Автомобилът на старо: VW Passat vs. Ford Mondeo

Както Passat, така и Mondeo имат армии от поклонници, готови да спорят до изнемога кой от двата модела е по-добрият избор. Достатъчно аргументи в своя полза има всеки от лагерите. Макар да са преки конкуренти, VW-то и Ford-ът са доста различни като концепция и изпълнение. Passat-ът въплъщава тевтонските разбирания за строгост и представителност, а Mondeo-то набляга на оригиналността и практичността, вместо на престижа. Снимките и каталожните данни обаче имат малко допирни точки с реалностите на експлоатацията в български условия, а именно нейните особености вълнуват мераклиите за приличен немски седан на възраст до 10 години.

Впрочем споменаването на класическата триобемна

каросерия
е коректно само по адрес на Passat. Mondeo може да се намери и в модификация хечбек с умело замаскирана като капак на багажника пета врата. Комби версиите на Ford-а не са особено разпространени, което не може да се каже за универсалите на VW. И двата модела разполагат с поцинковани купета, но въпреки това си имат проблемни зони, които трябва да се проверят преди покупка. При най-старите екземпляри на Mondeo, произведени преди рестайлинга от 2003-та, нерядко се появява ръжда по шевовете на праговете и рамките на вратите, а при Passat корозира капакът на багажника около лампите над регистрационната табела. Освен това пластмасовите капаци на фаровете на VW-то се надраскват лесно, което влошава ефективността им.

Видимостта от мястото на водача търпи критики и при двата автомиобила. Собствениците на Mondeo се оплакват от малките странични огледала. Същите критики се чуват и към Passat, но само за по-компактното дясно огледало. Задницата на Ford-а пък е доста вирната и маскира габаритите.

Рядко има разочаровани от нивото на оборудване при двата модела. Дори базовите модификации са добре екипирани, а на вторичния пазар често попадат и скъпи версии.

Салонът
на VW-то е оформен в същия стил, като външността. Интериорът е сдържан и класически, което много от почитателите на конкурентни марки определят като скука. Mondeo, от своя страна, залага на по-оригинални дизайнерски решения. Главното преимущество на кьолнския модел е по-големият запас от място пред задната седалка, обусловен от по-дългото междуосие. За сметка на това просторът в Passat-а е по-осезаем. Отзад в него могат да се три пътници при пълен комфорт. Volkswagen-ът има и по-добра звукоизолация на салона. В Mondeo-то проникват повече шумове от двигателя, работата на окачването и гумите. Слаби места в салона на Ford-а са фиксаторът на предния подлакътник и бравата на жабката. Волфсбургският модел има други проблеми. При по-старите екземпляри не са рядкост повредените релета на мигачите, интегрирани в модул с бутона за ава¬рийните светлини. Mondeo има по-голям багажник (500 срещу 475 литра), но товарният отсек на Passat-а е по-удобен в ежедневието заради по-широкия отвор.

Изводите от сравнението на каталожните данни за двата автомобила се потвърж¬дават от практиката. VW-то превъзхожда конкурента си по динамика. За най-неудачни се смятат 1.8-литровият

двигател
на Mondeo с мощност 110 к.с. и двулитровите Passat-и със 115 коня. Причината обикновено е завишеният разход на масло. Всички агрегати на Ford са чувствителни към качеството на горивото, на което се дължат проблемите с помпите, дюзите и свещите. Лошото искрообразуване пък уврежда бобините. След 80-100 хил. км бензиновите двигатели на Mondeo започват да "съл¬зят" от капака на клапаните, които се нуждаят от реглаж на приблизително същия пробег. Това не важи за шестцилиндровите мотори и дизелите, които са снабдени с компенсатори. За сметка на това Ford-ът се ползва от безспорното предимство на ангренажните вериги вместо ремъците, които могат да създадат толкова главоболия при Volkswagen-а. Отгоре на всичко двигателите на Passat-а са разположени надлъжно, което налага разглобяването на цялата предница за сервизирането на газоразпределителния механи¬зъм. Слаби места на волфсбургските мотори с индекс 1.8Т и V6 са индивидуалните бобини на запалването, гарнитурата на механизма за изменение на фазите на газоразпределението, а след 150 000 км - и предният семеринг на коляновия вал. Препатили съветват горещо да се проверява чистотата на маслопровода на турбокомпресора на всеки 30 000 км, чието запушване води до проблем със смазването му. За по-удачни се смятат четирицилиндровите турбодизели с обем 1.9 литра. При всички модификации се износват предните опорни там¬пони на двигателя.

Двата модела са преобладаващо представени на вторичния пазар от версиите с предно предаване. За разлика от Mondeo обаче Passat може да се открие и със задвижване на четирите колела. При това вместо електроната многодискова му¬фа Haldex, използвана при Golf/Bora, по-големият им роднина разполага с истински междуосев диференциал Torsen, както при quattro на Audi, с чиято А-четворка дели платформа. Модификациите 4Motion не са кой знае колко по-скъпи и могат само да бъдат препоръчани.

Трансмисиите
монтирани на двата модела са практически идентични като тип. Освен традиционните кутии с механично превключване се монтират и два вида автомати - обичаен хидротрансформаторен с 4 предавки и петстепенен Tiptronic с възможност за ръчно управление на скоростите. Слабо място при Mondeo са семерингите на полуосите, които нерядко протичат след 70-80 000 км. Обикновеният автоматик и механичката трансмисия на VW-то са безпроблемни, което не може да се твърди за Tiptronic-а. След пробег над 150 000 са отбелязани  немалко повреди на блок на клапаните и предавателни пакети.

С твърда возия се отличават и Passat, и Mondeo. Същото важи и за стегнатата и доста информативна кормилна уредба. Такива настройки осигуряват на двата модела стабилно и предвидимо пътно поведение при висока скорост.

Окачването
им обаче се различава чувствително като конструкция. Ford-ът има МакФерсони отпред и многолостова схема отзад, с каквато инженерите са снабдили предницата на Passat. В зависимост от типа на задвижването VW-то разполага или с полузависима греда, или с напълно независимо задно окачване. Обслужването на ходовата част излиза солено и при двата автомобила, защото всички втулкии тампони се продават в комплект с носачите (изключение прави задният мост на Passat-ите с предно предаване). В български условия по-голям ресурс показва окачването на Mondeo. Неговата предница издържа до 150 000 км, докато долните носачи на Volkswagen-а се предават след 80 000. След още 20 000 обикновено се нуждаят от смяна и горните. На пазара се предлагат и неоригинални резервни части за Ford-а, но техният ресурс изобщо не може да се мери с истинските. Задната многолостова схема на кьолнския модел също изкарва по 150 000 км, но пък втулките на стабилизиращата щанга издържат поне трой¬но по-малко. Независимият заден мост на версиите 4Motion на Passat обикновено служи по 100-ина хиляди км, а обикновените модификации с предно предаване практически не се нуждаят от ремонти по задницата.

В крайна сметка излиза, че измежду двата немски модела трудно може да се посочи категоричен победител по критериите на купувача на вторичния пазар. Нито Passat, нито Mondeo са идеални, но пък всеки от тях притежава несъмнени качества, които всеки трябва да претегли сам.