Партии и вождове любими

Паулина ШИШКОВА

Излязоха данните от социологическите проучвания на Маркет Линкс и Алфа Рисърч за рейтинга на нашите партии и техните водачи. Ще си позволя да ги анализирам и да добавя моя малко по-различен анализ към този на професионалистите. Дано има някаква полза от това.

Рейтингът на Делян Пеевски пада все по-ниско – стигнал е санитарния минимум от 5%. Понеже електоралната подкрепа на партията, на която той е един от новоизбраните лидери, е около 9.7%, това означава, че половината от избирателите на ДПС не одобряват своя вожд. Ахмед Доган назначи втори ръководител – д-р Чакъров. Въпреки че той не е толкова активен и напорист като българинът Пеевски, рейтингът му е по-голям и се доближава до този на партията.

Очевидно, че решаващо значение за рейтинга имат не изявите и забавните интервюта на партийния лидер, а неговият етнически произход. Това е едното обяснение, защо Чакъров, макар да не си е отворил устата, се ползва с повече любов от своите хора. Кръвта вода не става, както се казва. Вторият фактор за различието между двамата водачи е тяхната обществена активност. Високият адреналин на Пеевски в пленарната зала и около нея ще му изяде главата. Ако беше кротко седял на стола си или не се явяваше в парламента въобще, щеше да се покачи и неговият рейтинг. У нас колкото повече си мълчиш и бездействаш, толкова ставаш по-любим на електората.

За ГЕРБ и Бойко Борисов нищо ново не може да се каже. Процентът и на одобрение, и на неодобрение е застинал във въздуха. Тази партия се е абонирала за първото място на народната любов. С малко, но завинаги. Хванала е здраво 23-24 % и не мърда, не шава. Нито партията, нито нейният вожд правят нещо. Но какъвто и вятър да повее, тя непоклатимо стиска заветните 23% от любовта на народа. Най-одобряваният партиен лидер в РБ е Бойко Борисов. Много го обичат – 21,6%, но и много не го обичат – 51%. Очевидно колоритният вожд на българското племе не е безразличен на българите, които или силно обичат, или силно мразят.

Мразенето трябва да го припишем на привържениците на ПП, ДБ, БСП и Възраждане – горе долу числото 51 се натаманява от сбора на техните проценти. Защо е най-обичливият лидер трудно може да се каже, след като историята и настоящето не могат да свържат никакво постижение в България с неговите действия. Може би отговора трябва да дадат психолозите. Симпатяга, близък до обикновения човек, не особено красив и образован – като останалите българи. Друго тук е важно. ГЕРБ и Борисов са най-твърдо прикрепената към земята партия. 23-24% от гласуващите е твърдото ядро на нейните привърженици.

Резултатът от актуалния рейтинг не се различава от досегашния. ГЕРБ е партията с най-твърдия електорат, такава, каквато беше БКП, а след това през първите 10 години на прехода – и БСП. Електоратът е сплотен, единен, хванал се е яко за ръцете и работи на застрахователния принцип „един за всички – всички за един“. Поддържат се, помагат си, съдействат си един на друг къде за заемане на леко и доходно място, къде за получаване на тлъста обществена поръчка, за приватизация на някой обект и т.н. и т.н. Умеят си ги тези работи хората, практични, предприемчиви и работливи са партийните членове и симпатизантите на ГЕРБ. Устремени към една висока цел те са сплотени в едно голямо семейство. Такава партия не остарява нито намалява електоралната си подкрепа. Напротив, тя само се размножава и уголемява. Има храна, сигурност, другарски и роднински връзки – какво му трябва още на човек.

Такава стабилност няма в ПП, в ДБ и в ПП-ДБ. В тези партии влизат амбициозни млади хора, които не знаят какво искат и в каква посока канализират енергията си. Колебаят се, размишляват, съмняват се. Те не са стабилни. Как народът да им повери управлението на държавата, след като са зелени, неопитни и се влияят от различни вредни западени течения. Затова Асен Василев има 13,8% доверие и 61,1% недоверие. Кирил Петков събира още повече неодобрение – 64,3%. Неодобрението им е значително и затова, защото те са много активни в икономиката и политиката, подобно на Пеевски.

Този извод правим и чрез сравнението им с другия водач на коалицията – Христо Иванов, който, независимо че оплеска Конституцията, има по-висок процент от тях – 15,2, а и недоверието към него не надхвърля 50%. Причините за по-доброто отношение на българите към Иванов са неговите дълбоки социалистически корени и чистотата на образованието му – то е само българско и не е замърсено от харвардската мушонгия. (Впрочем Харвард стана мръсна дума и затова повечето нобелови лауреати, които са завършили Харвард, заличиха бостънското училище от своите биографии).

Очаквано ППДБ има по-нисък рейтинг от ГЕРБ и Бойко – 19,2%. Винаги то ще има поне 6 депутати по-малко и ще заема непрестижното второ място. Впрочем учудващо е, че все още не са под чертата, както им предричаха всички анализатори и врачки. След действията им вътре в сглобката и след хвалбите, с които обсипаха юриста с най-главно Ю Десислава Атанасова, те трябваше да бъдат заличени от гласоподавателите си и да паднат под чертата. Интересно кой ги одобрява, лично аз нямам обяснение. Дали Борисов не е отлял от гласовете си... Не знам. Трябва да се питат тайните служби. Още повече, че след обединяването им с ГЕРБ техните привърженици решиха че трябва окончателно да ги изстържат от сърцето си.

По отношение на другите партии и техните ръководители няма изненади. Костадинов с бавна, но желязна стъпка марширува напред към светлото бъдеще на победата, а зад него ситнят БСП и ИТН. БСП обаче е спокойна. Сега тя е един луксозен старчески дом на дългогодишни членове с побелели коси, които, макар и малобройни, са спокойни за бъдещото на своите деца, внуци и правнуци.

За 35 години преход бившите комунисти изучиха и уредиха своите наследници на добри работни места у нас и в чужбина, на дипломатически служби и в институциите на Европейския съюз. Гордостта на комунистите е че канализираха материалните блага на родината си само в своите къщички и създадоха прекрасни условия за живот на многобройната си челяд. За разлика от тях бившите хора и техните деца се разбягаха като пилци по чужбината или легнаха в гроба.

Та така. Политическата карта на България се стабилизира и сега тя включва мощната герберска армия, застаналия гордо до нея ДПС, пърхащите наоколо птички на ППДБ и малобройните но стройни редици на Възраждане, БСП и ИТН. На картата не се вижда ясно и отчетливо народът на България. Но това надали има значение.