Ford Mondeo

Продукцията на европейското поделение на Ford никога не е претендирала за изключителност. Историята помни само единични случаи, в които автомобили от Кьолн са били обявявани за най-красиви, най-бързи или най-технологично напредничави, като при това мненията за суперлативите далеч не са били единни. Вместо да гони крайностите, "Синият овал" по традиция се свързва с возила с прилични качества, достъпна цена и примамлива себестойност на поддръжката, които им осигуряват добър пазар. Лансираният през 1993 г. Mondеo въплъщаваше тази конструкторска философия по-добре от всеки друг европейски модел на Ford. Възлгаха му огромни надежди за успех, което личеше дори от избора на име. Германската лимузина не постигна планирания фурор в световен мащаб, но намери немалко доволни купувачи. Повечето от тях простиха недостатъците й и оцениха по достойнство силните страни.

През 2000 г. Ford лансира второто поколение на Mondeo с още по-явни намерения този път да сложи конкуренцията на мястото й. Ако се съди по досегашните оценки за модела, много от поставените цели са постигнати. Германската лимузина притежава всички качества на предшественика си, но по отношение на качеството и експлоатационните параметри кьолнските конструктори са стигнали още по-далеч. Новото Mondeo също не е нито най-красивият, нито най-бързият или технологично напредничав автомобил на пазара. За сметка на това сборът от силните му страни го прави едно от най-любопитните предложения на вторичния пазар, където вече може да се открие на характерните за марката съвсем прилични цени. Наред с това втората генерация Mondeo показва и някои типични слабости, които потенциалният купувач би било добре да знае.На първо място сред тях следва да се отбележат недостатъците на иначе безупречно конструираната и сглобена

каросерия

Антикорозионната защита на панелите е на много високо ниво, но при някои от най-ранните екземпляри са отчетени повърхностни петна от ръжда по долната страна на пода. Техническите служби не ги смятат за сериозна заплаха, но допълнителната обработка със сигурност би спестила притеснения от действието на разтворите, с които се третират българските пътища през зимата. Хрумването за отварянето на капака на двигателя с ключ вместо с лост под арматурното табло пък сигурно има логични основания, но често може да създаде главоболия. От една страна подвижната емблема, под която се намира ключалката, лесно се озавава в ръцете на невръстни "колекционери" или обикновени вандали, а от друга не предпазва кой знае колко отвора за ключа под нея. Така отварянето на предния капак в случай на нужда се оказва абсолютно невъзможно заради натрупаната мръсотия и корозиралия механизъм. Единственото спасение е периодично почистване и смазване на ключалката. Капчиците кондензирала влага във фаровете пък се "лекуват" с възможно най-често каране с включени светлини. За нараняванията по слабото лаково покритие на страничните лайстни, уви, няма готова рецепта.

Само добри оценки заслужават

двигателите

монтирани на второто поколение Mondeo. Освен че са грамотно конструирани и качествено изработени, притежават едно несъмнено експлоатационно предимство - газоразпределителните механизми на всички се задвижват с верига. Това спестява не само разходи по поддръжката и толерира по-небрежните собственици, а и практически елиминира опасността от тежки повреди вследствие скъсване на ангренажен ремък. Достатъчно е да се използва одобрено от производителя масло и то да се сменя навреме, за да се забрави напълно за обслужването на газоразпределителния механизъм. Ако обаче препоръките за експлоатация се пренебрегват, може да излезе от строя хидравличният обтегач на веригата, която отначало започва да подрънква, а в най-лошия случай може да се скъса. Ремонтът може да достигне 2 000 евро.

Иначе, както се полага на един от най-купуваните модели от средния клас, Mondeo предлага за всекиго по нещо. Разнообразието от бензинови двигатели може да задоволи и най-претенциозните вкусове с мощностната си палитра от 110 до 226 к.с. и кубатура от 1.8 до 3.0 литра. Съвсем не са за подценяване и дизелите от ново поколение с мощност от 90 до 130 к.с., които напълно обяснимо се радват на огромен интерес в Западна Европа. Що се отнася до бензиновите модификации, повечето собственици намират съотношението между динамични показатели и разходи на базовия 1.8-литров мотор за напълно задоволително.

Втората генерация на Mondeo се екипира с две механични

скоростни кутии -

стандартна петстепенна и тази с шест предавки, монтирана на най-мощната и бърза версия ST220 с трилитров V6. Общата оценка и за двете е много висока, макар че някои собственици се оплакват от несъвсем гладка работа при включване на скоростите. Основно правило при експлоатацията на механичните трансмисии е да се следи за течове на масло и в никакъв случай да не се допуска движение с понижено ниво на смазочната течност. Тя е от специален тип и не подлежи на смяна. Важно е само да се следи дали има нужда от доливане.

Автоматичните скоростни кутии на Mondeo II същоса два типа. Тази с четири предавки се монтираше още на първото поколение. Доста по-интересна е петдиапазонната трансмисия с възможност за ръчно превключване. Доставя се от японската компания Jatco, но се комплектова само с 2.5-литровите модификации. Опитът сочи, че ако се следват указанията за смяна на маслото на всеки 120 000 км и се контролира нивото му, за съществуването на автоматичните трансмисии може да се забрави.

Окачването

на модификациите седан и хечбек използва по един триъгълен носач отпред и един надлъжен в комбинация с два напречни на всяко колело отзад. И двата моста са "качени" на подрамници, които са фиксирани към каросерията посредством четири тампона. Тази конструкция осигурява съвсем прилични ходови качества и надеждност. Първи сдават багажа стабилизиращите щанги, но това може да се определи по-скоро като обичайно явление. По-сериозно вложение предстои след навъртането на 70-80 000 км, когато се налага смяна на амортисьори и износени гумено-метални втулки.

Модификациите с каросерия комби имат различно задно окачване с четири щанги на всяко колело. Независимо от това, характерните му особености и надеждност се покриват напълно с тези на седана и хечбека. Независимо от типа каросерия, немарливите собственици рискуват значителни разходи по подмяна на опорни тампони на подрамниците заради поетите вибрационни и ударни натоварвания вследствие ненавременна смяна на амортисьори и втулки.

Отлагането на належащо сервизиране носи неприятни последствия и по отношение на

спирачната система

Смяната на накладки в последния възможен момент често води до набиването на мръсотия в хлабините и фиксирането им в прилепена към диска позиция. Като логично последствие въртенето на предните колела се затруднява, в резултат на което не само нараства разходът на гориво, а и силно износване на дисковете. В най-лошия случай се стига до блокиране на спирачните апарати. Макар и не толкова забележими, същите последствия грозят и задния мост. Собственици на Mondeo II препоръчват горещо да се използва редовно ръчната спирачка, защото в противен случай механизмът й не само блокира, а и може да се повреди сериозно при по-силови действия веднъж на няколко месеца.

Ако се изключат някои проблеми с климатичната инсталация вследствие неточни показания на термичните сензори и течове на фреон,

електрониката

в Mondeo II рядко създава главоболия. Както повечето възли и агрегати, монтирани на модела, тя изпълнява функциите си без сериозни забележки, което впрочем може да послужи и като оценка за качествата му като цяло. Втората генерация „Mondeo” определено е огромна стъпка напред по отношение на качеството и експлоатационните достойнства. Това го прави достоен вариант при избор на употребявана лимузина от среден клас, макар по старому да не е "най"...