В края на 20-те години на миналия век автомобилният спорт навлиза в нова ера, известна днес като "годините на Alfa Romeo". Ключ към успеха на италианската марка стават блестящият конструктор Виторио Яно и един от най-добрите пилоти на всички времена Тацио Нуволари. Тандемът между двамата влатства по пистите дълги години, но историята на успеха започва по-рано.
През 1924 г. Виторио Яно работи за FIAT и вече си е изградил репутацията на талантлив инженер. Способностите му обаче са оценени и от други предприемачи. Сред тях е Никола Ромео, който успява да убеди конструктора да напусне най-големия италиански производител и да се присъедини към неговата млада фирма. Още в първите години след постъпването си в Alfa Romeo Яно показва на какво е способен. Създадените от него модели Р1 и 6С 1500 бързо си завоюват достойно място по състезателните трасета. Техният наследник 6С 1750 обаче окончателно поставя на картата на автомобилните спортове Alfa Romeo и заляга в основата на най-големите успехи на марката.
Подобно на предшествениците си, 6С 1750 въплъщава функционалната простота, присъща за конструкцияна на всички италиански спортни коли от 30-те. Турбокомпресорната мощ и елегантната каросерия обаче я превръщат в много повече от типичен представител на онази епоха. Мнозина смятат модела за прадядо на всеки GT-автомобил, произведен някога. Alfa Romeo 6C 1750 се произвежда от 1929 до 1933 г. в три модификации. Turismo и Gran Turismo използват шасита с една и съща база. Разликата между модификациите е в двата разпределителни вала, с които е оборудван двигателят на втората версия. Върховният вариант обаче си остава Gran Sport с късо междуосие, който се превръща в непобедим боец още с дебюта си на състезателните трасета.
Първоначално идеята на Яно да екипира малкото шестцилиндрово двигателче с турбокмпресор получава доста скептични оценки. Нагнетателят осигурява изобилие на въртящ момент за леката каросерия, намалява умората на водача и натоварването на отделните компоненти на конструкцията. Технологията обаче еизпреварила времето си и основателно се смята за недостатъчно надеждна. Яно опровергава критиците още през 1929 г., когато 25 от стартиралите двайсет и шест 1750-ки завършват успешно на "Миле Миля". Следвата година пък се запомня с епичния дуел между Нуволари и Варци. В изтощителния старт за същия приз двамата се преследват през цялото време. Нуволари печели състезанието, като изпреварва съперника си с изключени фаровете през нощта. През 1929-1930 г. Alfa Romeo 6C 1750 печели 24-те часа на Спа, Tourist Trophy и куп други състезания за издръжливост. Моделът се доказва и като отличен "катерач" в поредица планински стартове.
Изключителните успехи на Alfa-та се дължат не само на отличния редови шестак с мощност 95 к.с. В комбинация с леките каросерии на Zagato, чийто успех започва именно с 6C 1750, и James Young моделът трудна среща конкуренция. Произведството продължава до 1933 г., когато от завода излиза последната, шеста серия. Тогава изгрява звездата на нейния заместник 8С 2300. Сглобени са общо 2 259 6C 1750, от които едва 309 от модификацията Gran Sport. Броят им обаче се оказва напълно достатъчен за успешния старт на една марка, която по онова време се състезава с тях - Scuderia Ferrari.
Димитър Димитров
AvtoMitak@avto.bg
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.