Идеята за вечен автомобил, който никога не ръждясва, звучи като мечта за всеки собственик, но в реалността на масовото производство неръждаемата стомана остава по-скоро екзотичен експеримент, отколкото индустриален стандарт. Макар Ford да доказа още през 30-те години на миналия век, че каросерия от такъв материал може да надживее поколения, причините този метал да не доминира конвейерите са комплексен микс от икономика, физика и дори човешка психология.
Основната пречка се крие в невероятната упоритост на материала при обработка. Неръждаемата стомана е значително по-твърда и жилава от стандартната нисковъглеродна стомана, използвана в индустрията. Това означава, че огромните преси, които оформят калниците и капаците, се износват с главоломна скорост, а матриците за детайлите трябва да се сменят постоянно. Процесът на заваряване също изисква специфична среда и технологии, което превръща производствената линия в скъпоструващо логистично предизвикателство, вдигащо крайната цена на автомобила до небесата.
Естетиката е друг „подводен камък“, който плаши маркетинговите отдели. Неръждаемата стомана е капризна към боите и обикновено се оставя в естествения си метален блясък. Това не само лишава купувачите от цветово разнообразие, но и превръща поддръжката в кошмар – всяко докосване оставя отпечатъци, а всяка малка драскотина личи от километри. Ако пък се стигне до лек удар на паркинга, ремонтът се превръща в изкуство. Традиционното изчукване и китване тук не работят; възстановяването на перфектната гладка повърхност на голия метал е толкова трудно, че често е по-лесно (и евтино) да се смени целият детайл.
Парадоксално, но дори най-голямото предимство на материала – неговата вечност – не е в негова полза. Автомобилната индустрия е изградена върху жизнени цикли. Повечето шофьори сменят превозното си средство много преди корозията да е нанесла фатални щети, а дотогава интериорът, окачването и електрониката вече са морално и физически остарели. В свят, в който технологиите се развиват светкавично, инвестицията в каросерия, която ще издържи сто години, просто не изглежда логична нито за производителите, нито за потребителите.