Динамичната ситуация на пазара на горива и постоянно растящите цени на колонките закономерно възраждат интереса на шофьорите към алтернативните енергийни източници. Първото нещо, което обаче трябва да изплува в съзнанието преди вземането на подобно кардинално решение, съвсем не е икономическият триумф, а чистата проба сигурност. Бягството от скъпия бензин крие сериозни подводни камъни, които могат да превърнат автомобила в тиктакаща бомба, ако се подходи с лека ръка.
Специалистите от бранша са категорични, че в стремежа си за бързо избиване на инвестицията, водачите често допускат фаталната грешка да се доверяват на гаражни майстори и компоненти със съмнителен произход. Професионалното инсталиране на газова уредба (LPG) изисква абсолютна прецизност и сертифициран софтуер. Хрониката на инцидентите редовно се пълни със зловещи случаи на експлозии по време на зареждане на бензиностанции, чийто корен винаги е един и същ – системни неизправности, изпускащи клапани или немърливо скачени магистрали. При работа под високо налягане компромисите са просто немислими.
От друга страна, въпреки че шофирането на газ на хартия излиза в пъти по-евтино, първоначалната стъпка съвсем не е евтина. Преоборудването на модерен инжекционен двигател изисква солидна финансова инжекция в самото начало, която не всеки бюджет може да поеме веднага. Към това трябва да се добавят и тежките бюрократични процедури по легализация, преминаването през специализирани технически прегледи и смяната на документите на автомобила.
Техническата страна на нещата става още по-сложна при съвременните двигатели с директно впръскване на горивото (като TSI, GDI, EcoBoost), където бензиновите инжектори са разположени директно в горивната камера. Тъй като те се охлаждат от преминаващия през тях бензин, спирането на този поток при преминаване на газ би довело до моменталното им опичане и деструкция от високата температура. За да се избегне това, модерните газови инжекционни системи са принудени постоянно да впръскват малки дози бензин (около 10–20% от общата смес) заедно с пропан-бутана, което автоматично намалява очакваната икономическа ефективност. Освен това, по-високата температура на изгаряне на газта натоварва термично изпускателните клапани и техните легла, което изисква редовна проверка и регулиране на хлабините, а при някои японски мотори – и задължително монтиране на допълнителни системи за смазване (т.нар. флашлюб).
Друг критичен проблем, който често се неглижира, е електрохимичната съвместимост и софтуерният конфликт между бордовия компютър на колата (ECU) и контролера на газовата уредба. Пропан-бутанът има различно октаново число и скорост на фронта на горене в сравнение с бензина, което при лошо калибрирани горивни карти кара фабричния компютър непрекъснато да коригира тайминга на запалването и смесообразуването (т.нар. горивни тримове). Това неизбежно води до постоянно светене на индикатора "Check Engine", лошо ускорение, детонации и в крайна сметка – до увреждане на катализатора поради преминаване на неизгоряло гориво в изпускателния тракт. Неправилното окабеляване пък може да създаде паразитни шумови сигнали в CAN-шината на автомобила, смущавайки работата на жизненоважни системи за безопасност като ABS и ESP.
Именно тези административни и технологични спънки и сериозните разходи за сертифицирани компоненти често действат като студен душ за ентусиазираните собственици и ги карат да се замислят дали играта изобщо си заслужава. Накрая формулата остава проста: спестяването е реално, но само тогава, когато е подплатено с професионален монтаж и безкомпромисна поддръжка.