Байдън: 100 дни на пълни обороти

Той се целеше нависоко. Движеше се бързо. Изненада недоброжелателите си и някои от привържениците си. За 100 дни Джо Байдън, 46-ият президент на САЩ наложи своя стил.

Без бомбастични действия, верен на обичайния си тон на съпричастност и фамилиарност, човекът, избран с обещание за спокойствие след бурята Тръмп, върви с големи крачи напред.

Подиграван заради неговите колебания и гафове? Той показва дисциплина, а комуникацията му е грижливо премерена. Противопоставя се на Владимир Путин и Си Дзинпин с формулировки, които удрят право в целта (за китайския си колега заяви: "Този човек няма нито една демократична кост в скелета си").

Обвиняван, че му липсва издръжливост? Най-възрастният президент в историята поставя рекорд след рекорд във ваксинирането (вече са поставени над 200 милиона дози). Само за няколко седмици беше одобрен планът за подкрепа на икономиката на стойност 1,900 милиарда долара и същевременно той предложи и друг за инфраструктурата, на същата стойност.

"Той беше подценен, но това се обяснява донякъде с кариерата му. Докато е бил сенатор, винаги е предпочитал прагматизма и промяната с малки стъпки", обяснява за АФП Джулиън Зилайзър, преподавател по история в Принстънския университет.

"Дори по време на кампанията си, той възхваляваше умереността и нормалността. По определен начин промени стратегията си към повече смелост. Това е стратегия, която от политическа гледна точка, беше печеливша".

Президентство без драми

Придържайки се към един семпъл стил, той редовно вади от джоба на костюма си картонче, на което са написани основните данни за пандемията, сред които и броят на смъртните случаи.

Заобиколен от единен екип, той представя образа на президентство без драми и скандали. Обявеното разцепване на Демократическата партия не се състоя. Лявото крило даде няколко признаци на нетърпение, но продължи да подкрепя "Джо".

Всекидневно Белият дом представя картината на една "добре смазана машина", ако заимстваме фразата, използвана от Доналд Тръмп, за да опише, по странен маниер, хаоса, царящ в коридорите на престижното Западно крило по време на мандата му.

На международния фронт Джоузеф Робинет Байдън-младши също бързо зае позиция.

Неговата "среща на върха за климата" - виртуална, но добре организирана, отбеляза зрелищно завръщането на САЩ (America is back) в дипломатическата игра, от която предшественикът му се оттегли с гръм и трясък.

Едва завършила тази голяма проява, в събота той спази емблематично обещание от предизборната си кампания: произнесе думата "геноцид" докато говореше за смъртта на милион и половина арменци, избити от Османската империя през 1915 г.

Никой от предшествениците му не беше се осмелил, опасявайки се от бурна реакция на Турция: Барак Обама също се беше ангажирал да го направи, но даде заден ход, след като влезе в Овалния кабинет.

Ограничено мнозинство

Като врял и кипял във Вашингтон обаче, той знае, че най-трудното тепърва предстои.

Неговото ограничено мнозинство в Конгреса е уязвимо: то поставя шепа сенатори демократи, като Джо Манчин, в позицията на изключително могъщи арбитри. Неговият план за инвестиции в инфраструктурата и досега остава само проект. Скоро ще бъдат насрочени обсъждания, но изходът от законодателната битка е несигурен.

По въпроса за огнестрелните оръжия, както и по изборните закони, неговото безсилие скоро може да се прояви по драстичен начин.

И накрая, по щекотливия имиграционен въпрос, от идването си на власт Джо Байдън е в отбранителна позиция. Белият дом изпадна в затруднение, разкъсван между обещанието за "по-хуманна" миграционна политика и кризата на мексиканската граница, с пристигането на хиляди мигранти.

В сряда, в навечерието на символичните 100 дни, той ще произнесе първата си общополитическа реч пред Конгреса в най-гледаното телевизионно време.

Неговата говорителка Джен Саки обеща реч, концентрирана върху децата, образованието, здравеопазването, "приоритетите на средната класа". Като в сърцевината на изложението ще е увеличение на данъците за най-богатите американци.

В лагера на демократите машината е форсирана, а ласкателните сравнения, понякога прибързани, се множат. Някои споменават Франклин Д. Рузвелт (ФДР) и дързостта на политиката на Новия курс, за вдигане на крака на страната, затънала в Голямата депресия. Други цитират Линдън Бейнс Джонсън (ЛБДж), който се възползва от задълбоченото си познаване на всяко от "зъбните колелца", задвижващи Конгреса, за да промени правилата на играта в американското общество.

Дали Джо Байдън ще се присъедини към престижната малка група президенти, оставили отпечатък в американската история?

"Възможно е, но е твърде рано да се каже", изтъква Джулиън Зилайзър. Отсреща, лишен от акаунта си в Туитър, но най-вече от мощния мегафон на президентството, за момента Доналд Тръмп никакъв не се чува. Неговите гневни, почти всекидневни съобщения, изпадат в празното пространство.

Сякаш, за да каже по-ясно, че страницата вече е обърната, Джо Байдън почти никога не поменава своя предшественик милиардер. Но "бившият човек", както той го нарече преди няколко седмици, остава изключително популярен в републиканския лагер. Възможно е той да нададе глас с наближаването на междинните избори в края на 2022 г., когато Джо Байдън ще поеме рискове.

Оттук и желанието на Байдън да нанесе силен удар ("go big") в началото на мандата си, докато разполага с всички лостове на властта.

Жером Картийе от Франс прес