Какво означава таван на цената на газа и кога се активира това на ниво ЕС? Евродепутатът Цветелина Пенкова пред ФАКТИ

Не е основателно да се говори за риск от инфлация и покачване на цените във връзка с въвеждането на еврото. България е във валутен борд, което означава, че нашият курс е фиксиран към този на еврото. Еврото е нашата резервна валута, т.е. ние привнасяме всички шокове и ползи, които еврозоната има, но нямаме активно участие във взимането на решенията за политиките и реформите, които се случват там. И още за Шенген, за цената на газа и горивата, за „Лукойл“… Пред ФАКТИ говори Цветелина Пенкова, евродепутат от групата на социалистите.

- Г-жо Пенкова, България извън Шенген! Това все още ли е новина?
- Много е силна политическата динамика в България и, за съжаление, определени теми изпадат от обществения дневен ред, дори и да са важни. Проблемът с приемането на България в Шенгенското пространство не трябва да е една от тях. Действително, блокирането на решението в Съвета от страна на Нидерландия и Австрия от декември тази година означава, че най-рано на следващо заседание на Съвета темата може да бъде повдигната отново. Положителното е, че разширяването на Шенген е заложено в 18-месечната програма на Председателството на Съвета на ЕС, тоест до юли, 2023 г. Когато през януари 2023 г. Швеция поеме председателството от Чехия, е нашият прозорец, за да обединим, увеличим и насочим усилията и да бъде завършена интеграцията ни в ЕС. Приемането на България в Шенген е задача от национално значение и изисква обединяването на усилията на всички – партии, бизнес, организации на граждани. Политическата нестабилност в България също влияе върху това да сме в по-добра кондиция, затова трябва да се окаже подкрепа на дипломатите ни, така че на всички нива – на международно - в рамките на европейската институционална инфраструктура, на междуправителствено, да се защитава позицията ни. Българското обществено мнение също подкрепя присъединяването ни към Шенген.

- Как приемате поредната позиция „не“ на Нидерландия – наложена заради липсата на върховенство на закона, към която се присъдени и Австрия, но с критика за мигрантите?
- Позициите на Нидерландия и Австрия са всъщност позиции на част от политическите сили в тези страни, които използват темата за вътрешна употреба и позволяват дискриминационно отношение към определени групи от хора и държави. Дори отделни представителите на правителствата на тези държави се обявиха в подкрепа на присъединяването на България и Румъния, както и техните представители в Европейския парламент. След решението на Съвета, на 13 декември се проведе парламентарен дебат по него и абсолютно всички парламентарни групи се обявиха в подкрепа на България и Румъния и заклеймиха блокирането от Австрия и Нидерландия.

Еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон също заяви готовността си да работи с Австрия и Нидерландия, за да бъдат приети България и Румъния.

Шенгенско пространство ще стане по-силно, ако България и Румъния участват. Защото в самия Шенген има нужда от реформа, знаете, че той беше суспендиран по време на пандемията и по време на мигрантската криза.
Аз не мога да твърдя, че няма проблеми с корупцията и върховенството на правото в България. Но такива проблеми има във всички страни. България полага усилия, българското общество също осъзнава нуждата от реформа - напомням за протестите от лятото на 2020 г. Самите престъпления, свързани с трафика на хора, са винаги трансгранични, тоест изискват усилията на повече от една държава, за да се справим с тях. Трябва да се търси общоевропейски подход за противодействие, тъй като опазването на границите не е по силите на една държава.

- В България се проявиха тези за реваншизъм и да спираме хора на Нидерландия, защото скоро ще се избира нов шеф на „Фронтекс“, а сред кандидатите е нидерландски генерал. Това ли е „обединена Европа“, за която говорим?
- Надавам се да не се стигне до „показване на мускули“, но България може и трябва да използва всички инструменти, включително блокиране на решения, защото ситуацията, в която сме, е несправедлива. Нидерландия и Австрия прилагат политически критерии, където трябва да се използват технически и затова отговорът също трябва да е политически. Все още обаче мисля, че средствата на дипломацията не са изчерпани и развръзката може да е взаимно приемлива и за България, и за всички останали държави от европейското семейство. Страната ни, обаче, е в правото си да заеме твърда и ясна позиция, ако обстоятелствата го наложат.

- Гледа ли ЕС на България като на буферна зона – и в икономически смисъл, и в миграционен?
- Антиевропейските тези и реторика винаги предопределят България като буферна територия – в икономически и в миграционен аспект. Тези съждения обаче не се основават на фактология и реални данни, а по-скоро на политически популизъм и използването на страховете на хората за постигане на лични цели и амбиции. Категорично ЕС не разглежда страната ни като буферна територия и категоричната подкрепа на 25 страни членки го показва, сред тях са Франция и Германия. Нито прогнозите за икономически сривове се сбъднаха, нито пък страната ни се превръща в дистрибуционен център за мигранти. Да, проблеми има, но те в никакъв случай не могат да бъдат определяни с такава конотация. По-скоро съм склонна да вярвам, че в рамките на вътрешнополитическите словесни престрелки се използват повече такива определения и това е опасно, защото засилва, без почва, евроскептицизма. България няма нужда от това.

- Вие членувате в комисията по енергетика на Европейския парламент. Таван на цената на руския петрол. Какъв ще е ефектът?
- Решението на ЕС да наложи ембарго върху доставките на петрол от Русия, което включва и механизъм за таван на цените на петрола, влезе в сила на 5 декември. Този механизъм включва забрана за западни компании да предоставят услуги за транспортиране на руски нефт по море, както и за застраховане, брокерски услуги и финансови операции, освен при продажба на енергийния ресурс на цена не по-висока от определения таван - 60 долара за барел. Подобна забрана е наложена и от страните от Г-7.

Това е една от най-строгите санкции на ЕС досега, предназначена да намали приходите от изкопаеми горива, за които се счита, че Русия ползва, за да финансира войната в Украйна.

По данни на Международната агенция по енергетика Русия е третият по големина производител на петрол в света след САЩ и Саудитска Арабия и вторият износител на суров петрол след Саудитска Арабия.
Пълното въздействие в конкретика за Европа и глобалния пазар на петрол от влизането в сила на ограниченията тепърва ще бъде оценявано. Не можем да не подчертаем, обаче, че те носят потенциални рискове, в това число и пазарни смущения, в една вече нестабилна икономическа и геополитическа среда. Реалните ефекти от тези мерки не могат да бъдат оценени без ответната реакция на руската страна, която на този етап заявява, че планира да прекрати поне до средата на следващата година търговията с петрол със страните, които прилагат тавана, дори това да им коства намаляване на производството в някаква степен.

Има твърде много несигурност, включително като отчетем, че в Китай, който е най-големият вносител на петрол от Русия, се наблюдава ограничено търсене поради бавно възстановяване на фона на Ковид ситуацията.

Нова несигурност и сериозни движения на петролните пазари и цени може да се очаква с влизане в сила на последващата санкционна мярка на ЕС – забраната за внос на рафинирани петролни продукти от Русия, стартираща от 5 февруари 2023 г. Европа зависи от Русия за своя внос на дизелово гориво може би на около 60 %, а все още дизелът се използва почти навсякъде в стария континент - от автомобили до индустрия и отопление.

- Как ще работи „Лукойл“ и има ли опасност да спре?
- Европейските решения, касаещи петролните пазари, основателно предизвикват вниманието на гражданите и на законодателя, що се касае до бъдещето на най-голямата петролна компания в Югоизточна Европа и най-голямото промишлено предприятие у нас. Рафинерията „Лукойл-Нефтохим“ е част от критична енергийна инфраструктура на страната. Не случайно, последното редовно правителство, под ултиматум, успя да договори възможност, въпреки забраната за внос в ЕС на руски суров петрол, България да се ползва с дерогация и да може да внася по море нефт и рафинирани нефтопродукти до края на 2024 г.
Създаде се очевидна полемика около правното тълкувание на това изключение, но на този етап няма изрична постановка, която да забранява на България да изнася преработени нефтопродукти, получени от руски суров нефт, внесен по море, въз основа на дерогацията. Европейската комисия потвърди, че се намира в контакт и експертни разговори с българското правителство за изчистването на този казус. От друга страна виждаме активността на определени политически сили в опитите да прокарат изрично решение на Народното събрание за подобна забрана за износ. Трябва да си даваме сметка за някои фактори, които не са никак маловажни, а напротив. Можем ли да станем отново свидетели как заради неистовото преследване на политически дивиденти, бихме претърпели нова порция социално-икономически щети.
С решението си от 5 декември тази година Министерски съвет въведе забрана за износ на нефтопродукти с произход руски суров петрол, с изключение на онези деривати, получавани при преработката, които не могат да бъдат пласирани на вътрешния пазар, защото това би затруднило технологично функционирането на самата рафинерия - тя няма достатъчно капацитет за съхранение.
Българският пазар е сравнително малък по отношение на производствения капацитет на рафинерията и на него не може да се реализира нито цялата гама петролни продукти, нито целият произведен продукт. Рафинерията не разполага с капацитети за съхранение нито на деривати, нито на остатъчни отпадни продукти.

Невъзможност за износ на големите запаси от нереализирана продукция ще принуди рафинерията да прекрати технологично дейността си.

Едни хора отново ще останат без работа - говорим за най-големият работодател в Бургаска област. Може да възникне екологична опасност и съвсем реалистично да се стигне до недостиг на горива не само у нас, но в региона, което да доведе до осезаемо покачване на цените. На фона на повишените нива на инфлация и енергийна криза, дава ли се сметка как се отразява този потенциален сценарий върху крайния потребител и икономиката? Факт е и, че „Лукойл“ има своите „грехове“ към българската хазна, защото през последните 15 години използва т. нар. трансферно ценообразуване, което не е незаконно, но позволява да не се плащат данъци от печалбите в България, но виждаме, че се водят разговори това да се промени.

- Каква ще е цената на газа през зимата. Какви прогнози залага ЕС? Хранилищата се напълниха?
- За България „Булгаргаз“ ЕАД внесе в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) заявление за утвърждаване на цена на газа за първия месец на 2023 г. Стойността, която дружеството предлага, е в рамките на 204,53 лв. или 104,57 евро на мегаватчас. Цената е с близо 25% по-ниска от цените на газовите хъбове в Европа за доставка през месец януари 2023 г. Тяхната стойност достига приблизително 139 евро за мегаватчас. Окончателното предложение ще бъде депозирано в КЕВР в началото на януари 2023 г.
Според последните данни, които получаваме регулярно в Комисията по енергетика в Европейския парламент, хранилищата в Европа към 12 декември са били запълнени на 87.3%, което е по-висок процент от сезонната норма. Това се дължи на сравнително по-топлия ноември, който имахме в целия континент, което ни позволи да спестим от отопление. Краткосрочните прогнози са, че цените на газа ще се нормализират и не се очакват сериозни сътресения в рамките на следващите няколко месеца.


На 19 декември енергийните министри постигнаха историческо споразумение – за първи път бе договорен механизъм за задействане таван на цените на газа.

Таванът ще се активира автоматично, ако едновременно са изпълнени две условия. Първо, цените на TTF достигнат или надхвърлят 180 евро за мегаватчас за поне 3 последователни търговски дни и второ цените на TTF са с 35 евро по-високи от пазарната референтна стойност за втечнен природен газ (LNG) през същите 3 последователни дни на търговия. Тази мярка е временна , влиза в сила от 15 февруари 2023 г. и ще се прилага за една година.
Въпреки че тези тавани са по-високи от настоящите цени, прогнозите за 2023 г. са, че цените ще се покачат заради факта, че ще трябва да преминем почти изцяло на доставки от втечнен газ. Поради необходимостта от търсене на алтернативен източник на синьо гориво цената може да бъде и още по-нестабилна към края на следващата година.

- Друга тема, която следите отблизо, е присъединяването ни в еврозоната. Колко сме готови?
- Няма причина за притеснение относно критериите за влизане в еврозоната. Най-големите въпросителни остават около условието по отношение на инфлацията и инфлационния натиск. Обстоятелствата пред ЕС и цялата еврозона са различни. Намираме се в безпрецедентни последователни сътресения, а именно криза в Украйна, криза на доставките, криза с цените на електроенергия. Този инфлационен натиск не е типичен само за България. Европейските институции взимат това под внимание. Не очаквам на техническа основа да има такива проблеми. Бюджетната дисциплина и дефицитът трябва също така да се съблюдават, а това до голяма степен е задача и на българската държава.

- Ще обеднеят ли хората, или ползите са повече...
- Еврозоната е възможност за увеличение на доходите на хората. Приемането на обща валута ще създаде предпоставки за засилване на инвестиционната активност. България, като част от еврозоната, създава една по-сигурна и качествена институционална среда. Това съответно води до усещане за повече стабилност във финансовата система.
Ползите са безброй. Ако сме част от еврозоната, всички видове транзакционни такси ще намаляват значително. В момента този разход за такъв тип такси се равнява на малко под 1% от БВП. Друг позитив е възможността да се възползваме от предимствата, които общата валута предлага. Пример можем да дадем с кризата при пандемията от КОВИД-19.

Тогава ЕЦБ отпусна ликвидност от 3 млн. евро на държавите от еврозоната, при отрицателна лихва от -0.75 %, след като цялата икономическа дейност беше спряла за около шест месеца.

В този момент, държави като България, които се намират извън еврозоната, трябваше да поддържат стабилността на икономиките и финансовите си системи единствено с бюджетни средства. Това е пример за много сериозна и бърза реакция и ясно разграничение - дали си част от еврозоната, или не.
Българският лев и в момента е фиксиран към еврото. Ние внасяме всички негативни шокове, които идват от еврозоната, и за жалост по-бавно нашите граждани имат възможност да се възползват от предимствата и възможностите, които еврото предлага, просто защото ние не сме на масата за вземане на решения. Еврозоната ни предлага възможност за повишаване на доходите и стандарта на живот в нашата страна – от нас зависи дали ще се възползваме. Въпросът е дали искаме да сме част от общността, която взима решения и може да се ползва от позитивите на членството си в нея.