Историята показва, че на Русия не може да се вярва

Докато руската инвазия в Украйна наближава втората си годишнина, няколко международни наблюдатели започват да се питат как ще свърши войната. Някои твърдят, че Украйна не може да спечели. Други смятат, че войната върви към задънена улица. Трети твърдят, че помощта за Украйна е твърде скъпа и тези лица искат международната общност да намали усилията си за помощ за тази източноевропейска държава, пише за The Hill Марк Темницки, журналист и чуждестранен сътрудник в Евразийския център на Атлантическия съвет.

Предвид тези погрешни и дезинформирани възгледи, тази тълпа призова Украйна да бъде принудена да сключи мирно споразумение с Русия, за да спре боевете. Те вярват, че прекратяването на огъня би спасило животи. Те също смятат, че това ще сложи край на войната. В крайна сметка те предполагат, че примирието ще бъде спазено.

Всички тези предположения обаче са неверни. Ако Украйна бъде принудена да подпише споразумение за прекратяване на огъня с Русия, то историята показва, че Руската федерация просто ще изчака международната общност да измести фокуса си другаде, преди да прегрупира силите си и да започне нова инвазия. Това би довело до още по-голям, по-опустошителен конфликт в Европа.

Това не е пресилен сценарий. През последните няколко десетилетия Русия многократно е нарушавала примирията и договорите до такава степен, че просто не може да ѝ се вярва, че ще спази какъвто и да е ангажимент. Нищо в поведението на Русия не предполага, че тя заслужава доверие или че ще поддържа споразумения с Украйна. Всъщност историята показва друго.

Да вземем например Минските споразумения. По време на първото руско нахлуване в Украйна през 2014 г. руските сили навлязоха в Донбас и окупираха части от Луганск и Донецк. Няколко месеца по-късно Украйна и Русия се срещнаха с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), за да разрешат конфликта. Минските споразумения представляват опит за "осигуряване на мирно решение" на конфликта в Донбас.

Години наред украински и руски представители се срещаха с членове на ОССЕ, за да обсъдят ситуацията. Те се фокусираха върху деескалацията в региона. Русия обаче непрекъснато нарушаваше примирията. Руската федерация отказа да изтегли своите войски и военна техника от окупираните от Русия райони в Донбас и това доведе до по-голямо напрежение. До февруари 2022 г. Русия напълно наруши протоколите. Тя обяви окупираните от Русия региони в Източна Украйна за автономни и три дни по-късно започна пълномащабно нахлуване.

Конфликтът в Донбас също не беше първият, при който Русия грубо наруши примирието, с което се съгласи по-рано. По време на руско-грузинската война през август 2008 г. Русия нахлу в грузинските провинции Абхазия и Южна Осетия. Стотици бяха убити и много други бяха ранени в конфликта. Когато Руската федерация окупира тези грузински територии, Грузия поиска помощ от международната общност. С посредничество беше постигнато примирие, но след това Русия го наруши, като не се изтегли от окупираните региони в Грузия. Русия продължава да окупира Абхазия и Южна Осетия и до днес, свидетелство за липсата на загриженост или спазване на примирията.

Освен прекратяването на огъня, Русия наруши няколко норми, определени от международните организации, с които тя е обвързана. Например, съгласно член 2, раздел 4 от Хартата на Организацията на обединените нации, "всички членове трябва да се въздържат в своите международни отношения от заплаха или използване на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава". Русия е нарушила тази част от Хартата на ООН многократно, като нахлу в Грузия през 2008 г. и след това в Украйна през 2014 г. и 2022 г. Като наказание Русия беше отстранена от Съвета по правата на човека на ООН, но това дори не беше и плесник през пръстите.

Други международни организации също наказаха Русия за нарушаване на техните правила. Например, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е организация, която се стреми да "поддържа правата на човека, демокрацията и върховенството на закона в целия континент". Когато Русия започна своята пълномащабна инвазия в Украйна през 2022 г., ПАСЕ постанови, че ще изключи Руската федерация. Други групи, като ФИФА, Съюза на европейските футболни асоциации и Международния олимпийски комитет, също преустановиха членството на Русия поради нахлуването в Украйна.

И накрая, освен нарушаването на примирията и нарушаването на уставите на международните организации, Русия е нарушила множество международни договори. Например Руската федерация наруши договора Нов СТАРТ през 2023 г., като отказа да разреши инспекции на място на ядрени оръжия. Руската федерация също отхвърли искането на САЩ за обсъждане на опасенията относно спазването на този договор.

По същия начин беше установено, че Руската федерация е нарушила Договора за ликвидиране на ядрените сили със среден обсег, като е разположила ракети, които летят до обхвати, забранени от Договора за РСМД. Руснаците отрекоха тези твърдения, но също така отказаха да прекратят тези операции, когато бяха помолени.

Накрая и най-скоро Русия се оттегли от Договора за обикновените въоръжени сили в Европа. Споразумението поставя всеобхватни ограничения върху някои видове конвенционално военно оборудване в Европа. На въпроса защо се оттегля, руски официални лица казаха, че договорът "не отговаря на интересите на Русия". Това решение е безразсъдно и ще доведе до още по-крехки отношения между Русия и Европа.

Като цяло Руската федерация има история на нарушаване на множество примирия, споразумения и договори на международни организации. Моделът предполага, че Руската федерация не зачита международните норми и разпоредби и следователно няма надеждност при сключването на споразумения.

Следователно Украйна не може да си позволи да бъде принудена да сключи примирие с Русия. Историята показва, че Русия няма отношение към подобни споразумения. Може дори да се каже, че те не отговарят на интересите на Украйна.

Единственият начин да се сложи край на руско-украинската война е с поражението на Русия. Както показва историята, всеки друг резултат ще доведе само до по-нататъшна смърт и унищожение в Европа и Украйна.