Руската милитаристична опера над картата на света

Коментар на Владимир Ростоцкий, политолог, Русия

Вече втори месец Украйна продължава да бъде в политическия епицентър на световното внимание, а нарастващите апетити на Москва са срещу сигурността на Запада и военната помощ на Киев.

Очевидно деменцията на Кремълските мужици е стигнала до точката, в която икономическата, научната, културната и моралната деградация на целия руски елит се превърна в основа за актуализиране на сюжета на фантастична космическа опера върху геополитическата карта на реалния свят.

Ултиматумната ескалация в преговорния процес от страна на откровено слаб и почти изгубилия съперник е доказателство за недвусмислено провалената външна политика на Русия. От една страна, говори за неуловимо намаляващите перспективи за външно позициониране, а от друга страна, на желание на всяка цена да се циментира съществуващата вътрешна система и да се поддържа неприлично грозна вертикална власт, изградена върху беззаконието на управляващите в Кремъл.

Заплахата от военна намеса в Украйна, с намеци за разширяване на географията на военното присъствие, включително ядреното, е безпрецедентно предизвикателство не само за Европа, но и за целия демократичен свят.

Достатъчно е да припомним, че любимата стратегия на Кремъл е постоянно да повишава залозите и да тегли нови след старите „червени линии“. Следвайки тази традиция, след искането за блокиране на разширяването на НАТО на изток, Москва поиска да не се разполагат оръжия и военни бази на западните държави на територията на Украйна.
Кремъл „сънува“ за възстановяването в границите на Руската империя, в които Балтийските страни и Финландия по право да се включат. Освен това Кремъл настоя за изтегляне на силите на НАТО от България и Румъния.

С подобна реторика Русия умишлено блокира възможността за цивилизован диалог със Запада. А напредъкът в преговорите става невъзможен заради милитаристичната реторика и продължаващата ескалация.

Кремъл продължава да помпа мускулите и да формира ударни сили близо до границите си с Украйна. В същото време глобалното преразпределение на руската армия вече е излязло далеч отвъд територията на федерацията. В допълнение към 140 хиляди военни и нападателни оръжия, концентрирани в западната посока, Путин наводнява съседна Беларус с руски войски и праща невероятен брой десантни кораби в Черно море. Особено опасно е намерението на Москва да изиграе имитация на ядрена война – командно-щабното учение „Гръм“ предвижда изстрелване на балистични ракети от сушата, морето и въздуха.

Така Москва продължава да прилага стратегия за сплашване. Паралелно с това на Запад се изпращат различни сигнали - сближаване с Иран, организиране на плацдарми във Венецуела, Никарагуа и Куба, възможност за признаване на ДНР-ЛНР, доставка на най-новите оръжейни системи в тези квази-републики.

Но най-голямата заплаха не само за европейската, но и за световната сигурност се превърна в перспективата за ядрена интеграция с Беларус. Чрез опитомяването на режима на Лукашенко Москва направи Минск тотално зависим в политическата, икономическата и военно-техническата сфера, принуждавайки го да се движи по ясно определeна посока.

Непризнатият президент на страната Александър Лукашенко заяви, че ще изпрати "цял контингент от беларуската армия" на границата с Украйна в отговор на ефимерна заплаха от Украйна. През декември 2021 г. министърът на външните работи на Беларус Владимир Макей даде да се разбере, че страната е готова да приеме руски ядрени оръжия, за да противодейства на НАТО.

От своя страна руският външен министър Сергей Лавров отбеляза, че „в региона се завръща кошмарен сценарий на военна конфронтация“, което може да се превърне в причина за „ядрено изостряне“. Путин повтори същата идея – влизането на Украйна в НАТО ще създаде заплаха от военен конфликт между Русия и Алианса за Крим. В същото време той спомена, че Русия продължава да бъде ядрена сила.

В желанието си да защити правото да диктува над бързо свиващата си сфера на влияние, Москва върви по пътя на поставянето на невъзможни ултиматуми, подкопаване на основните принципи на демокрацията и политическия плурализъм, прекъсване на преговорите и заплаха с ядрени оръжия.

Това, което се случи с Грузия, Украйна и Беларус, е ясно доказателство за стратегията на Русия на Путин в изграждането на отношения с международните партньори, преди всичко със съседите. Тя се основава на внимателно „оформяне на събитията“ с последващ преход към военен натиск и, ако е необходимо, военна намеса. В намеренията си да възстанови хегемонията си в постсъветското пространство Кремъл действа изключително чрез дестабилизация, агресия, които се заменят с установяване на пълен контрол, маскиран като помагащ или освобождаващ руски граждани.

Имайки това предвид, руската инвазия в Украйна все още е много вероятно, като се има предвид преобладаващият милитаристичен мироглед в Кремъл над здравия разум.