Ваня Григорова пред ФАКТИ: За демонтаж е моделът, а не само личностите

Поканата да се кандидатирам за кмет на София дойде от БСП-София и "Левицата". Няколко месеца обмислях предложението. През април ме поканиха за пръв път на такъв разговор, оттогава обсъждаме колко е подходящо да се направи. Проведох разговори с мои съмишленици и реших, че това е времето да се включа в тази борба. Ето какво още каза пред ФАКТИ Ваня Григорова за битката за кметския стол в София.

- Г-жо Григорова, „кмет на София“ мръсни думи ли са. Време ли е мръсотията да се препере….
- Като уважаващ себе си човек в никакъв случай не мога да приема, че „кмет на София“ са мръсни думи или мръсна работа. Ако е така, най-малкото изниква въпросът: а какво тогава правя аз в цялата тази работа? Не, не мога да се съглася с подобна постановка на нещата. Кметове на София са били и изтъкнати личности, както политици, така и градостроители, които са оставили трайна следа в историята на града. Ще спомена две такива фигури от различни исторически периоди – кметът Иван Иванов от 30-те и 40-те години на миналия век и Петър Междуречки от 80-те години. Заслугите им за развитието на София са известни.

Колкото до препирането на мръсотията…

Вече 33 години градът се управлява с една политическа философия, ако предпочитате – идеология. Тя гласи, че всичко е пазар, всичко има своята цена, всичко се купува и продава. От образованието и здравеопазването до събирането на боклука. Или че всичко трябва да е подчинено на принципа на икономическата ефективност, дори когато говорим за грижи за децата или за възрастните хора. Политически изразител на тази философия е десницата. Резултатите са такива, каквито са и каквито всички ги виждаме.
Не мога да отрека, че десницата показва завидна гъвкавост и дори пластичност, когато става дума за смяна на лицата, но не и на модела. В момента отново се прави такъв опит – предлага ни се същото съдържание, но под нова самоличност. И точно това можем условно да наречем поредно „препиране“.

- Защо се решихте да се впуснете в надпреварата. Какво предизвикателството е това за вас?
- Ние предлагаме друга, различна философия за управление на града, която постепенно и с много усилия ще се реализира в различни политики. Говорим не за смяната на едно лице с друго, а за промяна на модела.
Това, което трябва да се случи, според мен, е голямата част от публичните услуги да се върнат в общински ръце, така както е навсякъде в цивилизования свят. И да има много по-голяма прозрачност как се харчат парите на столичани. Средствата, които са отделени за инвестиции, трябва да се използват пълноценно и ефективно. Всяка година изпълнението на капиталовата програма е на около 50%, което означава, че средства има, но те не се използват ефективно, а понякога и въобще не се използват.
Върху мотивацията ми да се съглася да бъда номинирана вероятно са повлияли и други фактори. С оглед досегашната ми дейност в защита правата на работещите хора, не ми е безразлична съдбата на заетите в софийската икономика, тяхното достойнство и правото им да се борят за по-добри условия на труд.

- Президентът на КТ Подкрепа Димитър Манолов няколко пъти казва открито, че може да бъдете "употребена за политическа цел". Готова ли сте за това?
- Обяснявам си реакцията на г-н Манолов като загриженост към мен, а вероятно има и тревога, че може да загуби ценен сътрудник. Но аз никога не съм крила, включително и пред него, че съм привърженик на по-тясното ангажиране на синдикатите с политиката, така както е в много развити държави. Само така те могат да постигат по-ефективно целите си, защото в крайна сметка решенията се взимат в институциите, в управлението. А точно там обикновените работещи хора са лишени от представителство. Вярно е, че законът не позволява прякото ангажиране на синдикатите с политиката и политическа дейност, но е вярно също така, че и търговията с влияние в полза на частни и корпоративни интереси при вземането на политически решения не е разрешено, а същевременно връзката на едрия бизнес с политиката става все по-неприкрита и цинично откровена. Не стига това, ами вече виждаме как милионерите не само си купуват партии и политици, но явно и това вече им се струва малко, защото все повече искат лично и пряко да взимат решенията като оглавят институциите, докато работещите българи и техните представители – синдикатите, дори не гледат мача отблизо, а само от телевизора. Погледнете само колко хора в настоящото правителство произлизат от бизнеса и ми посочете поне един, който някога е защитавал интересите на мотора на всеки бизнес – работещите. Крайно време е обикновените хора да поискат подобаващо представителство в институциите, в противен случай ще продължат да плащат цената на всяка следваща криза. За да отговоря изчерпателно на вашия въпрос, ще допълня само, че всеки български гражданин има право да избира, както и да бъде избиран.

- Поканата към вас дойде от БСП-София и „Левицата”. Доколко ще сте самостоятелна в решенията си?
- Приех да бъда обсъждана и номинирана за кмет от тези политически сили, но това което остана на по-заден план в отразяването на новината, е че аз поставих определени параметри и изисквания на моето съгласие. Ситуацията в София е нестандартна и изисква нестандартни решения. Считам, че за успеха ни е нужно обединение в максимална степен на всички леви партии и отваряне на листата за общински съветници към работещите софиянци и техните представители. Тези параметри все още не са налице. Предстоят форуми на партиите, така че моят апел към тях в името на успеха на общата кауза е да загърбят максимално личните амбиции и партийния егоизъм, като формират една убедителна обща листа за общински съветници. Която ще ми даде основания да вляза мотивирана и напълно убедена в предстоящата тежка битка.
Може да прозвучи и малко нескромно, но всеки може да провери моите позиции във времето и че те много често са били против общата мейнстрийм политика.

В този смисъл - все още не се е родил някой, който може да ме накара да се държа по различен начин от този, който смятам за правилен.

Подлежа на убеждаване, мога да приема аргументи и съм склонна да променя позицията си, ако има доказателства, че другото предложение е по-ефективно.

- Какво одобрявате и какво не одобрявате в управлението на г-жа Йорданка Фандъкова…
- Искам на първо място да призная, че в разговорите си с нея, които се е случвало да имам покрай синдикалната ми дейност, тя е демонстрирала диалогичност. Не смятам, че г-жа Фандъкова е от този тип хора, които виждаме в редиците на новите политици от ПП-ДБ и които тотално не зачитат ролята на човешкия фактор в икономиката.
Що се касае до управлението на София, развитието на метрото е едно от добрите неща, въпреки че понякога има съмнения за лобизъм в полза на частни интереси при избора на едно или друго трасе. Нужна е обаче много по-голяма обвързаност на крайните станции на метрото с буферни паркинги. Иска ми се да видя по-големи резултати от санирането на многофамилни жилищни сгради, както е в други градове. Не крия, че аз подкрепям тази политика, защото тя е една от малкото, може би единствената у нас за последните 30 години, която просмуква средства отгоре надолу, а не отдолу нагоре. Тоест, дава пари на обикновените хора, вместо да иззема от тях. Разбира се, когато говорим за саниране, трябва да сме много взискателни към изпълнението му и нетърпими към възможни корупционни практики. Но като цяло за мен това е правилна политика.
Какво не одобрявам в работата на г-жа Фандъкова? Отново ще подчертая, че става дума не за личността, а за модела.

Празни думи останаха обещанията за връщане на контрола на общината върху ключови комунални дейности като водоснабдяването и сметосъбирането.

Продължи раздаването и на частници на линии от градския транспорт. Необяснимо е, че кметът на Столична община, чиято партия разполагаше с мнозинство в общинския съвет, не успя да се пребори поне с дефицита на места в детските градини и яслите. Мисля, че с оглед на поредицата техни мандати имаха всичкото време на света, за да решат този проблем. София буквално е подчинена на пазара. В резултат имаме един стихийно развиващ се град с оголени нерви, в който всеки се конкурира с всеки за всичко, а дори и тези, които успяват в подобна среда, често се чувстват неудовлетворени от начина, по който са го постигнали. Такъв ли е европейският град, в който искаме не само да работим, но и да живеем?

- Какво очаквате от хората в София. Защо да предпочетат вас, а не някой от другите кандидати?
- Смятам, че столичани имат нужда от алтернатива на посочения модел, която само ние можем да им дадем. Аз не съм от „сглобката“. Нашите опоненти ще разчитат на политическата умора у гражданите, на апатията и на твърдите си ядра. Надяват се да спечелят изборите технически, а не политически. От там нататък играта им е ясна – повтарят „сглобката“ на общинско ниво, колкото и да го играят яростни опоненти в кампанията, и слагат ръка върху втория по големина бюджет в държавата. Моя и на очертаващата се коалиция задача е да вдъхнем надежда на хората, че може да се управлява и по друг начин – в полза на обикновените работещи хора, които са истинското „конституционно“ мнозинство от софийските избиратели. Въпросът е хората да осъзнаят своята сила.