Кеворк Кеворкян: Грабежи и чудеса

Тук, при нас, още преди руснаците да са ни налазили, десетки хиляди българи оцеляват някак изобщо без вода – понеже са окупирани от управници-идиоти

Една проста сметка показа 36-те години Преход са изтърбушили националната ВиК мрежа с 33 милиарда

„Не са минали и две седмици от опита за убийство, а хората вече го забравят!“ – ядосва се Джейсън Милър, един от най-близките сътрудници на Тръмп. Думите му са цитирани от Боб Удуърд в новата му книга „Война“ – колкото да потвърдят за сетен път, че живеем във времена, в които всичко минава през диктата на добре познатата фраза „Всяко чудо за три дни“.

В по-предишни времена тази фраза е едно от утешенията, с които човек посреща несгодите на Живота. Въпреки че, специално нас, нищо не ни отминава, без да си платим – и то винаги с някаква надценка. Така въпросната фраза постепенно се е превърнала и в признание за нечовешкото ни търпение.

В същото време, тя е и оправданието на властниците, те дори вярват, че една саката фраза може да прикрие и дори да опрости всичките им грехове.

Тия дни, българин-професор, който живее в Украйна, се оплака по телевизията от безводието в окупираните украински територии – руснаците им пускали вода по 2-3 часа на седмица. Тук, при нас, още преди руснаците да са ни налазили, десетки хиляди българи оцеляват някак изобщо без вода – понеже са окупирани от управници-идиоти.

Наскоро великодушно ни съобщиха, че са нужни 33/трийсет и три милиарда лева, за да се ремонтира цялата ВиК мрежа на страната. Една проста сметка – до по-сложните изобщо няма защо да прибягваме – показва, че 36-те години Преход са изтърбушили националната ВиК мрежа с 33 милиарда.

Политическата секта е парализирана пред Разрухата. Вече не смее да ломоти нещо и за наследството на проклетия соц. Само от време на време някой по-наивен управник изтървава някаква дребна истина: към 2020 година били изхарчени десетина милиарда европейски пари и „течът“ на питейна вода бил намален от 61 на 60 процента. От 61 – на 60 процента. Ура – три пъти ура.

Държат хората жадни – и понякога, за разнообразие ги давят. Може и така да се каже: „ония“ изселваха села, за да строят язовири, а тия пък ги използват наготово, за да давят хора.

Прехода заварва България с 6/шест хиляди и 200 язовира, по този показател страната е на първо място в Европа. Не е ясно, колко от тях са оцелели – но се знае, че винаги няколко десетки се нуждаят от спешен ремонт, но това така и не се случва. Не е лесно да бъде стопанисвано подобно богатство – и то от хора, които могат само да разпродават и плячкосват.

Тия дни Би Ти Ви получи награда за „обективно и последователно отразяване на теми, свързани с добивната индустрия“. Доста медии отразиха „Деня на миньора“, а покрай това подчертаха и „ключовата роля“ на сектора за добиване на суровини, който можел да ни осигури дори лидерска позиция в Европа. Пак три пъти ура.

Неизбежно е след тази хвалба да не си припомним за едно чудо, което не само че не се забравя за три дни, ами завинаги ще ни настани на лидерската позиция дори в Слънчевата система.

Единствено българските властници, които са все с разчекнати усти в очакване на поредния тлъст залък, са слепи за това чудо на чудесата - което по съвместителство е и най-големият грабеж в Историята ни. Грабеж, който ни представя като налудна държава. Направо сме за „Рекордите на Гинес“.

Грабежът на века

(16 март 2021 година, фрагменти)

Има един одит/доклад на Сметната палата от 2016 година, от който става ясно какви изуйгащници са ни управлявали от 1999 година насам, когато е обявена концесията за златното находище в Челопеч - не че и преди това са били по-големи храбреци.

Основният извод на доклада е зашеметяващ: само за три години /2011-2013/ канадската компания „Дънди Прешъс“ е добила в Челопеч злато, мед и сребро за 1,5 милиарда долара. Българската хазна също трябва да е доволна - нейният дял са цели 23 милиона от този милиард и половина.

Извод: злато гази, гладен ходи, канадска пословица. Този доклад е неподправен източник на сведения за българската политическа мекушавост; документална летопис - кратка, стегната и позорна - на безпомощността и безразличието на Политическата Секта. И е неизбежно човек да си каже, че управниците ни пет пари не дават за най-голямото златно находище в Европа, какво остава за някакъв си народец… (край на фрагмента)

А иначе сме готови да станем европейски шампиони в добивната индустрия. Ако се доверим изцяло на фразата „Всяко чудо за три дни“, това ще означава до голяма степен да преглътнем коварния ѝ смисъл, лекомислено да приемем факта, че тя, всъщност, оправдава забравата, злоупотребите и преиначаванията на Истината.

Да обърнем внимание и на други чудеса. Преди четири години, нашите политически недоносчета се накокошиниха, че ни е нужна депутинизация. ПростоКирчо направо се закани да изтреби руската „пета колона“, която той упорито нарича „колония“. Нищо подобно не се случи, разбира се. Но поне стана ясно, че по-лесно ще бъде извършена депутинизацията на България, отколкото депростокирчовизацията ѝ.

И какво сега - след случилото се на 18 август във Вашингтон, депутинизация на света ли предстои? И пак Кирчо ли ще я извърши?

А представлението във Вашингтон си го биваше. Евро „лидерите“ успяха да си издействат покани за срещата на Тръмп със Зеленски, за да ги видим, какви сиви хорица са, нищо повече от това. Някои украински анализатори твърдяха, че дори изказванията им са подготвени и аранжирани така, че да няма повторения и излишни отклонения. Раздали са им пиесата – и те просто трябваше да внимават, за да не сгрешат репликите си.

Жалка картинка бяха, без никакво преувеличение, по някое време дори ми стана неудобно да ги гледам, особено когато Тръмп ги подкара към Овалния кабинет, понеже трябвало да говори по телефона с Путин. С такива слабаци Европа окончателно ще потъне.

Впрочем, първата част на представлението – срещата на Тръмп със Зеленски – по същество приключи, още когато домакинът елегантно принуди украинския президент да потвърди, че не очаква повече подаръци и ще купува американско оръжие.

В книгата на Боб Удуърд, която споменах по-горе, срещаме следния епизод, цитат:

„В началото на 2024 г. един от сътрудниците на Тръмп стои пред офиса на бившия президент в Мар-а-Лаго. Тръмп го е помолил да напусне помещението, за да проведе, по собствените му думи, личен телефонен разговор с руския президент Владимир Путин. Според въпросния сътрудник, в периода след като напуска Белия дом през 2021 г., има редица подобни обаждания между двамата – може би цели седем на брой.“

През юли Боб Удуърд пита Джейсън Милър, говорителят на кампанията на Тръмп, дали знае за телефонната комуникация между него и Путин. Отговорът е, че не е в течение.

- Може ли Тръмп да говори с Путин сега?
- Сигурен съм, че знаят как да се свържат един с друг.
- Обсъждат ли как да спрат войната в Украйна?
- Президентът Тръмп е казвал, че ще я спре и смятам, че е способен. Мисля, че може да я спре, още преди да е встъпил в длъжност – отговаря Милър.

Самият Тръмп също нееднократно го е заявявал публично на митинги. В същото време, законът „Логън“ забранява частни лица да водят преговори по спорове между Съединените щати и чуждо правителство без изрично упълномощаване…“ /край на цитата/

В епилога на книгата си Удуърд пише, че щом се събуди сутрин, първата му мисъл е: „Какво крият копелетата?“ Той е видимо пристрастен в оценката си за Байдън - изобщо не се занимава, например, с твърденията около украинския бизнес на сина му Хънтър. Обективният читател обаче едва ли ще изключи бившия президент от кръга на лъжливите копелета.

Наистина: какво крият те? Да се върнем при нашите овце, както казват французите. Наблюдавайте тукашните подлизурковци, които окончателно обезличиха нещастната ни политика – наблюдавайте ги тия парясници, как скимтят, че нямат поне по два задника, за да уцелят правилната посока. Здраво ще се забавлявате.

Източник: www.kevorkkevorkian.com