Автомобилите с марка Renault са сред най-разпространените по родните пътища. Що се отнася до старите френски возила обаче, това съвсем не е така. Ретро моделите на Renault са рядкост за страната ни и представляват особен интерес. Най-често срещаните екземпляри са от моделите 8 и 10, които са се произвеждали в България. Темата ни обаче засяга едно мъничко возило с моделен номер 4 CV. Автомобилчето е собственост на Иван Мутафчиев и скоро ще навърши 55 години. Преклонната (за автомобил) възраст обаче съвсем не му личи.
Производството на 4 CV започва през 1949 г. От конвейера на френската компания слиза четириколесно, което много бързо се превръща в хит на пазара за малолитражни коли. Проектът за него е дело на самия Леу Рено и датира от преди Втората световна война. В България са запазени няколко екземпляра от модела 4 CV, но този заслужава особено внимание. Направен е през далечната 1950 г. и е оборудван с двигателче с обем 748 см3.
Мощността е цели 21 к.с, които се достигат при 4 300 об./мин. Агретатът е с висящи клапани, а към него е монтирана малка механична скоростна кутия. Интересно е, че моторът е задноразположен, което е нещо нормално за следвоенните модели на френската компания. Спирачките са барабанни и на четирите колела, а ел. системата е 6-волтова. Това са само малка част от интересните технически решения. В интериора на колата има някои особености, които са доста нестандартни. Първото, което веднага прави впечатление са обратно отварящите се предни врати. Радиаторът на автомобила е пред двигателя, но понеже агрегатът се намира отдзад охладителят е залепен зад задната седалка. Въздухът влиза през специални отвори на калниците. Въпреки че охлаждането е водно, парното действа по съвсем друга схема. Топлият въздух от мотора преминава през праговете на автомобила и излиза под предното стъкло. Седалките са малки, но изключително удобни. Задните странични прозорци се отварят чрез плъзгане, а предните - само в триъгълната си част. Друга особеност е отворът на резервоара за гориво. Той се намира в моторния отсек, а охладителната течност се долива от отвор, намиращ се под задното стъкло. Металното арматурно табло е максимално опростено. Голям скоростомер, уреди за гориво и температура на водата и всичко останало се отчита с контролни лампи.
Багажникът, който се намира отпред, е доста малък. В него с мъка е вместена резервната гума и общо взето за друго не остава място. Първоначално тази типично градска кола е конструирана специално за страните от Африка и по-конкретно за таксиметрови услуги. Впоследствие се налага като масов автомобил и в Европа. От модела 4 CV са произведени 1 105 000 екземпляра. Въпреки това днес “мъникът” е рядкост и може спокойно да се твърди, че е направо екзотика за българските пътища.
| Технически характеристики | |
| Ford Custom V8 (1951 г.) | |
| Двигател | задноразположен редови четирицилиндров |
| Работен обем | 748 см3 |
| Мощност | 21 к.с. при 4 100 об./мин. |
| Диаметър на цилиндъра и ход на буталото | 54.5/80 мм |
| Скоростна кутия | механична четиристепенна |
| Спирачки | барабанни на четирите колела |
| Окачване отпред/отзад | пружини/ресори |
| Максимална скорост | 100 км/ч. |
| Габарити | 3 640/1 430/1 420 мм |
Радославъ СЛАВЧЕВЪ
rslavtchev@avto.bg