Audi 100/A6

Днес Mercedes-Benz, BMW и Audi са имена, които се изговарят заедно някак автоматично и на един дъх. Голямата германска тройка обаче невинаги е изглеждала по този начин. Близо 40 години концернът от Инголщад се бори за достойно място в горния сегмент на средния клас, където съперничеството винаги е било между конструкторите от Щутгарт и Мюнхен. През 1967 г. амбициозният NSU Ro 80 с Ванкелов двигател става първата заявка на някогашния Auto Union за завръщане на автомобилните върхове. Моделът се проваля с фанфари, но пък полага основите за възраждането на марката Audi. Нови две десетилетия са необходими, за да могат "Четирите кръга" да извадят наистина достоен конкурент на "Трилъчевата звезда" и "Синьо-белия пропелер" в началото на 90-те години. Дори повърхностно прелистване на тогавашната германска автомобилна преса показва, че Audi 100 е първият модел на компанията, който се опъва на противниците си от Мюнхен и Щутгарт почти по всички експлоатационни параметри и излиза начело в повечето тестове.

Силата на "стотицата" с фабричен индекс С4 обаче не се състои в самоцелно противопоставяне на пряката конкуренция. Дори децата знаят, че комфортът на Mercedes-Benz и динамиката на BMW са еталонни величини. В края на 80-те конструкторите на Audi решават да наблегнат по-скоро на комплексните качества, като се опитват да съчетаят най-доброто от двата съперника. Резулатът е елегантна лимузина с огромен багажник, просторен салон и пребогат избор от двигатели с мощност от 82 до 326 к.с. Audi 100/А6 не вози толкова добре като E-klasse, но по отношение на управляемостта печели убедително заради предното предаване. Петата серия безспорно е по-динамична, но като функционалност губи генерално. Лимузината от Инголщад превъзхожда и двамата си съперници по параграфа

каросерия

благодарение на двустранното поцинковане на панелите и усилената с 30% устойчивост на усукване в сравнение с предшественика С3.

Петнайсет години след шумния си дебют Audi 100 все още е актуално предложение в горния сегмент на средния клас при употребяваните возила. Това важи с двойна сила за колите, произведени след лятото на 1994 г., когато моделът е модернизиран и окичен с актуалния си индекс А6. Заслуга за това имат високото качество на изработката, безпрецедентната защита против корозия и приемливите за модел от Голямата германска тройка цени на пазара втора ръка.Макар и проектирана в края на 80-те, инголщадската лимузина все още хваща окото със сдържания си дизайн и изпипаната си изработка. Както всеки употребяван автомобил обаче, и 100-ицата си има кусури. Извънредно дразнещото деформиране на декоративните лайстни в долната част на вратите е стара болежка на Audi. В случая усукването бърка не само в очите на собственика, а и в ушите, защото става причина за шумове в иначе отлично звукоизолирания салон при висока скорост. Като типичен магистрален спринтьор 100/А6 често страда от наранявания от малки камъчета по предния капак. Крайно интересно в негативния смисъл на думата може да се окаже и

оборудването

Съвсем не е изключено колата да има климатроник, електрически регулируеми огледала и подгряване на седалките, но стъклата се вдигат и свалят на ръка. За сметка на това салонът почти задължително изглежда чудесно. Използваните материали са от най-високо качество, а сглобката не търпи забележки дори сред солиден пробег и възраст. Ергономията е премислена до най-дребния детайл и само превключвателят на фаровете под формата на малко лостче зад волана може да изненада. В сравнение с Mercedes-Benz E-klasse и BMW 5 салонът на Audi 100/A6 категорично печели по простор, а обемът на багажника (510 л) обяснява афинитета на добре сложените момчета в анцузи към този модел в средата на 90-те.

Част от солидния си имидж 100/А6 несъмнено дължи на богата гама от

двигатели

В това отношение С4 успя да превъзмогне една от най-големите спънки пред предшественика му. На разположение са цели десет агрегата, три от които дизелови. Бензиновата гама започва с добре познатия от други модели на VAG четирицилиндров мотор с обем 1 984 см3 и мощност 101 или 115 к.с. Този двигател обаче се задъхва малко под масата на возило с такива габарити, амортизира се повече и има някои характерни слабости като протекъл заден семеринг на коляновия вал. Най-вече за спокойни водачи е предназначен и 1.8-литровият мотор със 125 коня, монтиран на А6. Минимумът от прилични динамични характеристики и ресурс осигурява 2.3-литровата петцилиндрова машина. Без да блести с кой знае каква мощност (133 к.с.), този мотор показва рафиниран нрав, звук, който може да се обърка много трудно, и изключителна надеждност. Слабото му място е горивната система и по-специално механичният инжекцион КЕ III Jetronic. Дяволът се крие в потенциометъра на разходомера за въздух, чиято продължителност на живота рядко надхвърля 8 години. Целият възел струва между 250 и 300 евро. При късмет и по-упорито търсене може да се намери само потенциометърът, чиято цена не надхвърля 20 евро. Истинското удоволствие зад волана на 100/А6 започва с шестцилиндровите двигатели с обем 2.6 и 2.8 литра и мощност 150 и 174/193 к.с. Тези агрегати изкушават с изключително балансиран ход, изобилие от тяга във всички работни режими и огромен ресурс. За жалост правилната им поддръжка и обслужване са скъпо удоволствие. Дори цената на елементарен ремонт като подмяна на протекъл маркуч по охладителната система изправя косата.

В отговор на баварските и щутгартските стероидни атлети от началото на 90-те Audi изправя суперспортния S4 с 2.2-литров турбодвигател с мощност 230 к.с. Покупката на такъв автомобил граничи с безумие, макар че удоволствието от управлението му няма равно. Същото важи и за останалите модификации от семейството S с 4.2-литров осмак от "баткото" V8/A8. Фантастичните им технически характеристики (мощност между 280 и 326 к.с.) присъстват в сънищата на много почитатели на марката, но са по джоба на малцина.

В зоната на отпадаците директно попада и първият и дизеловите мотори, монтирани на 100-ицата. 2.4-литровият агрегат със смехотворните за такава кола 82 к.с. може да се хареса само на болезнени флегматици, като при това харчи повече от 2.5-литровия турбодизел с директно впръскване с мощност 115 или 140 к.с. Неприятната новина за почитателите на абревиатурата TDi се състои в броя на повредите, които грозят тази модификация. Той е най-висок в сравнение с останалите агрегати (вж. графиката). 1.9-литровият му братовчед е по-надежден, но пък динамиката му куца сериозно.

При правилна експлоатация

трансмисиите

на 100/А6 рядко създават проблеми, независимо дали става дума за пет- или шестстепенната механична скоростна кутия, или четиридиапазонния автомат. По-специално внимание при покупка изискват само мощните модификации с ръчни скорости и версиите quattro, които е добре да види специалист. Самите механизми са достатъчно надеждни, но срещу неправилното обслужване и състезателските маниери няма застраховка.

Като пътно поведение и управляемост Audi 100/А6 има малко достойни конкуренти. Окачването на модела се сочи като най-твърдото от Гомялата германска тройка, макар че BMW 5 не вози кой знае колко по-меко. Стегнатата ходова част се отплаща с много дълъг живот на компонентите, но това далеч не обезсмисля специализирания оглед преди покупка - особено при модификациите с тежък шестцилиндров двигател. Добре би било потенциалният им собственик да се примири предварително и с топящите се спирачни накладки.

Електрическата инсталация

показва малко на брой, но упорити недостатъци. Най-неприятният от тях са отказите на централното заключване. То е пневматично, а компресорчето му се намира под задната седалка, увито в дунапренен маншон. Рано или късно в него кондензира влага, която го поврежда и приключенията започват. На показателя за горивото също не бива да се има безрезервно доверие, а неизправностите по чистачките обикновено се отстраняват с почистване на клеясалите им контактни клеми.

Употребяваните Audi 100/A6 попадат в ценова група, която спира много голяма част от потенциалните им купувачи. Поддръжката на такъв автомобил също не е от най-евтините. Удоволствието от управлението, сигурността, която вдъхва инголщадската лимузина, и високата надеждност обаче категорично накланят везните в нейна полза.

Димитър ДИМИТРОВ
[email protected]