Увеличеното присъствие на Русия в Сирия е много рисковано

В юли 1972 г. Ануар Садат изгони съветските войски от Египет и сложи край на сериозната военна намеса на Москва в делата на своя регион. Минаха 43 години и руските войски се завръщат.

Както съобщава в.  „Ню Йорк Таймс”  като се позовава на анализатори от американското разузнаване, „Русия е създала в Сирия авангардна група и е прехвърлила на летището около Латакия сглобяеми къщи за стотици хора. Вестникът добавя: „Русия също така е доставила на летището мобилен въздушен контрол и е подала заявки за полети за целия септември“. Тези съобщения се появиха след подобни твърдения през последните седмици, включително и след информация за ново оръжие и даже бойни подразделения.

Американски военни представители заявиха във вторник, че Русия в последните дни е прехвърлила в Сирия нов личен състав, самолети и прочие техника.
Това, че Москва е сериозно въвлечена в сирийския конфликт само по себе си не е новина. В продължение на много години тя поддържа връзки с режима на Асад, а СССР и след това Русия, отдавна има военноморска база в пристанището Тартус. Както заяви неотдавна руският президент Владимир Путин, Москва е доставила на Асад „сериозно“ количество военна техника и помага на Сирия в обучението, за да води гражданската война.
Освен това Русия играе завидна дипломатическа роля в сирийския конфликт. Тя защитава режима на Асад от натиск, заради което наложи вето на цяла поредица от резолюции на Съвета за сигурност по повод на този конфликт.  Неотдавна Москва се превърна в център на дипломатическа активност за прекратяване на бойните действия. В Русия пристигна цяла кохорта западни и близкоизточни ръководители, включително и държавният секретар Джон Кери и иранският генерал Касем Сюлеймани, която проведе два кръга многостранни преговори.
Най-близката цел на Русия е ясна и разбираема – да зашити режима на Асад, който  години наред е съюзник на Москва, а през последните години остана един от каналите за влияние на Русия в Близкия изток. Путин критикува сирийския режим и признава необходимостта от „политически промени“, макар че упорито отказва да прекрати подкрепата на Асад и не се съгласява за неговата оставка в рамките на политическия преход. Руското оръжие, боеприпасите и резервните части поддържат военната машина на Асад.

През последните месеци бунтовниците усилват натиска върху крепостите на сирийския режим, което навярно е изиграло роля в нарастването на руската подкрепа. Заедно с прекия военен ефект руските действия подават сигнал на бунтовниците и техните чуждестранни спонсори за дълбоката преданост на Москва към сирийския режим и по този начин гасят надеждите им за постигане на военна победа, а също така ги подтикват да приемат тези условия, които Русия и Асад предпочитат.
Путин твърди, че руската помощ за Сирия е съставна част от усилията за борба срещу „екстремизма и тероризма“. Несъмнено, допълнителен мотив за Русия да оказва помощ на Асад е и присъствието на джихадистки групировки в редовете на сирийската опозиция. Но Русия оказва помощ на Дамаск и преди появата на Ислямска държава и „Джабат ан-Нусри“, и затова при нея възникват противоречия не само с ислямистите, но и с цялата сирийска опозиция.
В действителност сирийският режим при безразборната подкрепа от страна на Русия нанася удари по мирните жители, поражда ужасна хуманитарна катастрофа, а може би и способства за по-нататъшното усилване на джихадизма.
Но Русия може да има и много по-широки цели. Участието на руски войски в бойни операции на страната на режима може да усложни действията на американските военни срещу Асад, включително с въвеждането на зона, забранена за полети. Подобно на предстоящата доставка на съвременните зенитно - ракетни комплекси C-300 за Иран, такова участие не само засилва руското влияние, но ограничава вариантите за действие на САЩ и американското влияние в момент, когато Москва може да помисли, че Вашингтон едва ли ще даде твърд отговор.

И накрая, пряката военна намеса на Русия напълно съответства на възникналия неотдавна реваншистки маниер на поведение на Москва на световната сцена. Путин говори за възраждане на увехналата слава на Русия и реализира своите планове в Грузия, Крим и Украйна в същото време, когато руските ВВС и ВМФ действат все по-агресивно по целия свят. По този начин по-голямото въвличане на Русия в близкоизточните дела връща спомена за събития от миналото.
Каквито и да са мотивите на Москва, разширяването на руското военно участие в сирийския конфликт, ако то естествено се случи, създава губеща ситуация както за САЩ, така и за Русия. Що се отнася за Вашингтон, това ще усложни неговите планове за оказване на натиск върху сирийския режим, а у Асад ще се появи нова увереност в своите сили. Така шансовете за дипломатически урегулиране на приемливи за САЩ и сирийската опозиция условия, ще станат още по-далечни.  В същото време Русия още повече ще се привърже към своя уязвим и нуждаещ се съюзник, а и ще настрои срещу себе си такива регионални държави като Израел и Саудитска Арабия. Нарастването на присъствието на Русия само по себе си може да стане мишена за сирийската опозиция и джихадистките сили, което ще доведе до руски загуби. Вместо да възроди бивша слава, такива действия могат да станат напомняне за това как тази слава избледнява с времето.

Майкъл Сингх е управляващ директор на Вашингтонския институт за близкоизточна политика. От 2005 г. до 2008 г. работи в Съвета за национална сигурност.
Джефри Уайт е научен сътрудник във Вашингтонския институт за близкоизточна политика и бивш високопоставен представител на военното разузнаване.