Равин Менахем Марголин: Социалните медии увеличиха поляризацията и нетолерантността

Социалните медии увеличиха поляризацията и нетолерантността, като създадоха балони, в които онези, които мразят другите, могат да намерят обща цел. Това каза в интервю за БТА Равин Менахем Марголин - председател и основател на Европейската еврейска асоциация. Той и главният прокурор Иван Гешев са организатори Международна конференция на тема „STOP HATE SPEECH“, която ще се проведе на 5 и 6 декември в София.

Антисемитизмът като цяло, за съжаление, нараства. Това, което виждаме, е смесица от варианти, ако използваме вирусната терминология, посочи Равин Марголин.

Социалните медии и популистите говорят за мълчаливо мнозинство, готово да се надигне и да свали „елитите“, но политическите доказателства и нашият собствен опит сочат съвсем различна картина: мълчаливото мнозинство всъщност се състои от добри хора, които се опитват да са встрани от политическите и социалните медийни бури. Те осъзнават опасностите за демокрацията, подкрепят многообразието и либералните демократични ценности, просто не крещят за това, посочи той.

Следва пълният текст на интервюто:

Равин Марголин, като председател на Европейската еврейска асоциация вашият поглед върху явленията антисемитизъм и престъпления от омраза е широк и анализът е от значение за разбирането на процесите. Какви са тенденциите?

- Антисемитизмът като цяло, за съжаление, нараства. Това, което виждаме, е смесица от варианти, ако използваме вирусната терминология. „Старият“ суеверен тип антисемитизъм, като кръвни клевети, които съществуват от
хилядолетия, нарасна по време на COVID пандемията с вменяване на вина на евреите, парите на Ротшилд, подкрепящи пандемията и изображения на звезда на Давид, насложени върху вируса. Видяхме и много антиваксъри на протести, които си присвоиха жълтата звезда на Давид, изобразявайки я върху плакати и ленти за ръце.

Наред с това сме свидетели на драматичен ръст на антиционизма. Докато антисемитизмът е много по-малко толериран и в някои страни е наказуем от закона, има вратичка, която се използва от антисемитите: в критиката към Израел. Искам да бъда ясен - легитимната критика към израелското правителство и неговите политики е нормална и дебатът и критиката са част от здравословен демократичен процес, но това, за което говорим тук, е ирационална омраза и подстрекателски език като наричане на израелците нацисти, отричане правото на Израел да съществува, подкрепяйки
тероризма и заклеймявайки единствената еврейска държава в света като апартейд.

Докато в днешно време е незаконно да се нарича евреин „мръсен евреин“, антисемитите могат просто да сменят евреин с „ционист“ и това често спада към свободата на словото. За нас, евреите няма разлика в тази терминология, етимологията може да се промени, но значението и чувството остават същите, ние разбираме това много добре.

И накрая - виждаме най-голям ръст в социалните медии. Не е ли тъжна ирония, че инструмент, който обещаваше да обедини хората, вместо това изостри разделението? Вярвам, че социалните медии увеличиха поляризацията и нетолерантността, като създадоха балони, в които онези, които мразят другите, могат да намерят обща цел. Няма филтри. Може да се свържете с хора с подобно мислене, често криещи се зад псевдоними и да подхранвате омразата си заедно, без никой да се противопостави или модератори да се намесят. Естеството на социалните медии също е фактор,
подкрепяйки бързи публикации и шокиращо съдържание за генериране на харесвания и споделяния, без да оставя място за аргументиран дебат или диалог. Това е точно основата, от която антисемитизмът се нуждае, за да расте.

„Defcon 3“ за евреите, теориите на конспирацията за еврейския контрол над Холивуд, медиите, политиката и музикалната индустрия вече не са нещо крайно маргинално, но до голяма степен са нормализирани благодарение на социалните медии. Като цяло, това, което видяхме, е перфектна буря, в която антиционистите, предимно отляво, намериха обща кауза с крайнодесните антисемити и теоретиците на конспирацията, за да създадат много непостоянна смес от омраза, на която е трудно да се противодейства, тъй като съществува на толкова много фронтове и тъй като пазарът, който представляват социалните медии, е нараснал до такива неуправляеми размери, че компаниите, създали чудовището, не желаят или не могат да го контролират.

Съвместно с прокуратурата организирате международната конференция „STOP HATE SPEECH”, която ще се проведе на 5 и 6 декември в София. Необходимостта от толерантност изглежда е основата за справяне с езика на омразата. Възможно ли е обаче толерантността да замени езика на омразата и проявите на антисемитизъм, расизъм и сегрегация в отделните страни и как?

- По природа съм оптимист. Дебора Липстад, специалният координатор на САЩ за борба с антисемитизма каза, че „да се опиташ да победиш твърдо поддържан ирационален възглед с рационално обяснение е практически невъзможно“. Изключително уважавам Дебора, но като равин отказвам да допусна невъзможното в лексикона си. По същество в хората има присъщо добро. Социалните медии и популистите говорят за мълчаливо мнозинство, готово да се надигне и да свали „елитите“, но политическите доказателства и нашият собствен опит сочат съвсем различна картина: мълчаливото мнозинство всъщност се състои от добри хора, които се опитват да са встрани от политическите и
социалните медийни бури. Те осъзнават опасностите за демокрацията, подкрепят многообразието и либералните демократични ценности, просто не крещят за това. Те излизат по време на избори и от чувство за граждански дълг и вяра в общото благоприличие събарят с вота си балоните, за които споменах по-рано, теоретиците на конспирацията и
политическите шарлатани. Тази група хора е нашата надежда. Можем да достигнем до тях и до бъдещите поколения чрез конференции като тази, като ги уверим, че онези, които имат властови позиции, независимо дали в юридически,
политически или дипломатически кръгове, са ангажирани със същите ценности като тях и не се страхуват да говорят.

В същото време трябва да подкрепяме този постоянен диалог за защита на нашите споделени ценности чрез образование. Винаги трябва да гарантираме, че тези, които мразят, които търсят разделение и враждебност, никога няма да бъдат допуснати да станат мейнстрийм. Това трябва постоянно да се случва в училищата и университетите чрез преподаване на различията – в нашия случай какво всъщност е юдаизмът – и как основните стълбове, които изграждат ЕС: свободата на религията, свободата на живот и свободата на мисълта, трябва постоянно да се защитават.

Екстремизмът винаги е в стените на либералната демокрация, винаги трябва да се борим. Но вярвам, че това е битка, която може и трябва да бъде спечелена. Алтернативата, която сме виждали преди, тя завършва в Аушвиц-Биркенау.

Проблемът с радикализацията на общественото мнение и определени процеси е широко разпространен в Европа през последните години. Виждаме и завръщане към националистическите движения, към идеологиите на крайната десница в страните от ЕС. Въпреки че в същото време говорим за върховенство на закона. Кое провокира тези крайни тенденции?

- Това са трудни въпроси и често мисля за това, което питате. Смятам, че основните понятия, които движат голяма част от това, са несигурността и до известна степен страхът. Патриотизъм и национализъм не са едно и също нещо. Докато патриотизмът е любов към родината и това, което тя представлява, национализмът е шовинистичен и краен и се основава на усещането за това какво представлява една нация и кой може да бъде част от нея.

Нека разгледаме британския патриотизъм и национализъм за минута. Британският патриотизъм е кралското семейство, кърито, рибата и чипса и многостранната природа на страната, в която всеки може да бъде гражданин и всички са добре дошли, стига да зачитат основите ѝ. Британският национализъм, от друга страна, е почти изключително бял, обвързан с представи за благородна традиция на чистокръвен британски народ, който е подкопаван от имиграцията и чуждото влияние.

Патриотизмът може да бъде нещо добро. Световното първенство е доказателство за това. Национализмът е нещо, от което винаги трябва да се пазим, а мостът от едното към другото е тесен. Във времената на несигурност, на икономически трудности, когато някои страдат или са изостанали в образованието и възможностите си, те често ще търсят нещо или някого, за да обвинят. Това е мостът. И с големи количества имиграция, икономически натиск и усещането, че страната им не е толкова добра, колкото е била на целия континент, този тесен мост става все по-широк и по-широк. Това позволява на национализма да расте и на патриотизма да се свива. Това е моето усещане за нещата.

Къде трябва да поставим границите на свободата на изразяване, за да не станем реално жертви на езика на омразата? Имаме ли нужда в европейската общност от по-ясни дефиниции, кое е допустимо и кое не?

- Е, по отношение на антисемитизма имаме определението Международен алианс за възпоменание на Холокоста, което е еталон, що се отнася до нас. И е добре, че все повече и повече държави са го приели и че ние като асоциация сме активни в целия континент за приемането му на местно и правителствено ниво, като градове, академични институции и дори спортни клубове, които приемат това. След като приемем това определение, границата е определена и ясна за всички.

Свободата на изразяване е сива зона и където параметрите не са ясни или определени, речта на омразата и антисемитизмът могат да процъфтяват, както можем ясно да видим. Ето защо се нуждаем от ясни определения. Нека ви дам един пример - нацистки сувенири. Кога свършва историческият интерес и започва идеализирането? Вярваме, че истинските исторически предмети имат стойност в образованието. Но търговете, предлагащи приборите за хранене на Хитлер или пепелникът на Гьоринг, не спазват тези закони за историческия интерес и ги използват за финансова печалба. Това са сложни въпроси, които стигат до същността на това какво представлява демокрацията, но мисля, че можем да се съгласим, че споделените и съгласувани дефиниции всъщност могат да помогнат за поддържането на демократичните ценности, а не да ги подкопават.

*Равин Менахем Марголин е председател и основател на Европейската еврейска асоциация. Завършва Йешива в Ню Йорк, след което става програмен директор в Равинския център за Европа, а през 2006 г. - негов генерален директор. Четири години по-късно вече е генерален директор на Европейската еврейска асоциация - центърът на еврейската общност в Европа.