Божидар Чеков: Трамбованите еврейски гробове в Украйна

Фактически не става дума за гробове, а за ями в които са хвърляни хиляди невинни хора, застреляни в лице, в гръб или на колене. Деца, възрастни, мъже или жени – без значение. Заривани са с каквото може и са трамбовани, не с машини, а с човешки стъпки, въпреки, че някои от жертвите още са давали признак на живот. За това мащабно изтребление на евреи не се говори, защото то е започнало от украинци, преди навлизането на германците.

След хитлеристката окупация, етническото прочистване става индустриално. Няма жълти звезди, раирани костюми, затворнически бараки, телени мрежи и газови камери. Няма разходи за химикали и производство на сапун! Няма време за губене. Действало се е по бързата процедура. Организират се хайки и заловените са разстрелвани пред техните близки. Докато дойде и техния ред. Преди всеки разстрел в повечето случаи нещастниците са събличани голи. Дрехите и обувките са раздавани на местното население. Според проучванията, общият брой на избитите варира между 1 500 000 до 1 800 000.

Тези факти бяха изнесени публично, от най-авторитетната председателка на Европейския парламент Симон Вей. В специално интервю по френската телевизия през 2008 година, тя представи книгата на свещеника Патрик Дебоа. В продължение на няколко години той кръстосва градове и села. Търси и намира очевидци на случилото се. Прави и документален филм за Хлокоста в Украйна. Публикуваните факти са трудно поносими.

Симон Вей е френска еврейка, която на 12 годишна възраст е депортирана в концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау. След 5 годишен престой зад телените мрежи, тя оцелява, но никога не спира да подхранва бдителността на младото поколение, припомняйки случилото се.

Изпълняваща важна роля в различни организации пазещи еврейската памет, Симон Вей препоръча книгата на Патрик Дебоа, която се казва „La Shoah par Balles“. Или „Холокоста“ с куршуми.

Тази книга не е за деца! Разказите на очевидци не са за хора с прекален емоционален заряд. Възможно е расото на френския свещеник да е предразполагало съвременници на геноцида да описват гледките на разкъсани женски тела по клоните на дърветата, убити с динамит. Жена принудена от властите да гази трупове, между които има нейна приятелка и която никога не е споделяла с родителите си, преживяното. Тя се „изповядва“ с облекчение за първи път пред Патрик Дебоа. Друг оцелял по случайност, изпълзял между труповете, също е благодарен на свещеника, че го слуша цели два часа.

Борбата на Патрик Дюбоа е ямите с трупове да не останат единствено в полезрението на иманяри, които ровят в тях за златни коронки. Да бъдат обозначени и уважени като истински гробове. Между другото той споменава, че ги има в цяла източна Европа: Украйна, Литва, Естония, Румъния, Молдова и Полша.

С голямо облекчение отбелязах, че България не е в неговия списък.

От началото на войната между Украйна и Русия, много евреи са тръгнали, а други стягат куфарите за Америка, Западна Европа и Израел. Всички изпитват угризение, че костите на техни близки остават неразкрити, някъде из обширната украинска степ.

Броят на изгнаниците засега надвишава 40 хиляди. Най-многобройни са тези родени и израсли в Одеса. Черноморското пристанище е с голяма стара Синагога, която винаги е била център на общността. На службата в края на седмицата понастоящем присъстват само десетина старци.

(материалът е от фейсбук страницата на автора)