Калоян Велчев пред ФАКТИ: Ако Радев не вземе втори мандат, ще е заради служебен кабинет

На вчерашната конференция по повод четвъртата годишнина от встъпването в длъжност на президента Румен Радев и вицепрезидента Илияна Йотова, държавният глава обяви намеренията си да се кандидатира за втори президентски мандат заедно с настоящия вицепрезидент Илияна Йотова.

Подходящ ли беше моментът за това обявление, как парламентарните избори ще повлияят на президентския вот и кои са партиите, които е възможно да подкрепят президента Радев за втори мандат - за да говорим по тези теми от ФАКТИ се свързахме с политолога Калоян Велчев. Разговора ни четете в следващите редове:

- Г-н Велчев, правилен ли беше моментът президента Радев да обяви, че ще се кандидатира за втори мандат?

- Вчерашният ход на президента Радев определено беше изненадващ, но чрез акта си Радев заяви не просто намерение за втори президентски мандат, а амбиция около неговата личност да се формулира нова управленска алтернатива, която да поеме управлението. Ходът на Радев е силен, защото рамкира дневния ред на политическите партии и по този начин гарантира, че президентската институция ще има ключова роля не само на президентските избори, а и на предхождащите ги парламентарни избори. От гледна точка на избора на дата, действително съвпадението между отчета на президента и деня на почитане на жертвите на комунизма позволи на Радев и БСП да не вземат отношение по темата за комунистическия режим. Би било изключително ценен сигнал за национално помирение, ако в близките години видим лидера на социалистическата партия да поднесе венец пред мемориала на жертвите на комунистическия режим в България.

- Фактът, че преди президентския вот на 4 април ще се проведат парламентарни избори, ще повлияе ли на избора за държавен глава?

- Със сигурност парламентарния вот ще има сериозно влияние върху президентските избори. Новата парламентарна фигурация неизбежно ще създаде и нова политическа ситуация. Но тъй като резултатите още не са ясни, можем да говорим само за евентуалности. Ясно е, че към момента вторият мандат на Радев изглежда почти сигурен, а резултатът от парламентарните избори най-вероятно ще е шарен парламент, което ще засили позициите на президента. Радев обаче не бива в никакъв случай да се изкушава от силната позиция, в която ще се озове. При положение, че не се формира работещо управление и се стигне до предсрочни избори, президентът ще трябва да състави служебен кабинет, който в условията на сериозна поляризация да организира следващите избори. В тази ситуация президентът Радев от ярък опозиционер ще се окаже единствената фигура, която носи отговорност за държавата и в този смисъл ще понася негативи от всяка малка управленска драма.

Ако има шанс Радев да не спечели втори мандат, то ще бъде именно поради служебен кабинет и концентрацията на твърде много власт и отговорност в ръцете му. От друга страна, ако в следващия парламент се състави каквото и да е мнозинство, то ми се струва, че Радев може да бъде напълно спокоен за втория си мандат. От една страна, ако се състави анти-ГЕРБ коалиция, тя най-вероятно ще бъде вдъхновена от Радев и следователно ще го подкрепи и на изборите. По този начин Радев би могъл да разчита на БСП, "Има такъв народ", "Отровното трио" и Манолова и т.н. От друга страна, ако ГЕРБ успее да формира правителство, то основният политически враг на Радев ще бъде реконструиран и президентът като най-ярък критик на „модела Борисов“ ще бъде в много силна стартова позиция за втори мандат.

- Радев обаче обяви, че ще се кандидатира заедно с вицепрезидента Илияна Йотова, която е дългогодишен член на БСП - възможно ли е да дойде подкрепа от там?

- На консултациите при президента, Нинова и Радев демонстрираха изключително топли отношения. Според мен е ясно, че БСП ще застане зад кандидатурата на Радев, социалистите имат нужда от подобна популярна личност, свързана с техните иначе силно дискредитирани среди. По-скоро очаквам да настъпи напрежение между БСП и Радев, ако се създаде ситуация, в която БСП участва в управлението, а Радев е избран за втори мандат, тъй като държавният глава създаде обществени очаквания да бъде остър критик на което и да е управление. Още повече, че при такава ситуация Радев вече не би имал нужда от подкрепата на политическите сили, тъй като това ще е последния му мандат.

- Президентът Радев често е обвиняван от критиците си, че не е бил “обединител на нацията” - какво е мнението Ви по този въпрос?

- Радев далеч не е единственият президент, обвиняван в подобно нещо. Факт, е че си позволява много по-остри позиции по широк кръг от теми, които водят по-скоро до поляризация, отколкото до обединение. Острата позиция на Радев не е характерна за институцията и залага опасни потенциали за нейното бъдещо развитие. Но по Конституция президентът олицетворява единството на нацията. Той не е деполитизиран орган и тази абстрактна формулировка му дава свобода на мнение и действие.

- Позволено ли е при напрегната политическа обстановка президентът да заема по-остри позиции?

- Както вече казахме, президентът не е деполитизиран орган. Той има право на политически послания, има решения на Конституционния съд по подобни казуси. Президентът може да играе роля на коректив в политическата ни система и Конституцията му дава подобни прерогативи като правото на вето и правото да сезира Конституционния съд. В кризисни ситуации ролята на президентската институция може да се превърне в още по-ключова, когато в състояние на политическа криза страната ни няма работещ парламент и правителство.

- Веднага след като Радев обяви намеренията си за втори мандат вчера, различни хора от ГЕРБ излязоха с негативни позиции по случая - знак за какво е това?

- Не мисля че някой е очаквал по-различни реакции от средите на ГЕРБ. Партията на Борисов има да решава много важен въпрос за предстоящите президентски избори, а именно кого да противопостави на Радев. Не виждам как кандидат с партийна книжка на ГЕРБ ще има шанс срещу Радев. В хода на цялата кампания той би бил принуден да се обяснява за управленските решения на партията си, което ще е изключително удобно за Радев. От ГЕРБ следва да помислят за някоя популярна надпартийна кандидатура, която да бъде подкрепена от всичките им партньори (СДС, ВМРО, НФСБ, КОД). Предвид силно консервативния характер на тази мрежа може би силна кандидатура ще бъде някой професор историк с ярка анти-македонска позиция.

- Имаше и положителни коментари от дадени политически лица - смятате ли, че това може да е опит те да се възползват от одобрението, което Радев получава?

- Със сигурност относително високата популярност на президента изкушава някои политически маргинални актьори да се закачат за него и да сърфират на високия му рейтинг. Дори ми се струва, че това е и една от причините Радев да обяви кандидатурата си толкова рано. Видяхте предната седмица как формацията на Александър Томов даде специална пресконференция, в която обяви, че ще подкрепи Радев и започва да събира подписи в негова подкрепа без това да е консултирано с него. С хода си Радев пресича подобни интриги, от които трудно би имал полза.