Ако се съди по съдбата на smart forfour, определено има истина в поговорката "По дрехите посрещат, по ума изпращат". Замислен като модел, който да реши основния недостатък на оригинала - двете места, "умникът" с пет врати всъщност се лиши от генетичните предимства на първоначалната концепция за максимално компактно градско возило. Колоритната външност и засуканият дизайн не се оказаха достатъчно оправдание за високата цена и построеният на базата на Mitsubishi Colt автомобил бе схрускан на бърза ръка от морето конвенционални хечбекове на пазара. Задържа се в производство рекордно кратките две години, след което потъна в забрава.
Шумният провал на smart forfour обаче не може да се разглежда единствено през призмата на кьопавия маркетинг. Ако реализацията куца, дори и най-блестящите идеи са обречени. Когато продаваш продукт с определени модни и имиджови претенции, би било логично да се постараеш да ги подплатиш със съответното качество. За да спести средства, собственикът на марката Mercedes-Benz не просто използва наготово конструктивната и агрегатна база на Colt, а и възложи производството на същия холандски завод, който сглобява европейската гама на Mitsubishi. Резултатът бе меко казано неадекватно на цената качество на изработката и материалите.
За изненада на мнозина две години след края на жизнения цикъл на четириместния "умник" се заговори за завръщането му на пазара. Странното хрумване обаче няма нищо общо с изначалния, категорично европейски замисъл за такъв автомобил. Неочакваният успех на smart в Щатите накара стратезите в Щутгарт да преразгледат потенциала на модела. Колкото до Стария континент, тук слабите продажби на forfour личат най-добре по ситуацията на вторичния пазар, където симпатичният хечбек си е жива екзотика.
Макар и понесъл доста критики за несъответствието между цена и съдържание, големият smart далеч не е битата карта, за която някак автоматично го обявяват. Като твоерение на германската инженерна мисъл моделът определено има какво да предложи. Забележителният дизайн на
каросерията
с нейните двуцветни комбинации радва окото, макар че подобно решение съвсем не е по вкуса на всеки. По-важното е, че купето предлага отличен вътрешен обем, в чиято архитектура си личи ясно добрата работа на специалистите по ергономия. Задната седалка (в повечето случаи двуместна; третото място се поръчва допълнително) може да се мести напред-назад в диапазон от 15 сантиметра, а облегалката се сгъва в съотношение 2:3. По този начин товарното пространство се изменя от 268 на 620 или дори на 910 литра. В
интериора
изобилстват хитри дизайнерски и ергономични решения. Предните седалки могат да се сгънат и се превръщат в масички, а подлакътникът между тях служи за поставка за чаши за пътниците на задния диван. Оборудването търпи някои критики в контекста на цената, но за сметка на това с пасивната и активна безопасност компромиси не са подуснати. Стандартната комплектация включва ABS, EBD, ESP, спирачен асистент и четири въздушни възглавници. Някои коли са екипирани и с надуваеми завеси, които се монтират срещу допълнително заплащане.
Наред с това не липсват и недостатъци. Самите кресла са далеч от идеала за комфорт, тапицериите се износват прекалено бързо, а подобно на малкия smart пластмасите се издраскват с впечатляваща лекота. Някои детайли се очевидно претупани, с незагладени ръбове на отливките и недостатъчно прецизно напасване. Сглобката определено куца, особено в най-ранните серии на модела, когато все още липсва производствена рутина. В салона постоянно се чуват тракащи и скърцащи шумове, които никак не се връзват с потеклото на автомобила.
Всъщност на конструктивно ниво родствените отношения между smart forfour и Mercedes-Benz се изчерпват най-вече с отличните трицилиндрови дизеловидвигатели с обем 1.5 литра и мощност 68 или 95 к.с. в зависимост от модификацията. Бензиновите попълнения на моторната гама са същите агрегати, които се монтират на Mitsubishi Colt. Базовият има три цилиндъра, ходов обем от 1.1 литра и мощност 64 или 75 коня. По-големите са с кубатура 1.3 и 1.5 литра (95 и 109 к.с.). През 2005 г. BRABUS пусна на пазара топверсия на forfour със силно форсиран вариант на двигателя Mitsubishi 4G15. Мощността му достига 177 коня, с 27 повече от аналогичния вариант Colt CZT. Сред 1.5-литровите модификации има и друга специална серия. edition sportstyle разполага със 122 к.с.
С избора на моторизация трудно може да се сбърка. Всички двигатели в гамата демонстрират отличен ресурс и само турбокомпресорите на дизеловите агрегати понякога си отмъщават на собствениците за неправилната експлоатация. Газоразпределителните механизми се задвижват от верига независимо от модификацията, което спестява време и средства. В този смисъл въпросът опира до лични предпочитания с превес на динамиката или икономичността. Пазарният дял на дизеловите версии показва, че те са най-подходящото решение за модела. В подкрепа на тази констатация се включват и коментарите на повечето специалисти.
На обратния полюс се намират оценките за германските
трансмисии
монтирани на forfour. Забележки към качеството и надеждността на шестстепенните автоматици с възможност за ръчно превключване на предавките няма. Тези скоростни кутии обаче дразнят с прекалено бавната си работа, която изнервя водачите с по-активен стил на шофиране. Механичната трансмисия с пет предавки е същата като в Mitsubishi Colt. Статистиките мълчат за евентуални проблеми и по неин адрес.
smart forfour ползва почти същата
ходова част
като японския си донор. Задното окачване, например, е абсолютно аналогично на Colt. Това е добър атестат за надеждността и ресурса му. Прекалено твърдите настройки често дават повод за критики заради негативното им отражение върху комфорта на возията. Съчетанието им с отзивчива кормилна уредба обаче компенсира с динамично пътно поведение и удоволствие от шофирането.
Ако се тегли черта под списъка с роложителните черти и недостатъците на големия smart, излиза, че сглобяваният в Холандия германски хечбек с японска кръв далеч не е аутсайдерът, който описват пазарните му резултати. Друг е въпросът, че в този сегмент има доста предложения с по-ярко изразени качества, които поставят под въпрос смисъла на съществуването му. В крайна сметка "по ума изпращат".
Димитър Димитров