Калоян Велчев пред ФАКТИ: Забавянето на изборите може да мобилизира мощен наказателен вот срещу управляващите

Темата за датата на следващите парламентарни избори през последните дни се превърна в една от централните теми на разговорите за вътрешна политика у нас. Докато президентът Румен Радев обяви, че датата ще бъде 28 март, различните политически сили имат различно мнение по въпроса по-ранна или по-късна дата би била по-подходяща, а казусите с машините за гласуване и гласуването на карантинирани или болни от COVID-19 гласоподаватели чакат своите решения.

От ФАКТИ се свързахме с политолога Калоян Велчев, за да говорим за датата на следващите парламентарни избори, за значението ѝ върху вота на българите и за това кой би имал полза от една по-ранна дата на изборите. Разговора ни четете в следващите редове:

- Г-н Велчев, какво е влиянието на датата на изборите върху избора на гласоподавателите в конкретната ситуация?

- Нека започнем от там, че все още е рано да се каже коя ще е конкретната дата за предстоящите парламентарни избори. Датата на изборите се насрочва с указ на държавния глава 60 дни преди провеждането им, а мандатът на сегашното Народно събрание изтича в края на март 2021 година. Според Конституцията, изборите могат да бъдат отлагани до два месеца. По този начин срокът за провеждане на следващите избори варира между март и май догодина и предвид епидемиологичната ситуация в страната би било прибързано да се излиза с конкретна дата. На този фон президентът Радев все пак излезе с конкретна дата и тук е важно да кажем, че 28 март е по-скоро пожелателна, отколкото окончателна дата. Предлагайки възможно най-ранната дата за провеждане на следващите избори, Радев за пореден път позиционира себе си като ярка опозиция на настоящото управление. Посланието, което той отправя в случая е, че е по-добре тази власт да бъде сменена при първа възможност. От друга страна, ГЕРБ също имат интерес от това изборите да не бъдат забавяни. При едно евентуално отлагане управляващите моментално ще бъдат обвинени, че не искат да дадат властта, ще натрупат нови имиджови щети и ще се акумулира допълнителен анти-ГЕРБ вот, от който най-вероятно ще се облагодетелстват партиите, които подкрепяха летните протести.

- БСП смята, че датата за изборите е приемлива, Валери Симеонов например я критикува – защо се получава това разминаване в мненията?

- В случая разминаването се дължи на факта, че сравняваме коренно различни политически актьори. БСП, като най-голямата парламентарно представена опозиционна сила е длъжна да заяви своето желание за възможно най-ранни избори. По този начин левицата отправя посланието, че е готова да управлява и че е алтернатива на сегашната власт. Може би от Позитано се надяват, че навлизането в предизборна кампания ще консолидира партията, която продължава да има своите вътрешни сътресения и след преизбирането на Нинова за неин лидер. От друга страна, Валери Симеонов е в управлението като по-малък коалиционен партньор, а социологията не му дава особени шансове за участие в следващия парламент. Логично е да предположим, че председателят на НФСБ има желание да се задържи във властта възможно най-дълго.

- Коя политическа сила би имала някаква възможност за облагодетелстване от ранна дата за парламентарни избори? А коя сила би могла да се облагодетелства от по-късна дата на изборите?

- Не вярвам това дали изборите ще са през март или пък през май да направи огромна политическа разлика и да се отрази на крайния резултат. Единственият сериозен фактор, който вече споменах е, че забавянето на изборите може да мобилизира мощен наказателен вот срещу управляващите. Той би могъл да се излее към "Има такъв народ", "Демократична България", "Изправи се.БГ", "Възраждане". Сериозен фактор ще бъде и развитието на епидемията от коронавирус, защото към момента няма уреден механизъм как точно ще могат да гласуват заразените, а страхът от заразата може да задържи много хора по домовете им и да получим ниска избирателна активност. И не на последно място нека не забравяме, че политиката е низ от събития и реакции на тези събития. В този смисъл има много неизвестни, които със сигурност ще играят роля във формирането на избора ни, когато дойде време да гласуваме.

- Веселин Марешки имаше предложение президентът Радев да свика извънредно заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, на което да бъде обсъдена датата за избори – би ли имало полза от това?

- Не би следвало датата на изборите да е проблем за националната ни сигурност. Още повече, че Конституцията е отредила на държавния глава правомощието да насрочва избори, за да не могат партиите да влияят върху избора на дата и да трупат по този начин допълнителни политически дивиденти. Поради същата причина единствените избори, които президентът не насрочва са президентските. Така че не виждам основания КСНС да бъде свикан по темата за изборна дата. Може би в предложението на Марешки се крие и критика към президента, че не използва особено активно КСНС като платформа за дебат и търсене на политически консенсус. КСНС не е бил свикван от близо година, а при предходни български президенти е изигравал ключова роля за изкарване на страната от политически кризи.

- Знак за какво е това политическо неразбирателство за нещо толкова значимо като парламентарните избори?

- Не бих казал, че в случая бяхме свидетели на някое огромно неразбирателство, а по-скоро на поредното политическо надлъгване. Интересно е как темата за изборите се превърна в обект на такъв голям интерес предвид факта, че предсрочните избори изглежда отпаднаха като вариант, а до редовните остават поне четири месеца. Темата навлезе в публичното пространство след едно интервю на председателката на ЦИК, в което тя не изключи като възможност изборите да се проведат в края на май. Именно това принуди основните политически фигури да се позиционират по темата, което пък е нагледен пример, че политиката е низ от събития и често пъти трябва да се взема отношение по теми, които до вчера не са били в дневния ред на политиците. Иначе, относно мнението на водещите политически играчи, то беше по-скоро единно - почти всички заявиха, че е по-добре изборите да се проведат възможно най-рано. Обаче, както вече обсъдихме, това позициониране по-скоро обслужва конкретни политически стратегии, отколкото отразява реалните желания на политиците.