Нови трасета, насилие, смърт. Какво става по т. нар. Балкански маршрут?

За мигрантите, които се опитват да се придвижат от Гърция към Централна Европа, става все по-трудно. Сблъсъци с полицията, насилие, смъртни случаи. Какво става по т. нар. Балкански маршрут?

В началото на април гръцката полиция използва сълзотворен газ в близост до Солун, за да попречи на мигрантите да достигнат до границата със Северна Македония. Целта на мигрантите бе Централна и Западна Европа. В социалните мрежи се появиха редици фалшиви новини, според които граничните пунктове към Северна Македония и Албания били отворени.Около 2000 души се поддадоха на тези слухове и се отправиха към северна Гърция. След три дена мигрантите се отказаха и се завърнаха в своите бежански приюти. Повечето от 70 000 мигранти, които се намират в Гърция и в региона на Западните Балкани, искат да продължат пътя си на север. Те обаче са изправени пред много препятствия. Северна Македония и Унгария отдавна издигнаха телени огради по южните си граници. България пък е известна с твърдия си подход към бежанците. Правозащитни организации и ЕК обвиняват страната в нарушаване на международното право. Всичко това доведе до утвърждаването на алтернативен Балкански маршрут.

Гърция

Изходна точка на този нов маршрут отново е Гърция. По данни на международната агенция за миграцията към ООН, в жилищни общежития и бежански приюти в Гърция са настанени 60 000 мигранти. Хуманитарни организации критикуват остро условията в тези приюти по гръцките острови близо до турското крайбрежие. Там няма достатъчно места, а бежанците нямат достъп до чиста питейна вода и тоалетни. След сключването на споразумението между ЕС и Турция през 2016 година все по-малко мигранти успяват да достигнат до Гърция през източно Средиземно море. Европейската гранична служба ФРОНТЕКС съобщава, че въпреки това миналата година 34 000 души са успели да стигнат до Гърция. През тази година техният брой е 5600 души. Вероятно със затоплянето на времето все повече хора ще рискуват опасното преминаване през Средиземно море. През 2018 година по този маршрут загинаха 174 души. А през 2019 година имаше поне десетина смъртни случая. Само в началото на април на остров Родос бяха открити труповете на трима души.

Босна и Херцеговина

Тъй като мигрантите без разрешително за влизане вече не могат да прекрачват границите от Гърция към Северна Македония и от Сърбия към Унгария, възникна алтернативен маршрут през Босна и Херцеговина към Хърватия. В страните от Западните Балкани има 10 000 мигранти. По данни на международната агенция за миграция към ООН, почти 4000 от тях се намират в Босна. Това доказва, че бежанският маршрут в северна посока се е променил. Босненското правителство очаква още по-голям приток на бежанци, които пресичат страната по пътя си към ЕС. Босненският министър за сигурността Драган Мектич говори в интервю за агенция Франс Прес за "ескалация на миграционния проблем". През миналата година ЕС предостави на Босна 9 милиона евро за подслона на бежанците. Границата между Босна и Хърватия е дълга и преминава през планински местности. Правозащитната организация Амнести Интернешънъл остро критикува хърватската гранична полиция за подхода ѝ към мигрантите. Те биват незабавно връщани в Босна и нямат достъп до процедура за предоставяне на убежище. "Мнозина описват как са били бити и сплашвани, как са им били откраднати документите и мобилните телефони", четем в публикуван през март доклад. Хърватия по-рано неизменно отхвърляше подобни обвинения.

Албания

На пътя от Гърция към Босна се намира Албания, която е една от най-бедните страни в региона. Всяка година около 20 000 албанци подават молби за убежище в ЕС. Откакто се утвърди алтернативният Балкански маршрут, албанската полиция залавя много повече мигранти без документи. През 2017 година са били заловени 750 мигранти, а през 2018 техният брой е достигнал 3400 души. Не се потвърдиха и информациите от медиите, че в Албания ще бъде изграден приемен лагер за спасени от корабокрушения мигранти в Средиземно море. Вместо това в началото на годината Албания ратифицира споразумение с граничната агенция ФРОНТЕКС, която трябва оказва помощ за задържането на мигранти без документи на албанско-гръцката граница. Подобно споразумение е сключила и Черна гора.

Северна Македония и България

Северномакедонската редакция на ДВ информира, че в бежанските приюти в страната е спокойно след като Северна Македония затвори границата си с Гърция. По данни на международната агенция за миграцията към ООН, в Северна Македония понастоящем се намират 35 мигранти. Твърдият подход на България спрямо бежанците оказва сплашващо въздействие. Между 2015 и 2016 година 20 000 мигранти са подали молби за предоставяне на убежище в страната. А през 2018 година техният брой е бил само 2500 души, както съобщава Държавната агенция за бежанците.