3 Декември, 2013 10:33 45 458 6

Цената на секса

  • проституция-
  • трафик на жени-
  • кампания а21-
  • турция-
  • червените фенери-
  • секс

10 000 българи годишно стават жертва на трафик

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Една на всеки 4 жени в България е потенциална жертва на трафика на жени , което е около 12 пъти повече в сравнение със страни като  Русия, Румъния и Беларус.  Това са данни, получени от дългогодишни  изследвания по темата.

Американската документалистка, родена в България Мими Чакърова, автор и на едноименния филм („The price of sex”), в продължение на 8 години прави проучвания, които по-късно заснема. Филмът печели почти всички европейски награди за документално кино. Премиерата за България се състоя на 29 ноември 2013г. в София, и беше придружена от изложба на Валентина Миланова,посветена на същата тема.

Резултатите от изследванията на българката показват следното:

След падането на комунистическия режим през 1989г. настъпва трайно обезлюдяване на селата и малките градове. „Цяло поколение жени са изправени на кръстопът - да прекарат живота си в мизерията или да емигрират в търсене на по-добри алтернативи”.  Заминаването обаче крие своите рискова и капани, в които попадат много млади момичета.  Именно годините след 1989г. се оказват години на бум в трафика на жени не само у нас, но и в бившите съветски републики.
По данни на изследването Молдова е страната с най-голям „износ” на женска плът, следвана от Русия, Украйна и България. Жените, станали жертва на трафика, намират своя „нов дом” основно в пределите на Турция и Дубай.  Изследванията показват, че именно бедността е основен фактор, допринасящ за разрастването на този вид „търговия”.

Мими Чакърова заминава за Америка през далечната 1990 г.  Двадесет години по-късно, когато се връща в родния си град, тя открива, че той отдавна не е същият. Улиците са празни, възрастните хора – починали, а от младите няма и следа. Както сама тя се изказва „За момичетата от моето поколение е дошло времето на мръсното сексуално робство”. Бедността е принудила и тях да тръгнат по онзи път, който води до катастрофален край.
Във филма могат да се видят кадри, които са повече от тревожни. Жени, жертви на трафика, разказват за своя злочестен опит. Техните разкази показват реалността от другата , тъмната страна.
Споделят, че всичко започва с предложение за работа. Практиката е да се предлага работа предимно като сервитьорка за безкрайно много пари. Изправени пред алтернативата да живеят в крайна бедност до края на дните си, момичетата приемат без да се замислят. Най-стряскащото е, че те биват „продавани” от други жени – понякога техни собствени роднини, друг път – семейни приятели, съседи и т.н. Примамват ги с високата заплата, която ще получават, като им казват, че ще работят в Москва, а после (както споделя и едно от момичетата) „когато слязох от самолета, се оказах в Турция”. Паспортите се отнемат под претекст, че са необходими за изкарване на виза и други документи, касаещи бъдещето работно място (отговорността, за които се поема от „работодателя”). Следва живот в подобие на тъмничен затвор – стаи без прозорци.
Веднъж попаднали там, измъкване няма. Те се превръщат в собственост на сводника, а за заплащане и дума да не става – всичко припечелено отива в неговите ръце.

Оказва се, че в Турция проституцията е легализирана и нещо повече – доста търсена услуга. Причините за това се крият в религиозните императиви – забраната за сексуална близост преди брака. По тази причина и клиентите са в доста широк възрастов диапазон. По думи на една от жертвите най-младият е бил на 12 г.(заведен в бардака от баща си), а най-възрастният на - 83г.

Момичетата споделят, че клиентопотокът е достигал до 50 клиента на ден. Жертвите биват обучавани на английски език, но само за нуждите на бизнеса. Първите изрази, които научават са “How much?”,за да проверят колко е готов да плати клиентът и дали желае да използва предпазни средства (презерватив). Цената на услугата варира, като зависи основно от произхода на момичето. Най-евтини са китайките, следвани от афро-американките. Момичетата от Европа (особено рускините) се приемат като „по-елитни” и тяхната цена е значително по-висока. Заплащането стига до 1000 долара на вечер.

По време на Рамадан религията не позволява  мъжете да имат интимна близост с други жени освен със съпругите си и това е времето за „почивка” на жертвите. Именно тогава (по разказ на едно от момичетата във филма) се стига и до крайности. Тя е направила опит за самоубийство, скачайки от третия етаж. Успява да оживее, но бива частично парализирана. След престой в болница и определен набор от операции, тя отново бива върната на работа. Клиентите й не са се интересували от физическото й състояние (парализата), а самата тя се е чувствала безпомощна, защото вече дори не може (чисто физически) да направи втори опит за самоубийство.  По думи на представители на организациите Кампания А21и движението към „Дъщерите на България” средната продължителност на живота след старта на тази „кариера” е 7 г.  Причините за това са главно две.

Първата – безсилието на момичетата да избягат води до трагично примирение при едни от тях, които свикват да живеят с мисълта, че това е тяхната съдба и нищо не може да се направи по въпроса. Други обаче, далеч не могат да свикнат с тази мисъл. Те прибягват до действия, подобни на тези на младото парализирано момиче – бягство чрез смърт.

Втората причина е убийството. Ако се опитат да  избягат, много от тях биват убити. Няма статистически данни за регистрираните убийства, защото телата изчезват безследно, като следите биват умело заличени. Друг съществен проблем е, че никой не търси изчезналите момичета – нито техните роднини и близки, останали в родината, нито местните власти, защото самите момичета не са имали адресни регистрации.
По време на проучванията, които прави, авторката на филма решава да се приближи максимално до „местопрестъплението”, внедрявайки се в тези среди. Благодарение на свой приятел турчин тя успява да си уреди близка „среща” със замесените лица. Облича се като проститутка и влиза в конкретен турски бар, намиращ се в квартала на червените фенери в Истанбул – свърталище на проститутки, сводници и клиенти, мястото на покупко-продажбата на тези услуги. Мими Чакърова е наясно, че ако я хванат – край с нея. Планът й е да се предложи на работодателя (сводника), следвайки съвета на своя приятел, а именно да иска по-високо заплащане, за да бъде изгонена от самия сводник (единственият начин да излезе невредима от там). В бара тя е със скрита камера, закрепена в косата. Кадрите, които се виждат във филма от този момент са наистина плашещи.
Но това не се случва само в близка Турция. Подобно положение са наблюдава и в Дубай и Гърция.
В Гърция авторката на филма разговаря с адвокат. Той й разкрива жестоката истина – в цяла Европа полицията е в близки партньорски отношения с трафикантите. Това бива заснето и от камерите на българката – на улично кръстовище в Атина се виждат едновременно трафиканти, сводници, проститутки и полицейско управление и всеки от тези субекти си „върши работата” необезпокояван от другия.

В Дубай ситуацията е сходна. По статистически данни там на една жена се падат трима мъже. От тази гледна точка отношението към жените, жертви на трафика, е една идея по-добро. За разлика от другите места, където тази услуга се предлага в по-крайните, маргинализирани територии, то в Дубай това се случва в елитни хотели и заведения, а жените са облечени в скъпи тоалети. Но и тук полицията си затваря очите пред този проблем.  В Дубай проституцията и трафикът на жени не се свързва толкова със секса, колкото с властта и парите. Една от жертвите, попаднала там споделя, че клиентите, които е обслужвала били всякакви – араби, пакистанци, молдовци, руснаци, американци, индуси, англичани – „всякакви”. Понякога й се налагало да обслужва по 30 души на вечер. Момичето разказва, че е забременяла още от първия си клиент. Сексът с бременни било доста скъпо удоволствие, затова вместо да я „освободят”, клиентите й се увеличили. Отговорничката в бардака, в който работела, й подарила походно легло. Тъй като коремът на бременната бил доста голям, на леглото наставничката й изрязала дупка, за да може той (коремът)  да потъва, за по-голямо удобство на клиента, докато обслужва нуждите си. Разказвайки тази ситуация, тя допълва „ Клиентът си беше платил  и трябваше да си разтварям краката. Ако не се подчинях и откажех, можеха да ме хвърлят от петнайсетия етаж, да ме удавят в океана или да ме заровят живя в пясъка и никой нямаше да ме потърси...” Вика (така се казва жертвата) успява да се измъкне след раждането на детето (момиченце), но се налага да остави дъщеря си там.
Интересен е случаят и на нигерийските жени. Те силно вярват във вуду магиите и проституират, за да се спасят. Според тях, ако се опитат да избягат, вещиците ще избият семействата им.
Не на последно място – гледната точка на самите трафиканти – търговците на женска плът. Авторката на филма успява да се свърже с двама, които склоняват да говорят с гръб към камерата.  Те твърдят, че не принуждават нито едно момиче насила. Всички са там по свое желание, а самоубийствените им инициативи са в следствие на любовно разочарование. Някои от тях се пропивали и сами се погубвали. Трафикантите твърдят, че гледат на жените с респект и уважение – те са работещи жени. Предпочитанията им са главно към рускините, защото били добри и опитни във вършенето на подобна работа.

А ето и как стоят нещата за България:

На премиерата на филма присъстваха представители на организацията Кампания А21. Нейният главен клон е в Англия, но има 7 офиса в 6 общо страни. Основната цел на тази неправителствена организация  е именно  борбата с трафика на хора. Представителите споделиха, че конкретната им работа се съсредоточава в 4 главни области – превенция ( на доброволческа основа), подкрепа (чрез осигуряване на защитени жилища), правосъдие ( работа с голям адвокатски екип) и партньорство с местната власт. Те от своя страна съобщиха, че към момента данните сочат следното :


1 на всеки 100 хиляди трафиканта бива някога осъден

1-2% от жертвите успяват да се измъкнат и биват спасени.

12г. – средна възраст на хората, станали жертва на трафика.

Близо 65 % от жертвите на трафик в България са на възраст от 18 до 24г.

Според изследване на асоциация "Анимус" 10 000 българи годишно стават жертва на трафик.

На събитието присъства и представител на движение към организацията „Дъщерите на България”. Тя разказа част от своите наблюдения в хода на различни изследователски проекти. По думите й стана ясно, че  най-голям процент от хората станали жертви на трафика са живеели в приюти и сиропиталища. „Никога не съм виждала българка проститутка, която да не е живяла в сиропиталище. Сиропиталищата са донорите на тази индустрия. Децата, които живеят там нямат нищо – те не познават цената на човешкия живот. Но не са жертви само момичетата. При момчетата моделът е същият”. Като най-засегнати райони в страната тя посочва Сандански, Пазарджик и  Ботевград.

И продължи да разказва: „Питаме децата там „какво значи любов”, а те казват секс. Питаме кой е начело на сиропиталището и имат ли връзка с нея, а те казват „Не. Тя ме продаде”. ” Най-страшен беше разказът за малко село в близост до гр. Сандански (не се сети за името): „Ако отидете там ще видите по улиците голи деца между 2 и 7 г. Тези, които са на 12 и повече, вече проституират. Случвало се е да попитаме дете къде е майка му и защо е само, а то да ни отговори „Не знам. Нямам майка, но нейната (посочва друго дете) ме гледа”. Много е страшно”. Движението има за цел да създаде отношения на близост с жените, продаващи женска плът, а също и с потенциалните жертви на тази индустрия. Превенцията, на която наблягат, е посещение на такива домове и информиране на децата.

Представители и на двете организации споделиха, че за България е много характерно „брандирането” на момичетата. Правилата са следните:
Трафикантът се свързва с жертвата. Обикновено това става чрез интимна близост- започва връзка с жертвата, която на своя страна не подозира нищо. Кара я да си татуира неговото име някъде по тялото, дадена българска поговорка или нещо друго, което да е натоварено с конкретна религиозна символика. Това е своеобразният „знак” на трафиканта. По този начин се разбира от къде е „стоката”. След това я увещава да заминат. Има различни начини, като най-фрапиращият беше – трафикантът се сгодява за момичето и я кара да заминат да работят за кратко в чужбина, за да съберат достатъчно, за да си направят хубава сватба. След това я продават. Понякога актът на покупко-продажбата се осъществява изцяло в рамките на страната, като жертвата остава да работи в пределите на България. В някои от случаите трафикантът е собственият мъж на жертвата. Той я продава, но продължава да живее с нея.


Апелът към всички е: Нека всеки се обединим около каузата, защото това са нашите дъщери, сестри, внучки и приятелки...


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 LEXUS

    0 7 Отговор
    Ще я разкърша като варена кокошка
  • 2 Petar st

    7 3 Отговор
    Как си намират жертвите мога да ви кажа..докато някой момичета си изкарват парите с честен труд..макар че съм много против бармакни сервитьорки и такива професии подобни..други искат като повечето Българи да минат по тънката струна и се светнаха като навършат 18 г. с 1-2 приятелки още си наемат квартира наспамват bezplatno..alo.bg и други сайтове за запознанства с оферти за платен с#кс и почват да ги къртят като луди щото верно има много красиви момичета...напарво п^тки..и след време като почнат да дърпат на старите пушки клиантелата викат бригадите те им звънат уж като клиенти, заплашват ги с заплахи за убийство на тях самите или на членове на семейството и момичетата отиват у европата..в тяхно лице мутрите имат машини за пари... но цялото нешо го написах да си помислите 'имат ли вина' самите 'невинни' момичета....
  • 3 Симеон Тасев

    2 3 Отговор
    темата е малко тънка в България неща в никое отношение не са наред
  • 4 трезво мислещ

    2 2 Отговор
    Нема страшно,той Господ като види,че не ставаме за никакъв праз рано или късно ще ни затрие.Човешкия вид е изпълнен само с несъвършенства,но стремежа на Господ да създаде съвършенството го е подтикнало да възложи търпение и старание върху нашия биологичен вид,но всичко си има граници,а мисля че ние сме прекрачили доста от тях.Всеки си плаща за греховете,карма,но никой не се замисля върху нея и живее за момента,ние сме толкова нищожни но и толкова темпераментни,че си въобразяваме че можем да достигнем висотата на Създателя.Ние не можем да надрастнем своите пороци,не можем да опознаем себе си и заобикалящото ни,а се надяваме да дадем обяснение за всичко сътворено и начина по който е сътворено(съвършенството на Вселената,което ние наричаме хаос,защото не можем да го разберем).Лично аз мисля,че като вид няма да оцелеем до момента в който ще имаме отговор за всичко, защото ние сме най-несъвършения биологичен вид с най-много пороци и най-податлив към самоунищожение.Относно кармата,всеки ще си сърба попарата рано или късно и то в неколкократна доза,така че никой да не мисли,че утре от други ден няма да плаща сметка за стореното.
  • 5 BULGARINA

    1 2 Отговор
    OXXX,ISKAM YA NA MACHTATA....XARESVAIM NA MLADITE MOMICHENZA,ZASHTOTO ISKAT DA SI ZADOVOLIAT STRASTITE Y UDOVOLSTVIATA,INACHE,NIAMASHE DA BUDAT TAM....ZA DA PROSTITUIRVAT,NALI???
  • 6 йордан иванов

    0 1 Отговор
    Кой каквото търси си го намира..