото време китайците работят, по обичая си търпеливо и ненатрапчиво, но с дългосрочна стратегия. Особено пък в Източна Европа. И на страните-членки, и на страните-кандидатки за членство в съюза, китайците предлагат търговия и инвестиции, с условия достатъчно добри за всеки, който може да си прави сметката. Известно време това ставаше в рамките на многостранната платформа 16 + 1. Но подозрителността на Европейската комисия и обтягането на отношенията между Русия и повечето източноевропейски страни станаха причина някои от последните да се прикрият зад общата търговска политика на съюза спрямо Китай. Други – да заложат повече на двустранните връзки.

Осем от тях – Албания, Босна и Херцеговина, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Сърбия и Словакия взеха участие в министерската среща по научно-технологични иновации на 9 септември, т.г., в град Нинбо, провинция Чжъцзян, КНР - съвместна проява на Министерството на науката и технологиите на Китай и Министерството на икономиката на Словакия. Полша и България изпратиха само представители на академичната общност в съпътстващата „Кръгла маса на мозъчния тръст за иновационно сътрудничество между Китай и Централна и Източна Европа (CEEC) 2026“, организирана от Изследователския център за иновационно сътрудничество между Китай и CEEC и Технологичния университет в Нинбо.

Целите на мероприятията, събрали общо 450 участници, звучаха така: съгласуване на научно-технологичните политики и изграждането на отворени иновационни екосистеми, задълбочаване на диалога и обмена, и в крайна сметка извеждане на сътрудничеството между Китай и страните от Централна и Източна Европа на по-високо ниво на развитие.

Тази информация звучи достатъчно сухо и служебно и бе лесно подмината от големите медии в България. Неоснователно обаче: от 2021 г. насам Нинбо организира пет подобни прояви, поставящи ударението върху научно-техническото сътрудничество между Китай и страните от ЦИЕ.

Самият град Нинбо, за който някои в България все още не са чували, заслужава специално внимание: със своите (само) 9 милиона жители той дълго време беше в сянката на разположения само на 2 часа път северно от него Шанхай. Но днес Нинбо е сред най-бързо развиващите се градове в Китай, с предимство за високите промишлени технологии - оптика, битова електроника, електротехника, автомобили и т.н. И което е най-важно: пристанището Нинбо – Джоушан вече 15 години подред е най-голямото пристанище в света по общ товарооборот, измерен в тонове товари.

Защото „Пояс и път“ не е само мрежа от пътища по суша. В древността от река Йонг, която е дала живот на града, е започвал „Морският път на коприната“. (Удивителни неща за него са разказани в тамошния Китайски музей на пристанищата.) Днес Нинбо се връща към историята си в новото издание на въпросния „Морски път“. А във външната политика на Китай на града е отредена ролята на координатор на връзките с Централна и Източна Европа. (Интересна подробност – Китайският културен център в София е съвместно дело на Министерството на културата на Китай и на община Нинбо.)

Ще посрещат ли българските пристанища все повече стоки, натоварени в устието на река Йонг? Ще минават ли през български гари бързите влакове от “Средния коридор”? Съвсем близкото бъдеще ще покаже. Във формата 16 +1 България не се престараваше особено, дори когато беше домакин през 2018 г. Външни „доброжелатели“ ни препоръчваха „предпазливост“ относно възможните общи начинания.

От друга страна посещенията на български министри, предприемачи и учени в „Поднебесното царство“ зачестиха през последните 5 години. През 2025 г. тогавашният вицепремиер А. Зафиров размърда политическия ни пейзаж с посещенията си в Пекин, Шанхай и Нинбо и напомни за добрите моменти в кратката история на взаимоотношенията между България и КНР. Докато Световната война върви на няколко фронта, някои вече вземат далновидни решения относно бъдещия световен ред. Варна и Бургас могат да бъдат две от вратите между Изтока и Запада. В интерес на мира и спокойствието е те да останат широко отворени, а не зазидани от директиви и регламенти.