Путин е като каубой, който иска да има много говеда

Един безкраен кошмар е обсебил нощите на Владимир Путин, откакто дойде на власт, пише френското седмично издание L"Express.

През 1989 г. СССР наброява близо 287 милиона жители, доста по-напред от Съединените щати. Лишена от бившите съветски републики, Руската федерация достигна своя връх през 1994 г. от 149 милиона души. През 2021 г. са останали само 145 милиона руснаци, в сравнение с 331 милиона американци и 1,4 милиарда китайци. Пред Федералното събрание през 2006 г. Путин за пореден път не излъга, когато определи демографията като "най-острия проблем на днешна Русия". В онзи момент Кремъл смяташе, че е намерил решението. След спад в раждаемостта през 90-те години на миналия век, характерен за всички страни от бившия съветски блок, тя се повиши отново през 2000 г. Тогава Путин въведе скъпа пронаталистична политика с финансова помощ за родителите след раждане на второ дете, утвърждавайки по този начин консервативните и семейни ценности. През 2015 г. коефициентът на раждаемост се възстанови до 1,8 деца на една жена. Свързана с икономическата имиграция от страните от бившия Съветски съюз, тази политика спечели време, за да бъде спряно намаляването на населението.

Но кривата на раждаемостта отново се спуска надолу(1,5 деца на една жена). "Както често се случва при пронаталистичните политики, ефектът беше временен, отбелязва демографът Ален Блум от Френския национален институт за демографски изследвания (INED). Хората се втурнаха да имат деца. Но направиха толкова бебета, колкото искаха, и след това спряха. Освен това, дискурсът за връщането към традиционните ценности е много изкуствен и не съответства на еволюцията на руското общество."

Повече жени, отколкото мъже

Проблемите далеч не свършват само с люлката. Русия в никакъв случай не е Япония, която също е в демографски упадък, но е с най-висока продължителност на живота в света. За Никълъс Еберщат, икономист в Американския институт за предприемачество, тя по един мистериозен начин съчетава високо ниво на образование, сравнимо със страните от ОИСР, и смъртност, която я поставя сред най-слабо развитите страни. Очакваната продължителност на живота в Русия, която беше достигнала дъното си в средата на 1990-те (64 години), със сигурност отбеляза подчертан подем от средата на 2000-те години, достигайки връх от 73 години през 2019 г. Но дори тази година очакванията за продължителността на живота на един 15-годишен руснак бяха на нивото на... Хаити. "В бедните страни основните причини за смъртта са инфекциозни заболявания или такива, свързани с бедността и недохранването. Но в Русия основните причини за смъртта са свързани със сърдечно-съдови заболявания и наранявания, което включва самоубийства, убийства, злополуки...", дешифрира Еберщат . Консумацията на алкохол и по-специално на водка вероятно не напразно присъства в това тъжно руско изключение. Ковид-19 беше катастрофален за страната. Официалните данни (по-малко от 400 000 починали) са силно подценени. Според изчисления на списание The Economist между 2020 г. и 2023 г. в Русия би трябвало да има от 1,2 до 1,6 милиона смъртни случая, с най-високата смъртност в света по време на пандемията.

Дори ако Путин има за цел да "русифицира" новозавоюваните народи, войната в Украйна за момента само влошава демографската криза. Близо 200 000 войници вероятно са били убити на фронтовата линия, а между 500 000 и 1 милион души, предимно млади образовани мъже, са избягали от страната. "Що се отнася до мъжете на възраст 20 или 30 години, смъртните случаи в Украйна неизбежно ще окажат влияние върху продължителността на живота, която може да спадне с една или две години, изчислява Ален Блум. От друга страна, ние все още не знаем ефектите върху раждаемостта, защото когато мъжете отидат на война, те също могат да се втурнат да се женят и да имат деца". Това също подчертава дисбаланса между половете, един от най-големите в света, с излишък от 10 милиона жени спрямо мъжете. За Никълъс Еберщат, "Путин има странен подход към демографската политика. Той е малко като собственик на ранчо, който смята, че е по-важно да има голям брой говеда, отколкото да има здраво и породисто стадо. Така от политика, насочена към увеличаване на раждаемостта и броя на руските граждани, той стигна до кражба на хора от други територии. Анексирането на Крим му позволи да добави 2,3 милиона жители към Руската федерация. Но Путин обръща много малко внимание на човешкия капитал."

25 милиона жители по-малко след 50 години

Дори националната агенция Росстат не предвижда през следващото десетилетие броят на ражданията отново да надхвърли този на смъртните случаи. Според прогнозите на ООН страната може да загуби 25 милиона жители за петдесет години, което ще я измести на 15-то място в света. Но това не е най-лошият сценарий за Кремъл. Както подчертава Ален Блум, намаляването на вътрешните миграционни потоци в рамките на Руската федерация увеличава рисковете от разпадане: "Днес сибирското население се ражда на място. Фактът, че се чувстваш повече сибиряк, отколкото руснак, може да бъде опасност за кохерентността на страната. Ясно е, че в република като Якутия автономията е реална възможност, особено след като приходите от добива на полезни изкопаеми се прехвърлят в голяма степен към централната власт. Държава, която се изпразва от жители, раздробяване на империята... Нощите на Путин едва ли ще се подобрят от демографска гледна точка. Ако се стреми да компенсира този неизбежен упадък с все по-агресивна външна политика, руският режим един ден ще трябва да се примири с това.

"Това противоречие между геополитическите амбиции на Русия и реалността на нейните възможности не може да продължи вечно, уверява Никълъс Еберщат. В световен мащаб страната ще се превърне в сила от среден калибър. Но дали този преход ще бъде извършен по мирен или насилствен път?"