Байдън трябва да се бори срещу влиянието на Кремъл в България

Новоизбраният президент Джо Байдън е решен да възстанови трансатлантическите отношения, защото само сплотеният съюз може да се справи с безбройните глобални предизвикателства. Едно от основните му предизвикателства ще бъде Източна Европа, регион, жизненоважен за сигурността на континента, изправен пред вътрешни и външни атаки срещу суверенитета и демокрацията. Този обширен регион не е монолитен: той съдържа както консолидирани демокрации, така и държави, където демократичните норми са застрашени, държави с оспорвани граници, държави, чиито правителства могат да бъдат „превзети“ от Русия, и държави, чиито територии вече са окупирани от руски войски. Ефективната американска стратегия трябва да бъде насочена към укрепване на националния суверенитет и регионалната сигурност, като същевременно не отчуждава нито съюзници, нито партньори, пише анализаторът Янош Бугайски на страниците на американския вестник The Hill, предаде агенция "Фокус".

В държави, чиито демократични норми са под заплаха (като Полша и Унгария), администрацията на САЩ трябва да насърчава плурализма и разделението на властите, без да се противопоставя на демократично избраните правителства, защото това може да отслаби НАТО. По този начин Полша, със своята силна традиция на съпротива срещу самодържавието, се превърна в авангарда на защитата на НАТО срещу руския ревизионизъм. Белият дом може да се наложи да обясни демократичния дефицит на Америка - по-специално партийните назначения във Върховния съд, отказа от обикновено мнозинство на президентските избори и проблемния преход от една администрация към друга.

В страни със спорни граници екипът за национална сигурност на Байдън може да укрепи техния суверенитет и териториална цялост. В Западните Балкани той трябва да завърши преговорите между Сърбия и Косово и да разработи пътна карта за междудържавно признаване. Доминиращата роля на Съединените щати в този диалог изисква тясно сътрудничество с ЕС: на Белград не трябва да се позволява да се отклонява от диалога, за което ще допринесе подривната дейност на Москва, докато двустранното споразумение между Белград и Прищина ще отвори възможности за регионално икономическо развитие и интеграция в ЕС.

Администрацията на Байдън също трябва да премахне основните пречки пред пътя на Босна и Херцеговина към западните институции. За да вземе най-важните решения във вътрешната и външната политика, централното правителство на Сараево се нуждае от конституционни промени. Първо, постоянните заплахи за целостта на Босна от страна на националистическите политици трябва да бъдат наказани - в края на краищата те ограничават икономическото развитие, задушават чуждестранните инвестиции, насърчават етническите раздори и застрашават самото оцеляване на държавата.

За страни, чиито правителства са свалени от Русия и са все по-зависими от китайските инвестиции, САЩ трябва да разработят стратегия за освобождение. Америка ще трябва да работи в тясно сътрудничество с ЕС, за да предотврати превземането на ключови сектори на икономиката и да създаде по-добри условия за частни и публични инвестиции. Това е особено вярно, като се има предвид дългосрочните вредни ефекти на пандемията в региона, дори след като ваксината е налична.

Администрацията на Байдън може да събере многонационален фронт срещу руската диверсия. Той ще трябва да се съсредоточи върху критичните уязвимости, които Кремъл използва, особено в България, Унгария и Сърбия - дезинформация, корупция и финансиране на десния и левия екстремизъм. Влиянието на Москва може да бъде ограничено чрез ускоряване на интеграцията на всички държави от Западните Балкани в ЕС. Вашингтон може да играе конструктивна роля и в Беларус, но не и чрез допълнителна изолация на държавата от Запада чрез икономически и дипломатически санкции - те само ще тласнат страната по-дълбоко в руската орбита. Напротив, САЩ трябва да работят в тясно сътрудничество с Полша и Литва, за да приближат страната до западните институции в дългосрочен план. Важна отправна точка може да бъде предложението на Варшава за „план на мини-Маршал“ в рамките на ЕС за икономическа помощ и развитие на контакти с всички политически играчи.

В окупираните от руските войски страни Белият дом трябва да укрепи отбраната, като осигури оръжейни системи за възпиране на по-нататъшната агресия. Освен това Украйна се нуждае от пътна карта за присъединяване към НАТО, а Грузия вече е преминала квалификация и трябва да започне процеса на присъединяване. В случай на независими държави под егидата на НАТО, заплахите на Москва не се превръщат във военна намеса. Това се вижда в Естония, Латвия и Литва, откакто се присъединиха към Алианса. Успехът на Байдън в Източна Европа трябва да бъде съчетан със силния Алианс на НАТО и строг подход към Русия. Източният фланг на НАТО трябва да бъде укрепен - особено границите на Черно море чрез укрепване на морската отбрана и способностите на Румъния и България. Отношения на Вашингтон и Анкара трябва да бъдат възстановени въз основа на сигурността на съюзниците, защото Турция е незаменима крепост на НАТО срещу Русия и Иран. И след последната война между Армения и Азербайджан, Америка, като честен посредник, трябва да насърчава сближаването на двете страни със Запада.

В никакъв случай Байдън не трябва да попада в капана на „презареждане“ на отношенията с Москва с безплодни надежди, че главният противник на Америка ще се превърне в истински партньор. По-категоричните американски политики ще помогнат да се подчертае уязвимостта на Русия - включително нейните икономически слабости и нарастващото вътрешно напрежение. В своите инициативи за международна демокрация избраният президент трябва да даде приоритет на Русия, като отстоява правата на човека, политическия плурализъм, етническото равенство и истинския федерализъм във все по-непокорната държава. По този начин атаката на Русия срещу трансатлантическия съюз може да се превърне в по-сложна отбрана.