Ако се загледате в повечето нови автомобили, то много лесно може да откриете, че голяма част от тях всъщност не разполагат с накрайници на ауспусите, а задните брони все по-често са украсени с блестящи хромирани изпускателни накрайници с два отвора, които залъгват някои по-невежи потребители. Ако обаче се приближите малко и погледнете под каросерията, илюзията се разкрива мигновено. Самата изпускателна тръба често е обикновена стоманена тръба, скрита дискретно отдолу, сочеща директно надолу към асфалта, докато луксозните хромирани накрайници служат само като декоративна пластмасова облицовка.
Тази широко разпространена тенденция в дизайна предизвика ожесточени дебати в средите на автомобилните ентусиасти, където критиците редовно осъждат тази практика като нечестна. Въпреки негативните реакции в интернет обаче, автомобилните производители не проявяват никакво намерение да се откажат от този трик, а причините за това се свеждат до деликатно премерване на сили между естетическите изисквания, термичната инженерност и икономиката на производството.
В основата на тази тенденция стои неумолимата еволюция на съвременния автомобилен дизайн. Дизайнерите на екстериора се стремят към широка, стабилна стойка и симетрични долни задни дифузори, където интегрираните отвори за ауспуха създават изтънчен и луксозен вид. Инженерните реалности обаче рядко съвпадат с козметичните идеали. Реалните изпускателни системи трябва да се провират през лабиринт от компоненти под каросерията, виейки се около сложни задни окачвания, обемисти горивни резервоари, батерии, структури за поглъщане на удари и прекомерно големи устройства за контрол на емисиите, като катализатори и филтри за твърди частици. Свързването на действителните функционални тръби директно с декоративните елементи, монтирани на бронята, изисква скъпо специално прокарване, докато монтирането на декоративни отвори в бронята позволява на дизайнерите да постигнат визуалните си цели, без да усложняват разположението на компонентите под каросерията.
Управлението на топлината представлява също толкова сериозно препятствие. Съвременните турбокомпресорни двигатели работят при значително по-високи температури от своите предшественици с атмосферно пълнене, изхвърляйки разпалени отработени газове, които с времето лесно могат да стопят пластмасовите брони или да обезцветят хромираните елементи. Скриването на функционалната тръба под бронята позволява на инженерите да отвеждат високотемпературните отработени газове безопасно далеч от каросерията, като поддържат външните елементи в перфектно състояние и без натрупване на тъмни сажди.
Гъвкавостта в производството осигурява последния финансов стимул. Чрез отделянето на декоративните елементи на бронята от функционалната изпускателна система автомобилните производители могат да използват идентични задни брони за цялата платформа на автомобила – независимо дали той се задвижва от базов четирицилиндров двигател, хибридна задвижваща система или е наточен вариант. Тази стандартизация драстично намалява сложността на сглобяващата линия и спестява милиони от разходи.
Докато автомобилните ентусиасти във форумите може да се възмутят при вида на запушени изпускателни отвори, средностатистическите купувачи в преобладаващата си част предпочитат агресивния, луксозен вид пред откритите сурови тръби. Интересното е, че ерата на фалшивите изпускателни накрайници може скоро да приключи по естествен начин – не защото автомобилните производители се връщат към функционалните стоманени тръби, а защото общоиндустриалният преход към електрическите автомобили в крайна сметка ще премахне изцяло изпускателните тръби.