Днес Mercedes-Benz, BMW и Audi са имена, които се изговарят заедно някак автоматично и на един дъх. Голямата германска тройка обаче невинаги е изглеждала по този начин. Близо 40 години концернът от Инголщад се бори за достойно място в горния сегмент на средния клас, където съперничеството винаги е било между конструкторите от Щутгарт и Мюнхен. През 1967 г. амбициозният NSU Ro 80 с Ванкелов двигател става първата заявка на някогашния Auto Union за завръщане на автомобилните върхове. Моделът се проваля с фанфари, но пък полага основите за възраждането на марката Audi. Нови две десетилетия са необходими, за да могат "Четирите кръга" да извадят наистина достоен конкурент на "Трилъчевата звезда" и "Синьо-белия пропелер" в началото на 90-те години. Дори повърхностно прелистване на тогавашната германска автомобилна преса показва, че Audi 100 е първият модел на компанията, който се опъва на противниците си от Мюнхен и Щутгарт почти по всички експлоатационни параметри и излиза начело в повечето тестове.
Силата на "стотицата" с фабричен индекс С4 обаче не се състои в самоцелно противопоставяне на пряката конкуренция. Дори децата знаят, че комфортът на Mercedes-Benz и динамиката на BMW са еталонни величини. В края на 80-те конструкторите на Audi решават да наблегнат по-скоро на комплексните качества, като се опитват да съчетаят най-доброто от двата съперника. Резулатът е елегантна лимузина с огромен багажник, просторен салон и пребогат избор от двигатели с мощност от 82 до 326 к.с. Audi 100/А6 не вози толкова добре като E-klasse, но по отношение на управляемостта печели убедително заради предното предаване. Петата серия безспорно е по-динамична, но като функционалност губи генерално. Лимузината от Инголщад превъзхожда и двамата си съперници по параграфа
каросерия
благодарение на двустранното поцинковане на панелите и усилената с 30% устойчивост на усукване в сравнение с предшественика С3.
Петнайсет години след шумния си дебют Audi 100 все още е актуално предложение в горния сегмент на средния клас при употребяваните возила. Това важи с двойна сила за колите, произведени след лятото на 1994 г., когато моделът е модернизиран и окичен с актуалния си индекс А6. Заслуга за това имат високото качество на изработката, безпрецедентната защита против корозия и приемливите за модел от Голямата германска тройка цени на пазара втора ръка.Макар и проектирана в края на 80-те, инголщадската лимузина все още хваща окото със сдържания си дизайн и изпипаната си изработка. Както всеки употребяван автомобил обаче, и 100-ицата си има кусури. Извънредно дразнещото деформиране на декоративните лайстни в долната част на вратите е стара болежка на Audi. В случая усукването бърка не само в очите на собственика, а и в ушите, защото става причина за шумове в иначе отлично звукоизолирания салон при висока скорост. Като типичен магистрален спринтьор 100/А6 често страда от наранявания от малки камъчета по предния капак. Крайно интересно в негативния смисъл на думата може да се окаже и
оборудването
Съвсем не е изключено колата да има климатроник, електрически регулируеми огледала и подгряване на седалките, но стъклата се вдигат и свалят на ръка. За сметка на това салонът почти задължително изглежда чудесно. Използваните материали са от най-високо качество, а сглобката не търпи забележки дори сред солиден пробег и възраст. Ергономията е премислена до най-дребния детайл и само превключвателят на фаровете под формата на малко лостче зад волана може да изненада. В сравнение с Mercedes-Benz E-klasse и BMW 5 салонът на Audi 100/A6 категорично печели по простор, а обемът на багажника (510 л) обяснява афинитета на добре сложените момчета в анцузи към този модел в средата на 90-те.
Част от солидния си имидж 100/А6 несъмнено дължи на богата гама от
двигатели
В това отношение С4 успя да превъзмогне една от най-големите спънки пред предшественика му. На разположение са цели десет агрегата, три от които дизелови. Бензиновата гама започва с добре познатия от други модели на VAG четирицилиндров мотор с обем 1 984 см3 и мощност 101 или 115 к.с. Този двигател обаче се задъхва малко под масата на возило с такива габарити, амортизира се повече и има някои характерни слабости като протекъл заден семеринг на коляновия вал. Най-вече за спокойни водачи е предназначен и 1.8-литровият мотор със 125 коня, монтиран на А6. Минимумът от прилични динамични характеристики и ресурс осигурява 2.3-литровата петцилиндрова машина. Без да блести с кой знае каква мощност (133 к.с.), този мотор показва рафиниран нрав, звук, който може да се обърка много трудно, и изключителна надеждност. Слабото му място е горивната система и по-специално механичният инжекцион КЕ III Jetronic. Дяволът се крие в потенциометъра на разходомера за въздух, чиято продължителност на живота рядко надхвърля 8 години. Целият възел струва между 250 и 300 евро. При късмет и по-упорито търсене може да се намери само потенциометърът, чиято цена не надхвърля 20 евро. Истинското удоволствие зад волана на 100/А6 започва с шестцилиндровите двигатели с обем 2.6 и 2.8 литра и мощност 150 и 174/193 к.с. Тези агрегати изкушават с изключително балансиран ход, изобилие от тяга във всички работни режими и огромен ресурс. За жалост правилната им поддръжка и обслужване са скъпо удоволствие. Дори цената на елементарен ремонт като подмяна на протекъл маркуч по охладителната система изправя косата.
В отговор на баварските и щутгартските стероидни атлети от началото на 90-те Audi изправя суперспортния S4 с 2.2-литров турбодвигател с мощност 230 к.с. Покупката на такъв автомобил граничи с безумие, макар че удоволствието от управлението му няма равно. Същото важи и за останалите модификации от семейството S с 4.2-литров осмак от "баткото" V8/A8. Фантастичните им технически характеристики (мощност между 280 и 326 к.с.) присъстват в сънищата на много почитатели на марката, но са по джоба на малцина.
В зоната на отпадаците директно попада и първият и дизеловите мотори, монтирани на 100-ицата. 2.4-литровият агрегат със смехотворните за такава кола 82 к.с. може да се хареса само на болезнени флегматици, като при това харчи повече от 2.5-литровия турбодизел с директно впръскване с мощност 115 или 140 к.с. Неприятната новина за почитателите на абревиатурата TDi се състои в броя на повредите, които грозят тази модификация. Той е най-висок в сравнение с останалите агрегати (вж. графиката). 1.9-литровият му братовчед е по-надежден, но пък динамиката му куца сериозно.
При правилна експлоатация
трансмисиите
на 100/А6 рядко създават проблеми, независимо дали става дума за пет- или шестстепенната механична скоростна кутия, или четиридиапазонния автомат. По-специално внимание при покупка изискват само мощните модификации с ръчни скорости и версиите quattro, които е добре да види специалист. Самите механизми са достатъчно надеждни, но срещу неправилното обслужване и състезателските маниери няма застраховка.
Като пътно поведение и управляемост Audi 100/А6 има малко достойни конкуренти. Окачването на модела се сочи като най-твърдото от Гомялата германска тройка, макар че BMW 5 не вози кой знае колко по-меко. Стегнатата ходова част се отплаща с много дълъг живот на компонентите, но това далеч не обезсмисля специализирания оглед преди покупка - особено при модификациите с тежък шестцилиндров двигател. Добре би било потенциалният им собственик да се примири предварително и с топящите се спирачни накладки.
Електрическата инсталация
показва малко на брой, но упорити недостатъци. Най-неприятният от тях са отказите на централното заключване. То е пневматично, а компресорчето му се намира под задната седалка, увито в дунапренен маншон. Рано или късно в него кондензира влага, която го поврежда и приключенията започват. На показателя за горивото също не бива да се има безрезервно доверие, а неизправностите по чистачките обикновено се отстраняват с почистване на клеясалите им контактни клеми.
Употребяваните Audi 100/A6 попадат в ценова група, която спира много голяма част от потенциалните им купувачи. Поддръжката на такъв автомобил също не е от най-евтините. Удоволствието от управлението, сигурността, която вдъхва инголщадската лимузина, и високата надеждност обаче категорично накланят везните в нейна полза.
| Справка за модела | |
| Audi 100/A6 (C4) | |
| История | |
| Декември 1990 | Започват продажбите на новото поколение Audi 100 с фабричен индекс C4. Производителят дава 12-годишна гаранция срещу корозия на каросерията и тригодишна за лаковото покритие. Моторната гама се състои от бензинови двигатели с обем 2.0, 2.3 и 2.8 литра и мощност 101/115, 133 и 174 к.с. |
| Юни 1991 | Представена е топверсията S4 с 2.2-литров турбомотор с мощност 230 к.с. Към гамата са добавени също 2.4-литров дизел и 2.5 TDi с 82 и 115 коня съответно. |
| Август 1991 | Стартират продажбите на комбиверсията Avant. |
| Март 1992 | Започва монтирането на 2.6-литров V-образен шестак с мощност 150 к.с. |
| Март 1993 | Върховата модификация S4 започва да се екипира с 4.2-литров V-образен осмак с мощност 280 к.с. |
| Юни 1994 | Моделът е модернизиран и получава името А6. Топмодификацията е прекръстена на S6, а мощността є е увеличена на 290 к.с. Започва монтирането на нов 1.9-литров TDi с 90 к.с., а мощноста на 2.5-литровия турбодизел нараства на 140 к.с. |
| Август 1995 | 1.8-литров бензинов двигател със 125 к.с. става нов базов мотор. |
| Март 1996 | На пазара излиза нов вариант на топверсията S6 plus с мощност 326 к.с. |
| ЦЕНИ НА РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ | |
| Двигател (без оборудване) | 2 335 EUR |
| Скоростна кутия (механична) | 2 202 EUR |
| Динамо | 593 EUR |
| Стартер | 317 EUR |
| Водна помпа | 83 EUR |
| Ауспух (комплект) | 481 EUR |
| Спирачни дискове (2 бр. предни) | 84 EUR |
| Накладки (предни дискови) | 90 EUR |
| Фар (комплект) | 179 EUR |
| Преден калник | 115 EUR |
|
Цените са за оригинални резервни части по справочника Eurotax Schwacke /без ДДС/ за модел Audi 100 2.3 E /133 к. с./, произведен 1994 г. |
|
| Audi 100/A6 (C4) | |
| АЛТЕРНАТИВИТЕ | |
| Audi 100/A6 (C4) | |
| Работен обем | 1 984-4 172 куб. см |
| Мощност |
82-326 к. с. |
| Максимална скорост | 160-250 км/ч |
| Ускорение до 100 км/ч | 16.8-5.6 сек. |
| BMW 5 (E34) | |
| Работен обем | 1 796-3 982 куб. см |
| Мощност |
113-340 к. с. |
| Максимална скорост | 188-250 км/ч |
| Ускорение до 100 км/ч | 13.9-5.9 сек. |
| Mercedes-Benz E-Klasse (W124) | |
| Работен обем | 1 977-4 973 куб. см |
| Мощност |
72-326 к. с. |
| Максимална скорост | 157-250 км/ч |
| Ускорение до 100 км/ч | 18.8-6.0 сек. |
| Saab 9000 | |
| Работен обем | 1 971-2 962 куб. см |
| Мощност |
125-225 к. с. |
| Максимална скорост | 185-240 км/ч |
| Ускорение до 100 км/ч | 12.5-7.5 сек. |
Димитър ДИМИТРОВ
AvtoMitak@avto.bg