Достойнствата на някои автомобили си проличават едва когато човек прекара известно време зад волана им. По-малкият от големите всъдеходи на Toyota е точно такъв. Подобно на други модели на японската марка, Land Cruiser Prado трудно може да плени от пръв поглед. Външният му вид не дава никакво обяснение защо е толкова популярен и обичан. Конструкцията също не е точно шедьовър. Регулируемите амортисьори и системите за подпомагане на спускането и изкачването са по-скоро маркетингови залъгалки. В принципно отношение всъдеходът не се различава особено от предходния модел от 1996 г. В началото на XXI век Toyota продължава да предлага автомобил с отделна рама и зависимо задно окачване. При все това малкият Land Cruiser се продава значително по-добре от Pajero, например, въпреки по-напредничавата концепция, привлекателния дизайн и широкия избор от модификации на всъдехода на Mitsubishi. Отгоре на всичко 120-ката струва повече, а цените на употребяваните екземпляри са направо нагли.
Успехът на Prado обаче си има обяснение и фетишизмът на почитателите на марката има малко общо с него. Този автомобил би бил забележителен каквато и емблема да носеше. Разполага с изпипан салон, великолепни двигатели, образцова плавност на хода и шумоизолация, оптимален баланс между шосейни и всъдеходни способности с гарнитура от доказана с времето надеждност. Десертът в менюто е чисто субективното усещане за високо качество. То възниква от пръв поглед върху сглобката на
каросерията
и процепите между различните панели. За възрастта на автомобила може да се предполага единствено по джантите и хрома на радиаторната решетка, които помътняват с времето и губят търговски вид. За корозия по купето е изключено да се говори и единствено провисналата врата на багажника при някои Prado с резервна гума в кожух отзад подкопава оценката "безупречен". До смяна на панти или брави обаче не се стига практически никога - регулировката върши работа. Заради "чистотата" по българските улици понякога клеясва трапецът на механизма на чистачките. Разглобяване и смазване на съединенията го връщат в заводско състояние. За сметка на това задният контур на климатичната инсталация, чиито тръби не се славят с особено издръжливост при предишния модел 90 и големия Land Cruiser 100, не показват никакви слабости.
Prado се произвежда не само във варианти с къса и дълга база, пет или седем места. Японците са предвидили и версии с различна широчина, за да могат арките на калниците да се побират по-дебели гуми. Оборудването зависи доста от модификацията, но дори базовата включва повече от приличен набор от удобства. По-луксозните изпълнения, които съвсем обяснимо преобладават на вторичния пазар, разполагат с практически всичко, което производителят предлага - от кожената тапицерия до навигационната система. Както може да се предположи, забележки към качеството на изработката, подбора на материалите и надеждността на бордовата електроника се чуват крайно рядко.
Сериозен всъдеход като Land Cruiser 120 няма нужда от едрокалибрени бензинови
двигатели
а от добър дизел. Въпреки това - може би по чисто търговски и имиджови подбуди - Toyota екипира модела с масивен 4.0-литров V-образен шестак, чиито 249 к.с. са в състояние да "издухат" не светофар не само основния конкурент Pajero, а и баткото Land Cruiser 100 с могъщ V8 под предния капак. Този мотор радва с изключително плавен и тих ход, но не всеки може да си позволи да заплаща за удоволствието с 18-22 литра високооктанов бензин на всеки 100 км. Вярно, разходите за гориво се компенсират до известна степен от феноменалната надеждност на агрегата и минималните грижи по поддръжката (аргренажният механизъм се задвижва от верига), но като цяло експлоатацията излиза солено, което обяснява защо бензиновите версии са капки в океана от дизелаци. Изкушените от темата знаят добре какво се крие зад абревиатура D-4D на Toyota. През 2003-а този четирицилиндров двигател с обем 3.0-литра дебютира в Prado със запас от 163 к.с. (343 Нм) Две години по-късно те са увеличени на 166, а от октомври 2006-а мощността вече достига 173 коня (410Нм). С такова въоръжение малкият Land Cruiser няма грижи нито на магистрала, нито на пресечен терен. Самият мотор демонстрира забележителна надеждност и здравина. Проблеми с протекли и запушени дюзи са отчетени при някои коли от първите години на производството, но като цяло D4-D понася дори българската нафта, което си е постижение. При спазване на сервизните предписания и редовна поддръжка, каквато средностатистическият първи собственик на такъв всъдеход категорично може да си позволи, неизправности са изключени. Повреди са възможни по-скоро по допълнителното оборудване - например с охладителите на маслото на автоматичната
трансмисия
които се намират в радиатора на основния агрегат. Така при евентуално спукване антифризът може да попадне в скоростната кутия. Подобни случаи обаче са пренебрежимо малко на брой. Постоянно задвижващи са и четирите колела на Prado. Моделът се екипира с междуосев диференциал Torsen, който разпределя въртящия момент в съотношение 40:60 в полза на задния мост. За пресечен терен е предвидена възможността за принудителното му блокиране, има и понижаваща предавка, а допълнителен резерв за проходимост гарантира частичното деактивиране на опционалната система за динамична стабилизация. С натискането на бутона "VSC off" електрониката спира да ограничава двигателя, но контролът на сцеплението продължава да работи и така се имитира лек блокаж на предния и задния диференциал. Както петстепенният автоматик, така и механичната скоростна кутия с шест предавки са абсолютно безпроблемни. Ремонти по силовото предаване се налагат само вследствие на механични повреди при надценяване на оф-роуд способностите на модела. Достатъчно за здравето на трансмисията е шприцоването на карданните шарнири при всяко планово обслужване. Другояче стои въпросът с крепежната конзола на корпуса на предния редуктор в колите от 2003 г. В началото на производството се оказва, че не разполага с достатъчен ресурс от здравина и има навика да се троши при по-големи натоварвания. Toyota подменя безплатно слабия детайл в рамките на гаранцията, но това не значи, че избраният употребяван Land Cruiser задължително е преминал процедурата.Макар да лежи на класическа рама и цяла греда на задния мост, Prado притежава съвсем нелоша управляемост и доста плавен ход. Качествената возия се постига благодарение на амортисьорите с четири степени на твърдост и опционалното задно пневматично
окачване
което поддържа еднакъв клиренса независимо от натоварването. Именно с него е свързана една от малкото слабости на модела. С времето датчиците, които регулират височината на шасито, се зацапват и задницата "увисва". С кратък живот се отличават и лагерите на предните главини, които се предават след 50-70 000 км. Всички останали детайли по ходовата част са феноменално издръжливи.
Ако се вярва на статистиките, Prado е най-надеждният всъдеход на пазара в момента. В някои отношения моделът превъзхожда дори легендарния със здравината си Land Cruiser 100. Внезапни повреди по него са практически изключени, а като естествено износване 120-ката остарява крайно бавно. В технически план това го прави идеалния автомобил втора ръка. Стига, разбира се, човек да може да си го позволи не само като първоначална инвестиция, а и като последващи разходи по поддръжката.