За цялата история на италианското легендарно състезание “Миле-Миля”, чуждестранни автомобили са печелили само три пъти. Интересното е, че и трите пъти монополът е нарушаван от немски производители. През 1940 година автомобилът, който успява да се пребори със силната италианска конкуренция е BMW 328. Пилотът, който обира овациите, е барон Фриц фон Ханщайн. Неговата средна скорост е 166.773 км/ч, като тя се дължи на редица новаторски решения по автомобила и най-вече на използването на авиационни технологии. Именно последните позволяват съотношението между масата и мощността да е само 5 килограма на конска сила. Навигатор на Ханщайн трябвало да бъде италианският граф Джовани Лурани, но след няколко дневни тренировки преди състезанието графът се отказва. Така неговото място е заето от германец. Името му е Валтер Баумер и така екипажът става изцяло немски. Няколко километра преди финала 328-цата води с доста голяма преднина и Ханщайн отстъпва пилотското място на своя навигатор, който триумфално финишира първи.
“Спортистът” нееднократно доказва качествата си, като печели много от най-престижните и трудни състезания. BMW 328 се появява през 1936 година, когато фирмата вече има авторитет в престижните надпревари на Европа. Двуместният спортен роудстър не разочарова създателите си. Изпитанията на прототипа 328 се провеждат във Франция, на пистата Монлери. Една година по-късно красивият роудстър започва да се произвежда серийно. Автомобилът е оборудван с редови шестцилиндров двигател с горно разположени клапани. Диаметърът на цилиндъра и ходът на буталото са съответно 66/96 мм. Работният обем е 1 971 см3, а мощността е 80 к.с. при 5 000 об./мин. “Шестакът” е снабден с по два клапана на цилиндър, разположени V-образно и с полусферични горивни камери. Цилиндровият блок е изработен от чугун, а главата на блока е от специална олекотена сплав. Коляновият вал лагерува на четири места. 328 е оборудван с четиристепенна, механична скоростна кутия. Предното окачване е независимо, ресорно, а задният мост “лежи” на два полуелиптични ресора. Въпреки своята опростена конструкция автомобилът е много стабилен на пътя. Спирачките са барабанни и на четирите колела, характерно за всички коли по това време. Интересното е, че спирачната система вече е със сервоусилвател. Новост при модела е закрепването на 16-цоловите джанти с една централна гайка към спирачния барабан. Дължината и широчината на каросерията са съответно 3 900/1 550 мм. Моделът 328 тежи 830 килограма. Разходът на гориво е сравнително нисък за времето си - 14.5 литра на 100 километра. Максималната скорост, която развива роудстърът е 160 км/ч.
Баща на BMW 328 e Фриц Фидлер. Той конструира първия си шестцилиндров двигател и така поставя началото на най-успешните BMW-та преди началото на Втората световна война. Най-мощните “шестаци” са оборудвани с три карбуратора Solex. Те се монтират на моделите 327 и 328, като модификацията 327 е едноместна и се явява най-състезателният вариант на 328.
Едва ли има друг автомобил в историята на баварците, който дори и 75 години след премиерата си да предизвиква толкова голямо въодушевление като BMW 328. Произвежданото от 1936 до 1940 година BMW 328 е крайъгълен камък в историята на марката и с право се смята за един от най-добрите спортни автомобили на 30-те години на миналия век