През 80-те години за обикновените хора в социалистическия лагер нямаше по-ярък символ на просперитета от ВАЗ-2107 (1982-2012). Най-скъпият и престижен модел от Толиати бе достъпен само за избрани другари, което му спечели прякора "Съветския Mercedes".
Аналогията с "Трилъчевата звезда" отразяваше не само ексклузивността на "седмѝцата", а и визуалните сходства с лимузините от "прогнилия Запад", на които се возеха най-равните сред равните. Всъщност 2107 бе просто накипрена версия на ВАЗ-2105, който пък на свой ред бе съветизиран FIAT 124.
"Съветския Mercedes" се отличава от пролетарския си първообраз най-вече по масивната хромирана решетка по подобие на тогавашните Mercedes-Benz W123 и W126 и пластмасовите брони с хромирани лайстни. Малко по-различни са стоповете (5- вместо 6-секторни при 2105). Предният капак е орелефен, а задният - изгладен.
За да се впише в статуса си на най-престижното "Жигули", седмѝцата получава по-комфортни седалки с интегриран подглавник, друг волан, кори на вратите, арматурно табло, скоростен лост и усъвършенствана вентилационна система с дефлектори над централната конзола. На приборния панел има оборотомер, скоростомер, разграфен до 180 км/ч, и указател за налягането на маслото, заменен от икономер през 1988 г.
Базовият двигател е 1.5-литровият мотор на 2103 с мощност 77 к.с., съчетан с четири- или петстепенна механична трансмисия. Максималната скорост е 158 км/ч. През 1982 г. седмѝцата струва 9 000 рубли, с 1 000 повече от 2105. За сравнение цената на 2103 и 2106 е съответно 7 500 и 8 400 рубли. По-скъпа от "Съветския Mercedes" е само 2121 Нива - 10 300 рубли.
ВАЗ-2107 се изнася активно не само за страните от социалистическия лагер, а и в капиталистическия свят, където се продава под имената Lada Nova, Lada Riva, Lada Signet и Lada 1500. Моделът е най-дефицитен в Съветския съюз, където е достъпен само за номенклатурата.
Представител на привилегированата комунистическа каста купува и бежовия седан от снимките през 1988 г. Краят на 80-те е белязан от тотален дефицит на стоки от първа необходимост. Номенклатурчикът обаче не само може да си позволи да купи седмѝца без да чака на опашка, а и да я държи неизползвана в гаража, тъй като семейството винаги може да разчита на служебни коли. Така реликвата престоява на топло и сухо почти 30 години и излиза на открито само за да бъде преместена при смяната на жилищата.
Пробегът на колата е 220 км, 113 от които е навъртял новият собственик след покупката през 2017 г. В казанчето за на чистачките все още има течност от времената на СССР с мирис на истински спирт, а седалките са обвити със заводския черен найлон. Седмѝцата е от т.нар. "луксозно" изпълнение със светлокафява велурена тапицерия и чистачки на фаровете, произведени в Чехословакия.
След толкова години бездействие съветският антифриз се превърнал в неизвестна субстанция, което наложило неколкократна промивка на охладителната система. Спирачната течност също изгубила отдавна свойствата си и при смяната ѝ била проведена пълна ревизия на системата. Новият собственик заменил също свещите, въздушния филтър, термостата и датчика на вентилатора. След тази профилактика седмѝцата пали от четвърт оборот и се намира в превъзходна форма, а за историята са запазени всички оригинални детайли, включително и белите номера от съветско време.