Ако спре газът от Русия: кой как се подготвя

Звучи като приказка за шофьорите: от месеци цените на горивата растат, но сметките по бензиностанциите - не. Такава е реалността в Унгария. Там от ноември насам един литър дизел и съответно бензин Super А95 не може да струва повече от 480 форинта (около 1,35 евро). Правителството удължи тази мярка до май. За бензиностанциите това е тежък удар и някои от тях предприеха мерки, като например въведоха максимално количество гориво, което едно превозно средство може да зареди. Други пък направо се оттеглиха от пазара.

Полша обвинява високата цена на CО2 емисиите

Унгария, Чехия и особено Полша обвиняват растящите цени на CО2 за енергийната криза. Полският министър-председател Матеуш Моравецки многократно е намеквал, че пазарните спекулации при търговията с емисии са отговорни за високите цени на енергията. Полша е особено силно засегната от високите цени на CO2, тъй като страната генерира около 70 процента от електроенергията си от каменни и лигнитни въглища, които сериозно вредят на климата. За разлика от Полша, Франция получава 70 процента от своята енергия от атомни централи, които са отговорни за далеч по-малко CO2 емисии. Цените във Франция са едва около 20 цента на киловатчас, а около 40 процента от домакинствата се топлят на ток. През януари френското правителство обяви, че налага граница за ръста на цената до 4 процента. Така страната се лиши от един от най-важните си източници на данъци, което ще ѝ струва около осем милиарда евро. От друга страна, правителството нареди на електрическата компания EDF, която е мажоритарна държавна собственост, да увеличи временно количеството ядрена енергия, която продава на по-малки конкуренти. Без тази стъпка французите щяха да са заплашени от 35-процентно увеличение на разходите за електроенергия.

Франция удари спирачка на цените и въведе регулации

Париж предприе сериозни мерки и по отношение на цената на газа. След като тя бе увеличена през октомври, последвалото екстремно увеличение на цените на европейските енергийни пазари не беше отразено в сметките на крайните потребители по указание на правителството. В противен случай сметката за парно на французите щеше да се увеличи с 30 процента. Освен това около шест милиона домакинства във Франция с нисък нетен доход получиха енергиен чек в размер на 100 евро през декември.

Още миналата есен Франция въведе и автоматични стабилизатори на цените. Производителите на енергия, които реализират високи печалби поради повишените цени, трябва да ги прехвърлят на клиентите. Правителството на президента Еманюел Макрон иска да работи за дългосрочни договори с фиксирани цени. Плановете на Франция срещат подкрепа от редица държави, сред които Испания, Гърция и Чехия. Освен това Испания и редица други държави се застъпват за съвместно закупуване и съвместно съхранение на природен газ. Подобни широкообхватни пазарни намеси обаче не срещат подкрепата на Германия, Австрия и Холандия.

Кризата с Украйна засилва притесненията и рисковете

Опасността от руска инвазия в Украйна създава сериозни рискове за газовите доставки в Европа. Затова в понеделник гръцкият премиер Кириакос Мицотакис проведе кризисна среща с енергийния министър, представители на газовите снабдители и регулаторите в страната. Гърция получава между 40 и 45 процента от своя газ от руския държавен концерн Газпром. Той пристига по газопроводи, минаващи през Турция и България, така че непосредствен риск при прекъсване на подаванията към Украйна няма. Гърция винаги може също така да увеличи доставките на газ от Азербайджан или на втечнен пропан-бутан от Алжир, Катар и САЩ. Италия също се опитва да намали рисковете като си гарантира повече втечнен пропан-бутан от Катар – един от най-големите износители в света. Министър-председателят Марио Драги и външният министър Луиджи Ди Майо се срещнаха с вицепремиера на емирството, което осигурява около 10 процента от газа на Италия. Сега Рим се надява да увеличи обема на доставките. Природният газ представлява около 42 процента от енергийния микс в Италия. Австрия, която получава 80 процента от газа си от Русия, също търси нови партньори. Затова министърката на икономиката Маргарете Шрамбьок е провела среща с представители на Обединените арабски емирства и Оман.